SHARE

Петък 19 февруари 2021 г точно две седмици преди да бъде разпуснато 44-тото Народно събрание в извънредно спешен порядък ще се обсъжда вероятно едновременно на първо и второ четене Закон за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите. Предложение на ГЕРБ- народни представители внесено много спешно без обичайни процедури и консултации . 

Мотивът е да се внесе ред в сектора, в който всяко висше учебно заведение взе да бълва специалисти психолози. Знайни и незнайни психолози отвориха кабинети и „лекуват”  без ценз и контрол все по-страдащото от емоционални проблеми българско население.  Чудесна идея! Щуротиите, които през последните години се случиха и продължават да се роят  в кабинети, в съдебни зали, на попрището на организационната и социална психология, трябва да бъдат прекратени или поне намалени. Няма как например психолог с психиатрична диагноза да работи с хора и в един от следващите дни да посегне за живота си и никой от посещаващите го да не е бил обезпечен от риска на злоупотребата от емоционална нестабилен човек, а това се случва. Някой трябва да контролира качеството на услугите, някой трябва да гарантира сигурност на ползващите услугите. Затова на пръв поглед са разумни доводите за такъв закон. Това, което, обаче, смущава е защо в края на мандата, малко под масата и някак тихомълком, трябва да мине толкова важен закон, който ще окаже влияние върху  живота на стотици хиляди хора. 

Ще бъдат засегнати не само психолозите и тяхната рамка на работа, но индиректно ще бъде оказано въздейства върху живота на хилядите хора, които утре ще ползват психологическа помощ. Защо няма обществени консултации по този закон? Защо светилата на тази наука няма да изкажат своето мнение, защо организациите на психолозите няма да имат време да изразят и публикуват становища по обичайния ред? 

Ако човек прочете текста на проекта за закона ще намери отговор.

По някаква причина този закон цели да промени реда на придобиване на специалност „Психология“ и правото да се практикува в тази държава. На мястото на легитимността на университетските дипломи идва вписването в регистъра на една неправителствена организация, която с този проект на закон се издига по статут на държавен орган. Законодателите избират едната от няколкото съсловни организации на психолозите в България, а именно „Дружеството на психолозите“ и й придава този специален  статут  и тези свръх правомощия.

Въпросът е защо?

Сигурно много са отговорите, които биха могли да бъдат дадени, но има един, който е много прост. И той е, че през последните години психологията е често избирана специалност и няма как да е друго в това наше общество. Големият интерес да се става специалист по душата доведе, както при всеки друг бизнес, при голямо търсене – голямо предлагане. Затова в страната масово и повсеместно се откриват подобни специалности и както всички знаем, професори и доценти гастролират из ВУЗ-овете. Качеството на обучението спада главоломно и дипломите девалвират. Ако се създаде единен орган за регулация, може нещо да се вкара в процедура, да има регистрация, регулация и такси, различни и регулярни, и най-вече – нарастващи. Държавен орган обаче трудно се създава. Трудно такъв орган, сложен в закон, минава финансова обосновка през министерство на финансите. Лесно може това да стане през НПО и то да бъде на „правилните” хора. Хем бизнес, хем печалба, хем по-малко разправия. 

И така никой никога няма да се захване с реформата на университетското образование по психология – за смяна на програмите, за смяна на технологията на преподаване и за смяна на преподавателите, които често пъти преподават до края на земния си път.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.