SHARE

От Матю Лин, „The Spectator“

Въоръжени пазачи патрулират по периметъра на лъскава фабрика. Софтуерни експерти отблъскват хакерски атаки. Граничари проверяват по суша и вода, търсейки не оръжия или нелегални имигранти, а мистериозни биологични препарати, докато медийни и политически коментатори разнасят страховити истории из социалните мрежи. Заповядайте и се настанете удобно, за да гледате първата голяма геополитическа битка на 21 век. Възможно е да Ви прозвучи като нещо от страниците на научно-фантастичен роман с дистопичен тон, но реално сме свидетели на началните залпове във войната на ваксините.

Вместо да си сътрудничат в провеждането на глобална кампания за ваксинация срещу световния мор Covid-19, великите сили са се впуснали в ожесточена и все по националистическа конкуренция. ЕС заплашва да задържи доставките от Великобритания, американците събират доставки от ценните ваксини, откъдето им падне, а руснаците и китайците участват във форма на „флаконна дипломация“, напомняща за Студената война – започва да става много напечено!

Виждаме колко бързо глобализираният свят започва да се срива в най-критичния момент по време на криза. Ефектът от всичко това върху националната сигурност, индустриалната политика и върху мобилността на хора по света ще се усеща в продължение на много години. Ако се върнем няколко седмици назад, не бихме могли да си и помислим за подобен сценарий. Всичко изглеждаше различно. Първо Pfizer и неговият германски партньор BioNTech разкриха своя успех в създаването на ваксина, след това последваха Moderna и Oxford-AstraZeneca.  Когато преди година започна пандемията от Covid-19, много експерти предупредиха, че  е възможно да отнеме десет или повече години докато се  разработи ефективна и безопасна ваксина. Беше ясно, че това начинание няма да е изобщо лесно, имайки предвид, че някои от най-големите фармацевтични компании в света – френската Sanofi и Merck от САЩ, големият съперник на Pfizer – се провалиха при първото или второто препятствие. 

Снимка: Artem Podrez, Pexels

Въпреки трудностите, това да получиш не една, а три ваксини за по-малко от една година, е чудо на науката. Когато тези резултати бяха обявени, беше лесно да си представим, че изходът от кризата е наблизо. С изключение на едно нещо. Политиката попречи. 

За жалост се оказва, че процесът по ваксинация е по-труден, отколкото изглеждаше. Бърз поглед към световната статистика го показва. Израел може да се похвали със забележителните 45% ваксинирани от населението, което е най-високият процент в света. Обединените арабски емирства са се справили с тази задача на 26%, отчасти с ваксината на китайския Sinopharm. Процентът във в САЩ 6,9, а във Великобритания е 10,5. Ситуацията в останалата част на Европа е плачевна. Само 2,1% от германците са били ваксинирани и по-малко от 1,6% във Франция – която изостава от Словакия. При сегашния темп ще дочакаме до 2024 г. преди по-голямата част от Европа да достигне 70-процентното ниво на ваксинация, което се приема за необходимо, за да се постигне критично ниво на масов имунитет. Австралия и Япония дори още не са започнали, докато голяма част от развиващия се свят е оставен сам да се справя. При този темп само САЩ и Великобритания ще се ваксинират тази година и двете страни може да се наложи да въведат строги ограничения за пътуване, за да избегнат вноса на нови щамове от чужбина. 

Европа трябва да е водеща в дистрибуцията по света, вместо да се кара за начина на прилагането й. 

Снимка: Jorge Sepúlveda, Pexels

Първата вълна на Ковид-19 във Великобритания постави острова в дистрес. Това провокира битка за намиране на ръкавици и други лични предпазни средства, както и уговорката, че ваксините на Oxford-AstraZeneca, произведени във Великобритания, ще бъдат предоставени първо там. Великобритания и AstraZeneca подписаха договор през май. ЕС се колеба допълнителни три месеца и не се съгласи с условията на компанията до края на август, не успя и да извлече подобни обещания за доставка. Сега му се иска да бе успял по-навреме.

Търсенето на вини вече започна. ЕС отвлече програмата за ваксинация и направи обещания, които не успя да изпълни. Поръча твърде малко ваксини и направи залози, които не доведоха до резултати (включително неуспешната ваксина на Санофи) и не предостави в началото достатъчно пари, за да позволи на компаниите да се подготвят за масово производство. 

Подобно на всяка бюрокрация и по начин, който зловещо напомня на пропадаща държава, Брюксел се нахвърли да обвинява всички останали. В началото на седмицата италианският премиер Джузепе Конте и председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел заплашиха фармацевтичните компании със съдебни искове, за да осигурят доставки. Сагата вече пое по-тъмен обрат, когато на 26 януари ЕС заяви, че ще трябва да бъде уведомен преди износа на ваксини от ЕС. Ангажиментът му към интернационализма изглежда излетя през прозореца. Изглежда, че се крие убеждението, че перфидните британци по някакъв начин се насочват към доставките на Pfizer и Oxford, които е трябвало да бъдат запазени за Европа. 

И все пак, странно, ваксината от Оксфорд дори не е одобрена в ЕС: съобщава се, че изискването за отпечатване на етикета на 24 езика е едно от многото неща, които бавят това. AstraZeneca беше в сюрреалистична позиция да бъде заплашена от съдебен иск от редица европейски правителства, тъй като не е доставила ваксина, която все още не е законно да се продава в рамките на ЕС. В интервю за италианската La Repubblica, главният изпълнителен директор на AstraZeneca Паскал Сорио заяви, че тъй като ЕС е подписал договори много по-късно от Великобритания, не е имало необходимото време за разрешаване на проблемите с доставките в заводите му на континента: „С Обединеното кралство имахме допълнителни три месеца, за да отстраним всички проблеми.“ С други думи, неуспехът на Комисията да се придвижи по-бързо причини проблемите, а не компанията.

Още по-странно е, че в пресата започна да се появява информация – започвайки с „Handelsblatt“, германският еквивалент на „Financial Times“, че ваксината Оксфорд може да не работи за критичната възрастова група над 65 години, само с 8% ефективност. По-късно се оказа, че германските медии са се объркали в данните. Само 8% от хората, тествани в опитите, са били между 56 и 69 години, но това не е същото като да се каже, че е ефективността за по-възрастните възрастови групи е само 8 процента. Грешка? Може би. Но това повлиява на доверието.

Националните стереотипи в Германия налагат очакването местните медии да са подходили добросъвестно относно фактите. Трудно е да си представим, че британски или който и да е таблоид би направил такава елементарна грешка. Изглеждаше като някоя от сготвените Facebook конспиративни теории, „сготвени“ от Путинова Русия. Мрачната реалност е, че ще трябва да свикнем с този тип информации, които рискуват да подкопаят вярата във всички ваксини. Ако истината е първата жертва на войната, както констатира  древногръцкият драматург Есхил, тогава един от начините да разберете, че сте във война е, когато истината изхвърчи през прозореца – и по този параграф изглежда тя вече е започнала.

Снимка: Gustavo Fring, Pexels

В тази историята има нещо повече от препирни между Обединеното кралство и останалата част на Европа. Във фона на цялата картина са Русия и Китай, които използват ваксините като форма на лост. Има много, които биха взели ваксините Sputnik и Sinopharm, особено след като по-добре тестваните препарати на Оксфорд и Pfizer ще бъдат в недостиг следващите месеци. Сделките се подписват по целия свят и няма съмнение, че за всяка ще има условия. С течение на времето президентът Джо Байдън и неговите съветници ще трябва да измислят как ваксините да се разпространяват в страните от развиващия се свят, или ще направят грешката да позволят влияние на съперниците си за поколения напред. Като се има предвид, че двете най-широко използвани ваксини са измислени във Великобритания и Германия, Европа вече трябва да е водеща в дистрибуцията, вместо да губи време в неползотворни караници за разгръщането на ваксинацията. В тази надпревара си струва да се отбележи, че Западът вече губи. Европа се обърна към себе си, когато трябва да измисли как да противодейства на инокулационния империализъм на двамата си най-големи съперници – за това ще бъде платена висока цена.

В действителност, ваксината се превръща в предпочитано оръжие в една нова версия на „Великата игра“ от XIX век – интензивно съперничество между конкуриращи се сили, играни на множество различни нива, между много различни играчи и с различни оръжия. Вярно е, че непосредственият проблем ще се реши до известна степен. До края на годината може и да имаме ваксина, с налични милиарди дози. Очакват се още попълнения – кандидатът за ваксина с еднократно прилагане на Johnson&Johnson се очаква скоро да даде резултатите от тестовете – и производството ще се засили по целия свят. Приготвянето на ваксини е сложно, но не толкова сложно – с достатъчно пари, хвърлени срещу предизвикателството, производството ще достигне до четири или пет милиарда дози годишно, колкото са необходими, за да се ограничи Ковид-19.

Но ожесточеното съперничество през последните няколко седмици все още ще има дългосрочни последици. Страните неизбежно ще започнат да работят по планове за „сигурност на ваксините“. Какво ще включва това? Най-малкото това ще включва лични изследователски съоръжения, собствените тестови мрежи, които ще включват клинични изпитвания, при които доброволците са умишлено заразени, за да видят дали дадена инокулация работи, както и масивни съвременни производствени предприятия, готови да извадят милиони дози за много кратко време.

Обединеното кралство вече е изминало дълъг път с новия си Център за производство и иновации на ваксини в Оксфордшир, създаден както за усъвършенстване, така и за производство на ваксини. Но би трябвало да очакваме повечето развити страни да следват същата логика и вероятно да похарчат дори повече ресурси. В един свят на ваксинални войни центровете за развитие и снабдяване ще бъдат толкова строго охранявани, колкото някога са били ядрените силози. Очаква се развихрянето на кампании за дезинформация в интернет за една или друга химична формула, а шпиони ще проникнат в конкурентни национални лаборатории. В същото време границите ще се затворят, както започва да се случва в Европа и отвъд Атлантическия океан, тъй като правителствата се борят за запазване на страните от новите  варианти на вируса. Футуролозите прекараха много време в спекулации какви биха били геополитическите разломи на 21-ви век. Сега изглежда имаме отговора. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.