SHARE

Ако съществува нещо по-страшно от използването на държавната КОНПИ за разчистване на лични сметки, то това е откровено злорадата реакция на част от българското общество при новината за замразяването на активите на Иво Прокопиев и заплахата за медиите “Капитал” и “Дневник”.

За съжаление, ние живеем в това общество, което за 30 години не разбра основния принцип на върховенството на правото: че всички са равни пред закона.

А когато този закон е в ръцете на мутри и корумпирани ченгета, всички могат да бъдат поравно преследвани, поравно притискани, поравно ликвидирани.

Реакцията е отчасти разбираема. През призмата на медиите бухалки на Пеевски, включително печатната преса и телевизиите, както и през тази на властта (тъй като това са взаимно свързани понятия), справянето с Прокопиев чрез КОНПИ изглежда като победа от един олигархичен кръг над друг олигархичен кръг.

И докато победителите са тези, нашите – гербаджии, цацаровци, бесепари – всички ония, които с години са под общия знаменател на практически несменяемата българска политическа върхушка – всичко е наред.

Междувременно същите тези олигарси победители готвят на българския народ още законодателни изненади.

В “онези” медии няма да видите, че новото законодателство предвижда събиране на информация за всички граждани ей така, за да я има. По сигнал на съседа си може да бъдете подслушван, може да бъдете и арестуван. А при арест, според друго ново предложение, може да ви бъде отказан адвокат, като бъдете задържан за неопределен период от време.

Не сте си продупчили билета? Пращат ви в ареста. В “онези” медии няма и да ви кажат, че България е единствената страна в ЕС, осъдена за незаконно подслушване, което продължава и до днес. Ей такива, тоталитарни работи. Подробности.

Всичко това, разбира се, няма никакво значение – защото в момента някой друг е пред дулото на оръжието. Няма значение, че държавата нарича журналистите на две медии “шайка”. Няма значение, защото точно вие не харесвате Прокопиев или не четете “Капитал”. Това е то генетичното заболяване, наречено тоталитарното мислене.

Болните не разбират, че ако някой има вина, в здравото общество тя трябва да бъде установена по съдебен път, от независими органи, които не са тумор в утробата на законодателната власт.

Тоталитарно заболелият не осъзнава, че да бъдеш храненик или симпатизант в една изродена система не те прави неуязвим към нейната смъртоносна хватка в момента, в който някой реши, че си неудобен.

Единственото, от което има нужда тоталитарният вирус на Борисов, Пеевски и Цацаров, е вярването, че Виновният е Виновен без доказване на противното. Така окаляните са разкъсвани от лешоядите, безчинствата продължават, Демокрацията се превръща в химера.

Засега изглежда, че обществото успешно вярва на наложената му реторика. Болното общество не може да направи елементарната логическа връзка, че ни управляват едни и същи лица от десетилетие насам, едни и същи скандали, една и съща корупция, едно и също източване на милиарди, едни и същи схеми, едни и същи проблеми, една и съща бедност.

Но виновният винаги е някой друг. Продължавайте да хвърляте камъни. И се молете утре виновният да не сте вие.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )