Европейският парламент обсъжда и гласува търговското споразумение между Европейския съюз и Канада. CETA ще премахне митническите тарифи върху повечето стоки и услуги и ще отвори канадския пазар за обществени поръчки към ЕС. Всяка държава – членка на ЕС, ще може да регулира въпросите, обект на споразумението, според своето вътрешно право. 408 евродепутати гласуваха „за“ CETA, 254 бяха „против“, а 33 се въздържаха. Лидерът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев е гласувал „за“ търговското споразумение, но се оказа, че се бил объркал и от екипа му потвърдиха, че е задействана процедура вотът му да бъде поправен. По-късно той написа във фейсбук: „Днес делегацията на българските социалисти в ЕП гласува единодушно ПРОТИВ #СЕТА съгласно предварително взетото си решение. При едно от гласуванията беше допусната техническа грешка, за която вече са взети мерки да бъде коригирана. Това ще бъде отразено и в окончателния протокол от гласуването. За разочарование на опонентите ни“. Лидерът на БСП Корнелия Нинова свика извънредна пресконференция, за да обяви, че всички български евродепутати, които са подкрепили СЕТА, са „национални предатели“. Нинова не спомена името на Станишев нито веднъж, а на въпрос на „Дневник“ дали допуска, че гласуването му „за“ не е било техническа грешка, а подкрепа на по-голямата част от социалистите и демократите в европарламента, които по първоначални данни са гласували „за“ споразумението, тя отвърна, че не допуска да е така. На другия полюс Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ, коментира: „Европейският парламент ратифицира споразумението с Канада с голямо мнозинство. Това споразумение е в полза на България, на българските граждани, на българския бизнес – безвизово пътуване, по-лесно признаване на професионалните квалификации, достъп до канадския пазар на българския бизнес, достъп до обществените поръчки на Канада“.
Говорителят на Белия дом Шон Спайсър заяви, че президентът Доналд Тръмп очаква Русия да върне Крим на Украйна. Това се случи по време на брифинг във връзка с поредица въпроси около оставката на съветника по националната сигурност Майкъл Флин и връзките му с руското ръководство. „Иронията е в това, че Тръмп невероятно твърдо се държи с Русия. Той продължава да повдига проблема с Крим, който предишната администрация позволи да бъде завладян“, каза още Спайсър. „Президентът Тръмп многа ясно е дал да се разбере, че очаква от правителството на Русия да деескалира насилието в Украйна и да върне Крим. В същото време президентът разчита да поддържа добри отношения с Русия.“ По-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отвърна на думите на говорителя на Белия дом: „Наши територии не връщаме. Крим е територия на Руската федерация“. Междувременно президентът Доналд Тръмп обвини медиите и службите, че го изкарват русофил. Той дори написа в профила си в туитър: „Крим беше ЗАВЗЕТ от Русия по време на администрацията на Обама. Беше ли Обама прекалено мек към Русия?“. Тръмп обвинява службите, че незаконно предоставят данни на някои медии и нарича твърденията, че той и хора от екипа му са свързани с Русия, „нонсенс“.
Служебното правителство, което трябва да организира изборите, не смята, че ще може да осигури необходимия брой машини за гласуване във всяка изборна секция. „Направеното проучване от правителството към този момент не дава достатъчно основания да смятаме, че необходимият брой машини може да бъде осигурен за изборите“, обяви Ирина Белчева, говорител на МС.
По повод разпространена информация за това, че България е подписала в края на миналата година договори с руската самолетостроителна корпорация „МиГ“ за ремонт на своите изтребители, Министерството на отбраната съобщи, че министерството не е сключвало договор с РСК „МиГ“ за ремонт на български изтребители МиГ-29.
В Брюксел започна среща на министрите на отбраната на страните – членки на НАТО. Генералният секретар коментира, че е настъпило решително време за трансатлантическата сигурност. Той изрази очакването днес и утре да бъдат приети решения, които да укрепят НАТО пред лицето на развиващите се заплахи. „Силата на НАТО е важна за Европа и за Северна Америка, увеличаваме отбранителните си разходи за пръв път от години, укрепваме източната част на алианса с разполагането на батальони в Полша и балтийските държави. Това е ясен сигнал за решимостта ни да защитим всеки съюзник“, заяви Столтенберг. Очаква се министрите на отбраната да утвърдят обособяването в Неапол на кризисен щаб, който би насочвал операции на алианса при кризи, например в Либия или Ирак. Столтенберг добави, че сред темите на двудневното заседание е допълнителното подобряване на киберзащитата, което определи като първостепенна задача. Министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис предупреди страните – членки на НАТО, че Вашингтон може „да измени ангажирането си“ към алианса, ако те не увеличат разходите си за отбрана. „Американският данъкоплатец няма повече да поема непропорционален дял от отбраната на западните ценности“, заяви Матис. „Ако страните ви не искат САЩ да изменят ангажиментите си към алианса, всяко правителство трябва да покаже подкрепата си към общата отбрана“, добави той.
Върховният административен съд отхвърли като процесуално недопустими четирите жалби, подадени срещу решението на ЦИК за регистрация на коалицията „Движение Да, България“. Според Изборния кодекс в съда може да се атакуват само отказите за регистрация от страна на ЦИК. Определението на съда е окончателно.
