След серията от престижни номинации (включване в кратките списъци на наградата на Асоциацията на преводачите на САЩ, наградата PEN в категорията „Преводна проза“, италианската награда за преводна литература Premio Von Rezzori, на международния литературен приз на културния център Haus der Kulturen der Welt в Берлин, както и в разширения списък на Дъблинската литературна награда) „Физика на тъгата“ получи ново признание от най-най-висока проба.
Вчера на специална церемония край Женева романът „Физика на тъгата“ и авторът му Георги Господинов получиха престижната литературна награда „Ян Михалски“. Наградата отдава признание на творци от цял свят и набляга на междукултурния диалог чрез литературата. Една от целите й е да спомага за международното признание на наградените автори.
В журито на наградата, председателствано от нейната основателката Вера Михалски-Хофман, са включени световно признати писатели (Шарл Данциг, Яцек Денел, Роберт Менас, Сеес Нотебоом, Илма Ракуза, Шаши Таруур), както и творец от друга сфера на изкуството, „демонстрирал искрен интерес към литературата“ (Уго Рондиноне). В тазгодишния кратък списък освен Господинов бяха включени Джевад Карахасан, Джулиан Барнс, Аатиш Тасиир и Навид Кермани.
В своята аргументация журито определи книгата на Господинов като „роман лабиринт, роман вселена, който изследва завоите на индивидуалната и колективната памет в търсене на човечността; фантастична кутия с истории, изобретателни и задълбочени, поетични и философски“.
Мога без колебание да кажа, че тази награда е най-голямото международно признание за български автор след 1989 година. (Просто защото не познавам достатъчно добре литературната ни история преди тази година.)
Както добре е известно, за разлика от (хипотетичните) български „литературни пирамиди“ тези в Европа нямат навика да отглеждат свои храненици. И ако все пак и към тях може да се отправи някакво предполагаемо обвинение в прeдубеденост, то обичайно би облагодетелствало големите имена, големите езици и култури и със сигурност не включва възможността за пристрастност в полза на автор от България – страна, която на практика отсъства от мисловната литературна карта на средния европейски читател.
Това прави постижението на Господинов дваж по-значимо. Защото то извежда България от литературната й анонимност. Защото той прокарва нови пътища – не само за себе си, а и за българската литература като цяло. Убеден съм, че е въпрос на време по тези пътища да минат и други негови талантливи сънародници.
Логиката на литературното влюбване е проста и ще дам пример със самия себе си: когато за първи път прочетох Етгар Керет, аз бях неудържимо привлечен от н е г о в и я Израел – не този от телевизионните новини, не този с бомбите и кървищата, не този на Нетаняху и на милионите обезправени палестинци, а искрящия, жив, топъл, човечен Израел на Керет. От този ден моята представа за Израел коренно се промени – при това завинаги.
Дълбоко съм убеден, че за мнозина литературно изкушени хора, населяващи незнайни страни, които доскоро са познавали България само от мрачните рубрики из по-задните страници на вестниците, Господинов ще стори онова, което Керет направи за мен.
Часове след връчването на наградата „Ян Михалски“ Американската филмова академия обяви, че краткият анимационен филм „Сляпата Вайша“, сътворен от аниматор Тео Ушев по едноименния разказ на Георги Господинов, е попаднал в късия списък от 10 заглавия за наградите „Оскар“, подбрани измежду повече от 70 филма. (Същинските номинации са четири и ще бъдат определени след серия от допълнителни разисквания на академията – което, разбира се, не прави постижението по-малко значимо.)
И понеже добрите новини винаги идват по три, имам удоволствието да съобщя още една вест, която научих преди малко повече от месец, току преди Франкфуртския панаир на книгата, но – по независещи от мен причини – пазех в тайна до днес.
От октомври тази година Георги Господинов има нов литературен агент. Агентът се казва Андрю Уайли – навярно най-амбициозната и най-представителната литературна агенция в света, сред чиито клиенти са Салман Рушди, Орхан Памук, Итало Калвино, Йосиф Бродски, Соул Белоу, Ивлин Уо, Реймънд Карвър, Джон Чийвър, Хънтър С. Томсън, Роберто Боланьо, Боб Дилън, Лу Рийд, Морис Сендак и още стотици световни писатели от най-висша литературна класа.
Пробивът на Георги Господинов е особено важен в контекста на състоянието на професията „литературен агент“ в България. Доколкото я има, тя обслужва чуждестранни автори за българския пазар, а не обратното. Всъщност липсата на български литературни агенти, представящи български автори зад граница, може да се обясно лесно – освен че е трудна и неблагодарна, от тази професия (поне засега) не може да се печели.
Така беше и в Турция до появата на Орхан Памук. Оказа се, че една бляскава литературна звезда може да се окаже достатъчна, за да легитимира съществуването на цяла една професия. В годините след възхода на Памук младите литературни агентства от източната ни съседка започнаха да набират завидна скорост, а по широката просека, прокарана от него, преминаха десетки, ако не и стотици непознати доскоро литературни светила на съвременната (и класическата) турска литература.
Казано в едно изречение: успехът на Господинов е успех и шанс за България. Шанс да превърнем българската литература в нещо повече от хоби, в нещо повече от екзотично занимание за шепа ценители, в нещо повече от добър повод за разюздани махленски спорове.
Шанс да поставим българската литература на картата на Европа – там, където й е мястото.
(Разбира се, за да заеме България полагащото й се място на литературната карта на Европа, трябва най-напред българската литература да присъства на мисловната карта на българските държавници. Искрено се надявам, че това най-сетне ще се случи.)
А що се отнася до геометричната структура на литературния ни живот, ясно е едно, и то е ясно до очевидност: че единствената литературна пирамида, на която Георги Господинов принадлежи, е достопочтената пирамида на талантливите, на добрите, на уважаваните европейски писатели.
* Текстът е публикуван във Facеbook профила на автора, препубликуваме с негово разрешение. Заглавието е на редакцията.
** Манол Пейков е сред най-популярните и обществено активни български издатели. Управител е на ИК „Жанет 45“, които издават книгите на Георги Господинов близо две десетилетия.
