SHARE

Консервативният действащ президент Анджей Дуда победи оспорвано центристкия си опонент Рафал Тжасковски на президенстски избори, които се проведоха миналата неделя в Полша.

Според проучванията в изборния ден избирателната активност е била 68,9%. Ако това бъде официално потвърдено, означва, че сегашните избори са се провели с най-високата активност, откакто демокрацията се завърна в Полша след 1989 г. Предишният рекорд от 68,23% е регистриран при президенстските избори през 1995 г. между Лех Валенса и Александър Квашневски.

Въпреки, че президенството в Полша притежава сравнително ограничени правомощия, те включват правото на вето на законодателството, прието от парламента. Следователно победата за кандидата на опозицията Тжасковски би създала основна пречка за управляващата партия “Право и справедливост“ (PiS), чиято законодателна програма е била подкрепена най-вече от президента Дуда, който е и бивш евродепутат от PiS преди да стане държавен глава на Полша.

Експерти юристи посочиха редица нередности в начина на организиране и провеждане на изборите.

След първия тур, който се проведе на 28 юни, официалните резултати бяха обявени на 1 юли сутринта. Те показваха, че Дуда е с дял от вота (43,5%), който е с 1,7 процентни пункта по-висок от този, който беше получил в предварителното проучване на Ipso, докато официалната избирателна активност беше с 1,6 процентни пункта по-висока.

Гласуването беше предизвикателството на тези избори заради пандемията от коронавирус и в резултат на това бе позволено упражняването на глас по пощата, което преди беше строго ограничено и рядко, но тази година беше отворено за всички полски граждани.

Над 700 000 души са се регистрирали да подадат своята бюлетина по пощата от 30.3 милиона избиратели в страната. Почти 200 000 от тях се намираха на територията на Полша. Останалото мнозинство са полски граждани в чужбина, на повечето от които бе разрешено да гласуват само по пощата поради местните изисквания за спазване на предпазните мерки срещу COVID-19.

Рекорден брой поляци в чужбина – над 385 000 – се регистрираха, за да гласуват в първия тур на изборите. Други повече от 140 000 са се регистрирали преди втория тур, поставяйки нов рекорд от близо 520 000 задгранични избиратели.

Много избиратели в чужбина обаче са съобщили за трудности при използването на системата за онлайн регистрация (която крашна за два часа точно преди крайния срок за регистрация), както и за забавяне в получаването на техните пощенски бюлетини.

Тжасковски, който получи два пъти повече гласове в чужбина от Дуда на първия тур, апелира, но безуспешно регистрацията да бъде удължена заради проблемите.

Гласуването в Полша доведе до край горчивата и разединяваща кампания, която подчерта дълбоката вражда между двете основни политически сили в страната: национално-консервативната PiS, която подкрепя Дуда, и центристката гражданска платформа (PO), която Тжасковски представлява.

За първи път на каквито и да било президентски избори след възстановяването на демокрацията в Полша, двамата кандидати не се срещнаха в пряк дебат. Те не успяха да се договорят за формат и особено за домакин на събитието.

Тжасковски отказа да се яви на дебат, организиран от държавния телевизионен оператор TVP, който открито подкрепя Дуда и нападна своя съперник. Президентът също отхвърли покана за събитие, организирано от частния канал TVN, което благоприятства Тжасковски.

В крайна сметка двамата кандидати проведоха едновременни самостоятелни „дебати“. Дуда се появи в TVP, а Тжасковски проведе пресконференция с журналисти от широк кръг медии.

Президентът Дуда и неговите привърженици многократно разкритикуваха това, което твърдят, че е „германска намеса“ в изборите в стремежа си да обрисува Тжасковски като представител на „чуждо лоби“, „еврейски организации“ и „LGBT идеология“.

“Немците искат да изберат президента на Полша“, каза Дуда. „Днес имаме последната част от нападението на Германия в тези избори – безмилостна мръсна кампания, този път насочена срещу мен.“

Част от собствеността на редица водещи медии в Полша са собственост на Германия. Един от тях – Fakt, беше осъден от Дуда за публикуването на новина на първа страница, в която се съобщават подробности за осъден насилник на деца, когото президентът помилвал.

По-рано в седмицата на втория тур от изборите Министерството на външните работи на Полша привика консула на германското посолство, за да обсъди „поредица от статии в немските медии“, съдържащи „манипулации и създаване на впечатление за ангажираност с един от кандидатите на президентските избори в Полша“.

Ярослав Качински, директорът на PiS и фактически лидер на Полша, обвини в четвъртък опозицията, че иска да превърне Полша в „придатък на Германия“ и каза, че трябва да се предприемат стъпки за спиране на „изключително бруталната намеса на немската преса“ в полската политика.

Междувременно, TVP многократно внушаваше, че ако Тжасковски стане президент, той ще се стреми да „изпълни еврейските искания“.

Еврейските организации искат да „ограбят“ Полша с милиарди злоти в искове за реституция, казват още от TVP. Държавният телевизионен оператор твърдеше също, че Тжасковски е отворен за обсъждането на тези искания (редактирайки част от клип, в който той изрично заявява, че не е) и че само Дуда ще защити интересите на Полша.

Информационните репортажи на TVP също изобразяваха Тжасковски като работещ от името на „мощно чуждестранно лоби“, свързано с Джордж Сорос и групата на Билдерберг, която отговаря за вкарването на мюсюлмански имигранти в Европа и се стреми да въведе „LGBT идеологията“ в Полша.

За разлика от него, Тжасковски се опита да се представи като кандидат, представляващ „горда, открита, толерантна и усмихната“ Полша. Той заложи на мирния имидж, като похвали някои от политиките на PiS, като например увеличаването на социалната подкрепа за семействата.

Това, обаче, го постави в позиция да търпи обвинения в несъответствие, които пък породиха липса на доверие. Той обеща да не отменя понижаването на възрастта за пенсиониране от PiS и заяви, че никога не е гласувал против и че дори не е бил депутат по това време. Всъщност той е бил депутат и е гласувал против.

Докато Тжасковски, като кмет на Варшава, е привърженик на LGBT правата, той като цяло се стреми да не реагира на позицията на Дуда да бъде опозиция срещу „LGBT идеологията” като основна характеристика на неговата кампания.

През предходната седмица президентът предложи поправка в конституцията, забраняваща осиновяването на деца от еднополови двойки. Той определи такъв тип осиновяване като „експериментиране“ и „заробване“ на децата.

В отговор Тжасковски заяви, че „е съгласен с президента по този въпрос“, като заяви, че „е против осиновяването на деца от еднополови двойки и му се струва, че това е позицията на повечето политически партии“.

Източник: NotesfromPoland.com

SHARE