SHARE

Днес България излиза на протест. Десет български града ще защитават две основни права на гражданите – правото да се запази българската природа и правото на прозрачна и справедлива стратегия за развиване на българския туризъм и икономика.

Нека си го кажем простичко веднъж завинаги – защото, както смята премиерът Борисов, и ние сме прости, и държавният апарат е прост: отдавна не става въпрос за изграждането на втори кабинков лифт. Вече си говорихме какво точно се случва с Банско и Пирин – задоволяване на краткосрочни цели на сив концесионер. Или още по-просто: даването на една обща земя на едни наши хора. 

Казусът Банско разкрива много по-ужасяваща картина: колко тотално овладяна е България. И ни обърква – в коя година живеем? 2018-а ли е: времето на прозрачната демокрация, пазарната икономика и европейските ценности, или 1958-а, в която другарите си преразпределят националните блага или изчезва златният резерв? 

За съжаление, до момента има доказателства само за второто.

На първо място – вече позната до болка стратегия на тоталитарно владеене на законодателната система.

Промени, внесени като извънредна точка на заседание по празниците от един премиер, който изживява своя апогей като народен вожд.

Те се допълват от приемането на допълнителна точка, с която се задължава министърът на околната среда Нено Димов да прави скоростни маневри в екологичното законодателство в случай на интерес от инвеститори.

На второ – съвършено владеене на пропагандния апарат.

Докато държавата попада под прожектора на международните медии, които еднозначно заявиха, че страната ни е тъмно корупционно блато на периферията на цивилизацията, правителствените медии на Пеевски едва смогват да наричат медии като британския Guardian “соросоидни” и едновременно с това да водят очерняща кампания срещу гражданското общество и осмелилите се да упражнят демократичното си право си на протест.

Към всичко това се добавят и позиви, които днес изглеждат като есемеси, призоваващи към “протест в полза на кабинковия лифт”, изпратени от номера без име 1909.

Концесионерът, който излива бетон в Банско от почти две десетилетия насам, отсъства от картинката. По същия начин, по който собственикът на “Булгартабак” отсъстваше от т.нар. “спонтанни протести” срещу докладите за контрабанда на турските служби.

Тези концесионери, тези бизнесмени, тези блюстители на българската икономика нямат нужда да защитават интересите си – те имат целия държавен апарат на разположение. В тоталитарната държава мръсната работа винаги се върши от дребните чиновници и разните там фиктивни министерства. А резултатите на тази мръсна работа са за целия народ.

И може би най-тъжно от всичко това е, че орязването на Национален парк „Пирин“ с 48% беше очаквано, предвидимо и въпрос на време.

От 2000 г. насам земите край Банско се изкупуват на безценица, застрояват се и се препродават с огромна печалба. Натискът над служители в Банско за протести в полза на развитието на бетоновата джунгла също не е от вчера – още през 2012 г. казусът Банско vs. Цеко Минев е актуален. А плановете за застрояване на периферията на Пирин датират от 2013 г., когато за пръв път се правят планове за урбанизация на тези селищни местности.  Опитите Банско да се застроява без екооценка… те също не са новост. 

Случаят със сигурност ще стигне до Брюксел, откъдето категорично заявиха, че е нужна обстойна екооценка. Европейската комисия може да започне процедура срещу България.

Но в другарската държава другарските интереси винаги побеждават.

Основание да бъдат линчувани и публично очерняни „враговете“ на народа винаги има. А държавният апарат умело облича интересите си в пропаганда.

Остава ни само една надежда: да докажем, че България вече не е тази държава.

Антидотът за подобен абсурд е силното и добре информирано гражданско общество, което разпознава нелепите, съшити с бели конци тези на властта, не се поддава на пропаганда и се бори за интереса си.

Пирин е шанс да покажем, че този антидот съществува в България, тук и сега. Защото загубата на Пирин е риск да изгубим всички следващи битки. 

София – 18:30 ч. от паметника на Алеко Константинов на кръстовището на бул. „Витоша“ и на бул. „Патриарх Евтимий“,
https://www.facebook.com/events/564607550549198

Пловдив – 18:30 ч., площад „Стефан Стамболов“,  https://www.facebook.com/events/387358841691178/ 

Варна – 18:30 ч., пред сградата на общината,
https://www.facebook.com/events/1931281863790740/

Бургас – 18:30 ч., Часовника,
https://www.facebook.com/events/1560966123988394

Русе – 18:00 ч., Халите,
https://www.facebook.com/events/143119779801673/

Стара Загора – 18:00 ч., мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“,
https://www.facebook.com/events/156388358324123/

Велико Търново – 17:00 ч., площад „Майка България“

Дупница – 17:30 ч., площад „Свобода“,
https://www.facebook.com/events/158771424757228

Свищов – 18:15 ч., пред беседката в градската градина,
https://www.facebook.com/events/173785399891808/

Свиленград – 17:30 ч., Пощата,
https://www.facebook.com/events/2023879251216016/

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )