Геополитическата обстановка напоследък изисква да чуем мнението на експертите и онези, които имат поглед в дълбочина. Един от тях безспорно е Велизар Шаламанов – министър на отбраната във второто служебно правителство на президента Плевнелиев и експерт по отбрана, който понастоящем работи в НАТО.
Сърбия и Русия ще провеждат заедно военни учения. През септември започва “Славянско братство 2016”, а през октомври БАРС, това как засяга българската политика на сигурност?
Интересен е въпросът какъв е сценарият за тези учения – отбранителна операция, хуманитарна операция, демонстрация на сила, готовност, решителност. Определено Русия „ще помага“ на Сърбия, но по какъв проблем? Има ли за Сърбия военна заплаха? Откъде може да идва тя – от Косово или Македония, от Босна и Херцеговина/Република Сръбска…? Другите съседи са членове на НАТО, а без Черна гора и на ЕС. Сърбия е партньор на НАТО и кандидат-член на ЕС. Дано информацията от организаторите на ученията даде добър отговор на тези въпроси. В практически план евентуално искане от Русия за прелитане на военни самолети през българското въздушно пространство, особено по време на първото по рода си съвместно патрулиране по въздушен суверенитет в България със съюзници, ще е изпитание за правителството и парламента в изборен период. Дано не това е целта на учението.
Това се случва в контекста на провело се военно учение в Крим след обивиненията към Украйна за тероризъм. Не е ли странна тази активност от страна на Путин все в региона?
Няма нищо странно – това е доктринален въпрос за днешна Русия. Чрез военни учения и други дейности се отправят послания към съседите, към НАТО, към ЕС, към САЩ. Създава се напрежение и се води пропаганда срещу минималните естествени ответни мерки на алианса. Това е основно с вътрешни цели, но и за създаване на разделение в страни от НАТО и ЕС с наличие на симпатии към Русия.
На 25 август Путин започна внезапна проверка на бойната готовност на въоръжените сили от Северно до Черно море по земя, вода и въздух. Измисли ли си Путин повод за военните учения и има ли причина Европа да се притеснява от тези му действия? А застрашена ли е Украйна?
Това е част от „езика“ – просто го сравнете с езика на НАТО от Уелс и Варшава с Плана на действие за готовност и ще разберете разликата между НАТО и Русия. Рискът е висок от допускане на грешка, защото действията са свързани с високо напрежение на силите на Русия – от една страна, а от друга – се въздейства върху много страни, които трябва да синхронизират позициите си в международен план, но и да се съобразяват с локалните измерения на този „език“.
На срещата на върха във Варшава лидерите на алианса взеха решения да “подсилят военноморското и военновъздушното присъствие на НАТО в Черно море“. Какво се случва по това направление?
Провеждат се консултации – решенията в НАТО се вземат с консенсус, а и засиленото присъствие изисква ангажиране на страни извън региона, отчитане на спецификата на региона, вкл. договора от Монтрьо. Относително по-лек е въпросът с военновъздушното присъствие, още повече че това би икономисало сериозни средства за България по засилено патрулиране и би подпомогнало преминаването към нов тип изтребители, съвместими с НАТО. Всъщност, както се казва, „това, което не ни убива, ни прави по-силни“ – цялото напрежение, създавано в района на Черноморието, ще подпомогне изграждането на много по-силно сътрудничество в НАТО в интерес на нашия регион, много по-тясно сътрудничество с Румъния, с Полша, със САЩ, с Германия, с Великобритания, Канада и редица други страни от алианса.
Българската външна политика, изразявана от премиер и правителство напоследък, как изглежда на този фон?
Добрата външна политика се комуникира синхронно от президент, премиер, външен и военен министър, председателите на външната и по отбраната парламентарна комисия. В сложни ситуации, а настоящата е доста сложна, има и друга опция – най-важен е езикът на действията, действията в рамките на НАТО и ЕС, защото нашата външна политика ще е успешна за българите, когато използва силата на двата съюза. Важно е какви действия ще предприемем по укрепване на нашите отбранителни способности, какво предно разполагане на съюзници извън региона ще постигнем, каква инфраструктура с общо финансиране ще укрепи устойчивостта на региона към съвременните заплахи. Говоренето със съюзниците и действията са важни в този случай. Важен сигнал ще е и профилът на бъдещия президент – дали ще може да продължи политиката, представяна от президента Плевнелиев. България има нужда от постоянство и надграждане в рамките на НАТО и ЕС.
Алиансът обяви, че от 9 септември небето над България ще се пази съвместно от българските военновъздушни сили и от американските. Това се случва за първи път. В медиите имаше коментари, че това е резултат от факта, че НАТО осъзнава необходимостта от по-висока степен на сигурност в региона. Променя ли се общият пейзаж, който познаваме, и в каква посока?
Това бе очаквано. Във връзка с усложнената ситуация в Черноморието през септември 2014 по време на срещата на върха в Уелс също използвахме съвместни учения със съюзниците за усилване на капацитета за следене на въздушната обстановка. Разликата е, че тогава командирът на ВВС се обяви срещу реално съвместно патрулиране със съюзниците и фокусира българските ВВС в подготовка на авиошоу в предизборния период с водеща роля за себе си. Ресурсът ми на министър в служебно правителство достигна само да отложа авиошоуто до след изборите и да постигнем засилено и удължено участие на съюзниците в учения у нас по време на критичен за алианса и България период, но без ангажираност от командира на ВВС и силна подкрепа от премиера не бе възможно да започнем съвместно патрулиране. В този контекст сегашното решение на правителството е изключително важно за България и НАТО. Ситуацията се променя в много позитивен план: съюзниците са готови да помогнат, когато поискаме, вече не зависим само от МиГ-29 за въздушния си суверенитет, преходът към нов и съвместим с НАТО изтребител може да се извърши в благоприятна среда и доста ускорено след гласуваните от парламента средства и наличието на съюзнически ангажимент в преходния период. Виждаме от изявлението на НАТО, че това съвместно патрулиране също е от особена важност – нещо подобно на „завръщането на блудния син“. Сигурен съм, че и в България се оценява това изключително важно решение на правителството и НАТО. Много ми напомня времето от 1999 г. с коридорите за прелитане на НАТО… последва искане на коридор за прелитане от Русия – сега очаквам също да има такова искане за ученията в Сърбия. За читателите ще припомня, че политическото решение България да се присъедини към НАТО и ЕС бе в много голяма степен благодарение на тези две решения на България в 1999 г. Със сигурност бе в основата на решението от Хелзинки за отпадане на визите.
