Управляващите измислиха нов начин да си осигурят удобни съдебни решения и служебна победа по делата, които данъкоплатците водят срещу тях. За целта ще си създадат Централен административен съд, който ще гледа огромна част от делата срещу актовете на властта.
Идеята е предложена с промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) от юридическото „острие“ на ГЕРБ Данаил Кирилов, който е председател на правната комисия, и от Христиан Митев от „Обединени патриоти“. С дежурното оправдание, че „в Европа е така“, в новия съд ще бъдат пратени на първа инстанция делата за обжалване на обществените поръчки и на изборите, жалбите срещу актовете на регулаторите – Комисията за защита на конкуренцията, за регулиране на съобщенията, за финансовия надзор, енергийното и водното регулиране, актовете на БНБ.
Ако това се случи, в поредния специализиран съд ще се концентрират дела с милионен интерес, а много от процесите изобщо няма да стигат до върховни съдии. В законопроекта липсва предварителна оценка на въздействието, която е задължителна по закон. Вносителите са премълчали, че нововъведението им влачи след себе си администрация, сгради и още куп разноски, за които липсват изчисления.
Идеята за специализиран административен съд всъщност не е нова – тя беше лансирана от бившия председател на Върховния административен съд Георги Колев и разработена от заместника му Боян Магдалинчев, който от октомври е във Висшия съдебен съвет, номиниран от ГЕРБ. През целия си мандат Колев следваше линията на предшественика си Константин Пенчев, който се бореше да разтовари Върховния административен съд и той да се занимава предимно с тълкувателна дейност. И според вносителите това щяло да е гаранция против корупцията в съдебната власт. През последните години бяха предлагани скандални поправки в АПК, като последните – екооценките на големите държавни обекти да се обжалват само на една инстанция, бяха приети въпреки острите възражения на правозащитници, юристи, еколози и граждани.
Според юристи резултатът от поправката на Кирилов и Митев ще е, че управляващата коалиция ще си направи удобен съд, тъй като неговият председател и колектив ще бъдат избрани от Висшия съдебен съвет, чиято парламентарна квота отново беше аранжирана по вкуса на сегашните управляващи. Управляващите не спират да се възмущават от жалбите на участниците в обществените поръчки, които блокират големите проекти и харченето на милиарди.
Оправданието, че ВАС трябва да се разтовари, се разминава с действителността. Всъщност съдебната статистика показва, че в последните години делата в този съд трайно намаляват. Освен това има 28 окръжни административни съдилища, някои от които са сред най-слабо натоварените звена в системата. Затова обяснението, че се предлага нов съдебен орган, за да предпази от блокиране дейността на съдилищата в административното правораздаване, е абсолютно нелепо.
Бъдещият Централен административен съд, който ще има ранг на апелативен, ще гледа като последна инстанция и делата на окръжните административни съдилища. Ако се съди от опита със създаването на специализираните съд и прокуратурата преди няколко години, то и новият административен съд ще се напълни с „двойкаджии“ – магистрати, които са се проваляли на други конкурси за повишения и назначения. Много съдии и прокурори отказваха да се състезават за спецмагистрати заради нагласите, че тези структури се създават, за да угаждат на политическата класа.
Председателят на новия съд, който ще е базиран в София, трябва да бъде избран до два месеца от влизането на промените в сила. След това съдебният съвет бързо ще трябва да организира конкурси за съдии. В мотивите към проекта се твърди, че ще се прехвърлят незаети щатове.
Във ВАС ще останат делата, които са му възложени с конституцията – срещу актовете на Министерския съвет и на министрите.
По подобен начин, с писани на коляно поправки, преди лятната ваканция по инициатива на ГЕРБ делата за корупционни престъпления срещу висшите представители на властта бяха прехвърлени в Специализирания наказателен съд. Тази промяна, която е в сила от началото на ноември, беше атакувана пред Конституционния съд и сега се чака произнасянето му.
ДУБЛАЖ
Преди ден бе огласена и друга идея за създаване на нов паралелен орган. Председателят на спецсъда Георги Ушев излезе с предложението да бъде направено второ бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС). То щяло да контролира исканията, свързани с националната сигурност, цитира го „Де факто“. И Ушев оправда идеята си с дежурното – опита на цивилизованите държави. Напоследък Националното бюро за СРС-та изнервя и управляващите, и главния прокурор Сотир Цацаров, тъй като председателят му Бойко Рашков говори за масовите нарушения при подслушването.
Автор: Доротея Дачкова
Текстът е препубликуван от специализирания на правна тематика сайт Defakto с тяхно разрешение.
