Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. В статия за Washington Post тя разказва за надигащия се авторитаризъм в западния свят през призмата на действията на полското правителство и масовите протести в страната.
Мина малко повече от седмица, откакто президентът Тръмп предложи във Варшава много особена защита на западната цивилизация. Той похвали Полша за борбата й срещу нацизма и съветския комунизъм преди много години, макар да не каза много за успехите на страната след 1989 г. Той говори за нещата, които обединяват Запада, сред които и класическата музика и Бог, но направи само бегли препратки към демокрацията. Той говори също и за заплахите за Запада, намеквайки за опасностите от „Юг или от Изток“, както и за една „потисническа идеология“ – радикалният ислям, „който се стреми да изнася тероризъм и екстремизъм по целия свят“.
Само дни по-късно събитията във Варшава показаха, че той греши: Докато пиша това, Полша доказва, че най-сериозната заплаха за Запада не е радикалният ислям. Най-голямата заплаха дори не е външна, а вътрешна. В последните дни демократично избраното, но илиберално правителство в Полша засили атаките срещу собствената си конституция, прокарвайки нови закони, открито замислени да установят политизирана съдебна система. И правителството се чувства окуражено да действа така заради визитата на американския президент.
Полското правителство се предвожда от „Право и справедливост“ – националистическата управляваща партия, която разполага с крехко парламентарно мнозинство, но не спечели популярния вот или мандат да променя конституцията.
Въпреки това, откакто те взеха властта започнаха системно да подчиняват на себе си независими преди институции: обществените медии, прокуратурата и, което е най-сериозното, Конституционния съд. Правителството политизира администрацията, а заговорническият министър на отбраната елиминира голяма част от професионалното военно командване.
Миналата седмица, само дни след посещението на Тръмп, правителството прокара и законопроект, който ще политизира Националния съдебен съвет – конституционният орган, който кадрува в съдебната власт. После кабинетът стигна още по-далеч: без публични разисквания той внесе друг законопроект, който, ако стане закон, ще упълномощи министъра на правосъдието, в нарушение на конституцията, да уволни, при това незабавно, всички членове на най-висшата съдебна инстанция в Полша.
Както винаги, Европейският съюз ще протестира. Възможно е дори европейските институции да наложат санкции на Полша. Страната, която едно време бе символ на европейското единство – дотолкова, че бившият полски премиер Доналд Туск сега е председател на Европейския съвет, днес Полша се превърна в източник на раздразнение и гняв из целия континент. Ако Западът беше единен в това виждане, то можеше да окаже някакво въздействие върху Полша. Посещението на Тръмп във Варшава обаче отправи обратното послание.
Посланието на САЩ поощри „Право и справедливост“ да се изолира от Европа, твърдо убедена, че Америка е зад нея.
Всички можем да си представим бъдещите последици от една слаба проправителствена съдебна система. Тя може да даде възможност на правителството да фалшифицира избори, да избягва разследвания за корупция, да преследва опонентите. А това ще е от значение: за четвърт век падането на Берлинската стена и последвалият триумф на демокрацията в Централна Европа бяха смятани за едно от най-големите постижения на Запада.
За изминалото десетилетие полският опит в прехода към демокрация бе също така търсен от света – от Бирма, през Тунис до Украйна. Отклоняването на Полша от демокрацията ще подкопае не само единството на Запада, но в световен мащаб ще накърни добрия пример и привлекателността на Запада за тези страни, позволявайки на други „потиснически идеологии“ от „Юга или Изтока“ да заемат мястото й.
Когато Тръмп бе избран за президент, много хора, включително аз, писахме за въздействието, което той може да има върху международната демокрация. Мнозина се опасяваха, че Тръмп може да насърчи популисти, националистически и илиберални партии в Европа и по света. Сега това вече е факт.
