SHARE

След изграждането на Берлинската стена, разделяща Западен от Източен Берлин, немалка част от желаещите свобода източногерманци пренасочват своите опити към комунистическа България, където пристигат под предлог туризъм, смятайки, че оттук по-лесно ще преминат границата.

Още през 1962 г. вече има източногерманци, които избират този път към свободата. А какъв е престоят тогава за германците на българското Черноморие е описано подробно от германския журналист Хелмут Айкелман в репортаж, публикуван в западногерманския вестник „Щутгартер цайтунг” от 8 ноември 1962 г. под заглавието „На червения бряг на Черно море” – обща германска среща в България.

Днес се навършват 57 години от началото на строежа ѝ, започнал на 13 август 1961 г., и по този повод desebg.com публикува българския превод на статията, запазен в архива на Държавна сигурност.

В статията е описан новопостроеният тогава курортен комплекс Слънчев бряг край Несебър, предвиден да приема около 5000 туристи.

Предадено е разочарованието от голям на брой пропуски в обслужването – от закуската, през шума в курорта, който очевидно датира от самото му начало, но тогава създаван от социалистическите новини по високоговорителя, до падналата мазилка от новото социалистическо строителство.

Статията акцентира върху туристическите групи от ГДР, които за разлика от тези от ФРГ са принудени да пътуват до курорта 120 км с омнибуси в жегата в продължение на 3 часа.

„Неприятността да бъдеш почиващ в Източния блок втора класа посреща гостите от зоната още при пристигането във Варна”, се посочва с статията.

Всяка група от туристи от ГДР е ограничена до 80 души и е настанена в специална зона. Техните мечти за лесно бягство се сблъскват с осъзнаването, че това е свързано с опасност за живота им.

„Отпуск в България за хората от Лайпциг или Рокщок, от Дрезден или Източен Берлин е отпуск в огрян от чист въздух затвор”, пише още авторът на публикацията.

Тези групи обаче намират нещо друго, което Германската единна социалистическа партия и нейният репресивен апарат в лицето на ЩАЗИ не им позволяват в ГДР, а именно да общуват свободно и да се изразяват свободно.

Това е една от причините източногерманците да се връщат следващата година в комунистическа България, въпреки че групите им са придружавани от официални партийни функционери, които при задължителните мероприятия слухтят за духа на „немската работническа селска държава”.

Преводът на статията е включен в сборника „Държавна сигурност и туризма” на Комисията по досиетата , 2014 г.

Автор: Христо Христов
Текстът е препубликуван от сайта dese.com

SHARE