Изпуснати думи, тежки закани и намерение за поправки в Избирателния кодекс белязаха днешния ден.
Парламентарната група на ГЕРБ внесе в деловодството на НС предложението си за поправки на Изборния кодекс – една за отпадането на тавана от 35 секции за гласуване в чужбина, като това ще важи само за страните от ЕС, и другата за зачитане на опцията „не подкрепям никого“ при определянето на резултата на всички видове избори, в това число и президентските. От ГЕРБ предлагат още с решение на Централната избирателна комисия в изборния ден при необходимост да могат да се поставя повече от една урна в изборните секции в чужбина. ГЕРБ предлага гласовете „Не подкрепям никого“, които са обявени за действителни в Изборния кодекс, да се броят както за отчитането на избирателната активност, така и при определянето на резултатите на всички видове избори. В случай че „не подкрепям никого“ се класира на първо или на второ място на първи тур, на балотаж отиват двамата реални кандидати, събрали най-много подкрепа, но отново ще присъства и квадратчето “не подкрепям никого“. При парламентарните избори отчитането на гласовете „не подкрепям никого“ най-вероятно ще доведе до увеличаване на броя на гласовете, които се изискват, за да може дадена партия да премине 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание. „През април ние направихме компромис в името на малките ни партньори, но не може непрекъснато да правим компромис“, заяви председателят на правната комисия Данаил Кирилов. При предишното гласуване на промените в ИК по предложение на Димитър Делчев от РБ беше прието „не подкрепям никого“ да не бъде отчитано в резултатите за парламентарни избори. Сегашното намерение на ГЕРБ е това ограничение да отпадне. На въпрос на журналисти не е ли по-добре квадратчето „Не подкрепям никого“ направо да отпадне, Красимир Велчев обясни: „Това квадратче е адски необходимо, защото гласуването е задължително“.
Лидерът на ДБГ Меглена Кунева обяви, че щели да напуснат управлението, ако кандидат-президентът на РБ Трайчо Трайков получи слаба подкрепа на предстоящите избори. Под „слаба“ имат предвид по-слаб резултат от получените гласове на парламентарните избори. Ако РБ постигне по-добър резултат, в ДБГ ще разглеждат това като „знак на подкрепа за участието на блока в настоящото дясноцентристко управление. Ако сега има правителствена криза и се стигне да предсрочни парламентарни избори, за което вината ще е изцяло на ГЕРБ, БСП ще спечелят изборите“, каза съпредседателят на блока Найден Зеленогорски. „Призовавам ги да не действат панически. ГЕРБ да не прехвърлят вината от болната глава на здравата. Всичко, което се случи в петък, бе по вина на колегите от ГЕРБ. Ние бяхме в зала и се регистрирахме. Трябваше да работим.“ Найден Зеленогорски отбеляза, че премиерът Борисов им се бил извинил, ако са се почувствали на другарски съд в петък. Може би затова лидерът на блока Радан Кънев също се извини за нецензурното си обръщение към премиера по „Нова тв“ тази сутрин. „Поднасям искрени извинения на зрителите на „Нова тв“ и г-н Виктор Николаев (но само на тях) за използвания по неподходящо време в национален ефир нецензурен израз „байхуй“ (пише се слято според мен). Израсъл съм през 90-те години и съм дълбоко убеден от опит, че на мутренско нахалство не бива да се отговаря с обръщане на другата страна. Знам, че има момент, в който културните хора трябва да отговорят на удара с удар, на гаврата – с шамар, на рекета – със сила… Съжалявам за израза, не и за смисъла“, написа Кънев в профила си във фейсбук.
И омбудсманът Мая Манолова взе отношение по Изборния кодекс и сезира Конституционния съд заради ограничението на броя секции в една държава. „Поех ангажимент пред българите, които живеят зад граница, че ще отправя тази конституционна жалба. Факт е, че текстовете в Изборния кодекс ограничават правата на нашите сънародници в чужбина да гласуват“, обяви Манолова. Тя припомни, че е внесла и законодателни предложения за поправка на тези текстове, но депутатите не са ги приели. „Сега се видя, че има проблем, че е заложена мина в Изборния кодекс, която гръмна във Великобритания. На практика текстовете на член 14 взаимно си противоречат“, обясни омбудсманът. Според нея не е ясно как ЦИК е избрала точно 35 от всички 52 секции във Великобритания.
В крайна сметка Борисов събра представители на коалиционните партньори от РБ и ПФ на извънредна среща в късния следобед и се разбраха лимитът от 35 изборни секции в страните от ЕС да отпадне, но да остане в Турция и останалите държави извън съюза. Борисов добави, че поправките в Изборния кодекс ще бъдат подкрепени от ГЕРБ в парламента заради стабилността на коалицията и това, което трите партии са направили заедно за последните две години. След срещата изглеждаше, че премиерът и партньорите са оптимистични за бъдещата обща работа в кабинета и се оказа, че стабилност има.
Софийската градска прокуратура е привлякла като обвиняеми бившите главни изпълнителни директори в НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян за сключена през 2007 г. неизгодна сделка за оборудване в АЕЦ „Белене“ на стойност над 200 млн. евро. Договорът е бил сключен с руската „Атомстройекспорт“ и от него е произлязла вреда за държавата за над 77 млн. евро, предава „Дневник“. Според прокуратурата двамата са действали в съизвършителство и със сключения договор са задължили НЕК да поеме за своя сметка всички разходи по изпълнение на договора. Съобщението на прокуратурата завършва с предупреждението, че скоро ще има още „виновни длъжностни лица“, привлечени към наказателна отговорност.
Днес борбата срещу терористичната групировка ДАЕШ навлиза в решителен етап. Иракската армия започва своето настъпление, за да си върне контрола върху гр. Мосул – една от последните ключови крепости на ДАЕШ в Ирак. В ранните часове на деня правителствените сили, подкрепени от кюрдски бунтовници, започнаха операцията по навлизането в града, като анализатори смятат, че това може да отнеме месеци. ДАЕШ превзема града през 2014 г. и до ден днешен той е ключов за терористите. Повече по темата защо Мосул е толкова важен за войната срещу „Ислямска държава“ може да прочетете тук
Главният редактор на Russia Today Маргарита Симонян съобщи, че сметките на руския канал във Великобритания са блокирани. „Сметките ни във Великобритания са блокирани. Всичките ни сметки. Решението не може да бъде обжалвано. Да живее свободата на словото!“, написа Симонян в Twitter. През септември британският регулатор Ofcom обвини руския телевизионен канал в 15 нарушения на правилата за излъчване и започна проверка. Преди това през 2014 г. регулаторите установиха нарушения в предаването на информацията за украинската криза. През август 2015 г. Европейската банка за развитие спря средствата на Russia Today за реклама с обяснението, че те могат да отидат при изпълнителния директор на информационната агенция „Россия сегодня“ Дмитрий Кисельов, който е включен в списъка с европейските санкции. Месец по-рано британската банка Barclays замрази сметката на Russia Today със същия мотив.
