Днес Меркел отхвърли каквато и да било промяна в политиката ѝ към бежанците. Пред журналисти тя заяви, че нападателите “искат да уронят нашето чувство на общност, нашата отвореност и желание да помагаме на хората в нужда. Ние твърдо отхвърляме това.”
“Това е наша историческа отговорност и е това историческо предизвикателство във времената на глобализация. За последните 11 месеца вече постигнахме много.” смята немския канцлер и добави, че ще подобри средствата за споделяне на информация между службите, за дешифриране на съобщения и ще засили мерките за борба с продажбата на оръжия в интернет. “Ние можем да се справим!” беше основното послание на Ангела Меркел.
Мерки за борба с тероризма предприемат и във Франция. Президентът Оланд обяви, че ще възстанови националната гвардия на страната, която е разпусната през 1827 г. от крал Шарл X, тъй като е силмвол на френската революция. През 1830 г. гвардията за кратко се възражда по време на Юлската революция и окончателно е разпусната през 1872 г. след събитията от Парижката комуна.
Политическата несигурност и чистките имат своята цена. Според правителствени данни, Турция е загубила 41% от туристическия поток в страната след проваления преврат и политическата чистка в страната. С това страната отбелязва най-слабият си сезон за последните 25 години и от правителството очакват допълнителен спад с още 6 пункта за месец август.
Нови изследвания на бомбените атентати в Ирак навеждат на мисълта, че ДАЕШ може да използва нови трудно разпознаваеми бомби. От терористичната организация са започнали да прилагат нова тактика в Близкия изток, предават от Би Би Си, като пренасят бомбите чрез коли до мястото на атентата. Предишни подобни опити са били улавяни от иракските служби, но това не бе случаят при най-смъртоносна атака на ДАЕШ. На 3 юли в Багдат бомба убива 292 души и разследването смята, че ДАЕШ използва нова химична смес, която не позволява на службите да заловят атентаторите на време.
Продължава и Конгресът на демократическата партия на САЩ като днес се очаква Хилъри Клинтън да произнесе своята реч, в която ще приеме номинацията на партията за кандидат-президент. Вчера, Доналд Тръмп отново успя да отвлече вниманието на всички медии след като заяви, че приканва Русия да извърши хакерска атака срещу изтритите имейли на Клинтън и да ги разпространи. Това единствено засили съмненията, че той има връзки с руския президент, а мнозина определиха изказванията му като “държавна измяна”.
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов оспори твърде лекото наказание, наложено на бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева и поиска уволнението ѝ. Владимира Янева, чието име носи скандалът “Яневагейт”, е подсъдима за издаване на незаконни разрешения за специални разузнавателни средства и на първа инстанция тя получи една година условно. В началото на тази седмица, обаче, съдийската колегия на ВСС наложи най-лекото възможно наказание – понижение в ранг за срок до три години.
Днес стана ясно, че и изискването за случайно разпределение на делата в МВР масово не спазва, предава “Медиапул”. Това установи проверка на Върховната административна прокуратура. На фона на всичко това, Пленумът на ВСС гласува проекта на бюджет на съдебната власт за следващата година, който предвижда ново увеличение на заплатите на магистратите – този път със 7 процента. Преди по-малко от година заплатите в системата бяха увеличени с 12%.
Очаквано бе избран и новият председател на Комисията за финансов надзор. При липса на други кандидати парламентът избра Карина Караиванова-Ганозова за шеф на КФН, която е предложена от ГЕРБ. Тя е дългогодишен експерт в Министерство на финансите, а в настоящия кабинет заемаше длъжността на зам.-министър на Владислав Горанов.
Конституционния съд отхвърли три от въпросите на референдума на Станислав Трифонов. Трите отпаднали въпроса са за електронното гласуване, за намаляване на броя на депутатите до 120 и за това дали да се провеждат избори за областните и регионални директори на МВР. До решението на КС се стигна след като президентът Росен Плевнелиев оспори тяхната конституционност. Мотивите на президента бяха, че референдум за електронното гласуване вече имаше и на този въпрос гражданите дадоха ясно своя глас в подкрепа на електронния вот, а другите два въпроса са от компетентността на Велико народно събрание. Така за предстоящият референдум останаха въпросите:
- Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?;
- Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?;
- Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
*За изготвянето на този бюлетин е използвана информация от Би Би Си, Индипендънт, Медиапул и Дневник.
