Една от известните фрази на железния канцлер Ото фон Бисмарк е, че „политиката е изкуството на възможното“ – изглежда, днес това е и отправната точка на Меркел, когато тя се отправя към преговорите за бъдещето на ЕС.
Засилването на еврозоната е една от основните теми за бъдещето на Европейския съюз. И ако мнозина са на мнение, че интеграция трябва да има, то начинът, по който това трябва да се случи, е много по-сложна тема.
Новият френски президент Еманюел Макрон е категоричен в своите намерения – еврозоната трябва да получи свой финансов министър и бюджет. Подобни са идеите и на Европейската комисия за развитие на монетарния съюз.
Германия обаче има множество притеснения – на първо място, че ако еврозоната се обедини, немците ще паднат в капана на това да трябва да спасяват южните страни членки като Испания и Гърция, които все още не са се измъкнали от дълговите си кризи. От друга страна, тяхното притеснение е, че Франция – със своето строго трудово законодателство – също не е готова за по-дълбоко обединение на еврозоната.
Ангела Меркел и Еманюел Макрон вече на няколко пъти се срещнаха, за да обсъдят бъдещето на Европейския съюз. И на 20 юни пред представители на немския бизнес Меркел реши да даде уклончива подкрепа на идеята за общ финансов министър и бюджет на еврозоната.
“Разбира се, че може да мислим за общ финансов министър” заяви тя, но допълни “в рамките на правилните условия”. Тя също така подкрепи и идеята за за общ бюджет, “стига той наистина да подсили структурите и да бъде полезен за смислени работи”. Или както думите ѝ бяха разчетени – обединението не значи Германия да ви плаща дълговете, а общи политики и надзор.
Това послание, направено два дни след като Макрон спечели мнозинство в законодателната власт на Франция, е ясен сигнал – ако Франция реформира икономиката си – двамата можем да поведем останалите към по-дълбока интеграция.
Тези думи на Меркел са и добър сигнал за това колко повече тя държи на действията, отколкото на приказките за намерения. Урок, който е добре България да осъзнае, предвид амбициите ѝ да става член на еврозоната, макар изследванията за икономическия ръст да показват,че България е на опашката в Източна Европа и има още редица проблеми в своя финансов сектор, образованието, здравеопазването и социалната сфера – като те основно се дължат на липсата на реформи и корупцията в страната. Обстоятелства, които трудно биха позволили на страната ни да задълбочи своята интеграция въпреки скорошните заявки за това.
Меркел говори и на другата тема, завладяла ЕС – преговорите за Brexit, нейният основен приоритет е да не допусне разделение сред останалата част на еврозоната. Тя също така призова ЕС и САЩ да възобновят преговорите си за търговско споразумение – нещо, което след избора на Доналд Тръмп не стои на дневен ред и от двете страни на Атлантичекия океан (макар и преди това приемането на CETA от страна на ЕС да изглеждаше трудно постижимо). “Споразумение, което ще обхване 30% от световната търговия. За това ще настоявам да не замразяваме проекта, а да се опитаме да направим следващи стъпки”, заяви германският канцлер.
Тези послания ползва прекрасно Меркел и предвид изборите в собствената ѝ страна. В отминал момент изглеждаше, че основната тема на немските избори беше кой може да доведе до промяна в Германия. Тогава опонентът на Меркел – Мартин Шулц, видя значително покачване на резултатите си, но то беше временно.
Меркел иска да зададе друга основна тема на тези избори – кой най-умело може да проведе преговорите за реформиране на ЕС и Brexit, кой може да се изправи срещу Тръмп и Путин – и тогава изборът е предрешен: това е Меркел, олицетворенето и на опита и прагматизма, за което свидетелстват и последните проучвания, според които отново партията на Меркел ХДС води убедително. (ХДС – 36,5%, социалдемократи – 25%, крайна левица – 11%, зелените – 6,5%, либерали – 9%, “Алтернатива за Германия” – 9%; INSA – 16-19 юни).
Трудно ще й е на Меркел да се представи за новото лице след 12 години на власт, но що се отнася до умението ѝ да превежда Германия през трудни времена с поглед към бъдещето – тук тя дори няма претендент.
“Не трябва да говорим какво няма да сработи, а трябва да мислим от какво има смисъл”, допълва тя на същото събитие.
Снимка: Britta Pedersen/Zentralbild
