Днес прокурор Гешев ни изнесе урок по… древни парични преводи?
„Системата хавала е древна система, наричана от арабите хавала, в Китай се нарича по друг начин, във Филипините по втори, но, общо взето, принципът е един. Още не е ясно дали е възникнала в Индия през VIII в. или от еврейските търговци през Средновековието в Европа. При едно лице хавалдар, това е арабският термин, идват определени хора, които носят определени суми и ги дават на това лице и искат тази сума да пристигне примерно на другия край на света. Няма физическо преместване на пари. Оставят ги при това лице хавалдар, той им дава или код, или определена информация, с която лицето, което ще ги получи в другата държава, се легитимира пред друго такова лице хавалдар, което се занимава с тази ситуация. Може да си представите тая система като своего рода древна система за бързи преводи като „Уестърн Юнион“ , не точно по същия начин, но това дава някакво образно описание.“
Така Иван Гешев обясни как организирана престъпна група, арестувана у нас, е прехвърляла в чужбина пари, с които се финансира тероризъм.
При мащабна акция са задържани 43-ма души заради парични преводи към организации, за които има данни, че се занимават с тероризъм. Акцията е в ход в градовете София, Плевен, Благоевград, Разград, Хасково, Пловдив и Ловеч, съобщиха от прокуратурата.
Разследващи твърдят, че били правени нерегламентирани парични преводи от България към чужбина в особено големи размери по т.нар. метод „хавала“ в рамките на международна организирана престъпна група.
Гебрев бе обвинен за сделката на Цветан Василев за „Дунарит“
Оръжейният търговец Емилиян Гебрев е обвиняем за пране на пари заради купуването на русенския оръжеен завод „Дунарит“. Разследващите не са се концентрирали върху парите, с които бизнесменът е придобил предприятието от собственика на КТБ Цветан Василев, а върху това, че е знаел, че Василев го е купил с престъпни пари. Това разказа самият Гебрев на излизане от Националната следствена служба, където в петък му бе предявено прецизирано обвинение.
„В далечната 2010/11 година „Дунарит“ е бил придобит от кръга на КТБ. След колапса на банката на нас ни беше предложено да го купим и стабилизираме. Обвинението се състои в това, че „Дунарит“ е бил придобит с престъпни пари. След като „Дунарит“ е бил придобит с някакви престъпни пари 2010-2011 година, то значи и аз съм престъпник, че съм го купил. Това бяха години, когато банката беше обявявана за номер едно, номер едно, номер едно и самият мажоритарен собственик винаги номер едно, ако не сте забравили, и той ходеше само по червения килим. След като аз съм го купил, след това „Дунарит“, значи аз съм участвал в това пране на тези пари. За моите пари, с които съм купил „Дунарит“, никой не спори, те са ясни, те са доказани, че са 1000% чисти“, заяви Гебрев пред репортери.
Шест пъти над нормата беше нивото на фините прахови частици в отделни райони на столицата тази сутрин.
Най-мръсен въздухът беше в квартал ”Младост” – при норма от 50 микрограма за денонощие измереното ниво на фини прахови частици е близо 300 микрограма, но за по-малък период, сочат данните на ”Еър Куолити” индекс.
Замърсяване има още в ”Надежда”, ”Павлово”, ”Хиподрума” и ”Дружба”. Според официалните данни, публикувани на сайта на Столичната община, наднорменото замърсяване на въздуха се отчита и в по-късните часове на деня. От местната власт съобщиха, че продължават миенето на улици и премахването на наноси от пътните платна. Това се прави в последните няколко дни, в които температурите през деня са над нулата. Миенето е една от мерките на общината при наднормено замърсяване с фини прахови частици.
Българската версия на Европейския регламент за защита на личните данни (GDPR) все още представлява огромна заплаха за налагане на недопустима цензура върху медиите в страната. Такава е позицията на „Програма Достъп до информация“ (ПДИ) по приетия от вътрешната комисия на второ четене законопроект за промяна Закона за защита на личните данни.
Най-големият проблем са останалите в законопроекта десет критерия, въз основа на които Комисията за защита на личните данни ще преценява дали медиите са нарушили защитата на нечии лични данни. Критериите и преценката са доста субективни. Медиите могат да бъдат преследвани заради: естеството на личните данни, които са разкрили; влиянието, което разкриването им ще окаже върху „собственика“ им и доброто му име; как журналистите са се сдобили с данните и т.н.
