SHARE

В някогашния културен мастодонт на Людмила Живкова бе събран европейскияг и балканският елит, за да обсъжда бъдещето на Западните Балкани и ЕС.

Картината не може да бъде по-символична. След като направиха своята разходка по моста на влюбените – Тереза Мей, Ангела Меркел и Еманюел Макрон се запътиха към ремонтираното в името на европредседателството НДК.

Разцелуваха се с Борисов, Макрон възкликна „Благодаря ти, Бойко“ и посочи към НДК с въпроса каква е тази сграда.

„It was home of culture“, отговори една от преводачките. НДК не е просто Дом на културата – той е върхът на комунистическата култура – символ на стария режим и на социалистическата принцеса, която построи дворец, за да има къде да се събира комунистическият елит, а по време на прехода Веселин Маринов да възпламенява прединфарктния електорат на Партията.

Днес социалистическият бард възпява режима на ГЕРБ, а НДК от връх на комунистическия режим се превърна във връх на България – председател на ЕС.

Цикълът в България се затвори и неслучайно Борисов успя да убеди своите колеги от Западните Балкани, че и те могат да затворят цикъла и не е нужно пътят им към членство в ЕС да разклати местните велможи.

От срещата стана ясно каква перспектива дават европейските лидери на Балканите – първо съдебна реформа и правова държава, после конкретни срокове за влизане в ЕС. Разговорите, както е обичайно за такива срещи, преминаха към настоящите проблеми като сделката с Иран и отношенията на ЕС със САЩ.

Но за да е по-сладко – още отсега Балканите могат да получат еврофинансиране за инфраструктурни проекти – и на балканските чорбаджии да им се усладят точно толкова европейските фондове, колкото те са сладки на родната олигархия.

Това, за което безспорно Борисов е прав, е, че Балканите стават интересни на много от надигащите се сили. Китайският премиер Ли Къцян ще дойде на четиридневно посещение в София в средата на годината, на което ще обсъжда инвестиционни проекти с всички балкански страни. Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман също се отправя за София – отново с интерес към Балканите, илюстриран и в оказаната чест на българския премиер да танцува със саби в Рияд миналата година.

Причината за този внезапен интерес на балканските лидери към китайски и саудитски пари е, че очевидно техният вечен донор – Русия – след множеството санкции и влошените отношения със Запада вече не е надежден източник на приходи. Може би на това се дължи и истерията на проруските елити и тяхното все по-агресивно поведение в балканските страни.

И балканските лидери осъзнават, че за нови донори ще трябва да заровят старите дрязги и интриги (породени най-вече от техния стар северноазиатски голям брат) и се впускат в приключението да намират решения – от Вучич и Тачи, които се опитват да отправят послание, че конфликтът между Косово и Сърбия върви към решение, до Македония и Гърция, които вече са намерили по думите на Ципрас и Заев решение за името на южната ни съседка, но засега го пазят в тайна.

В България се събраха лидерите на ЕС – това наистина е постижение – да, по протокол те трябваше по време на европейското председателство да посетят страната, но да – България през 2018 г. е председателстваща Съвета на ЕС и темата, която Борисов си избра, се превърна във водеща за събитието и ще даде надежда на милионите жители на Балканския полоустров за по-светло бъдеще.

Това не трябва и не е нужно да се отрича. Не е нужно обаче и да се спестява истината, че балканският елит си търси нови донори – от едната страна са онези, които няма да питат за ценности, а напротив, предпочитат да доразградят финансиращите страни като Китай и Саудитска Арабия, а от друга страна е ЕС, който иска ценности и правова държава, но за момента не прилагат тези критерий достатъчно добре, когато финансират спорни режими.

Борисов откри златната среда между  тези два свята и днес иска да разпространи това ноу-хау из балканския мир.

„Сичко наи хубаго“, както каза Ангела Меркел.

SHARE