Не мина и месец откакто БФС уши новите привлекателни дрехи на българския футбол с марка „Първа лига“, и се видя, че всъщност родният цар на спортовете е гол и нищо не може да скрие неговата физическа и нравствена уродливост. Едва ли може да има по-показателен период за достоверността на тази квалификация от изминалите 5 дни, в които националният отбор на България победи с голяма доза късмет „футболното джудже“ Люксембург с 4:3 пред полупразни трибуни; журналистка беше бита от фенове на тренировка на „Нефтохимик“; а изходът на няколко шампионатни мача видимо беше повлиян от нефутболни фактори.
„Трябва да свикваме с мисълта, че така ще бъде“, каза вицепрезидентът на БФС Йордан Лечков след домакинския мач срещу състава на Люксембург, който представителният тим на България спечели с гол в 93-ата минута. Явно повечето българи вече са свикнали с мисълта, защото на двубоя, който се игра на националния стадион „Васил Левски”, присъстваха около 3500 зрители, а и част от тях бяха влезли с покани. Същевременно президентът на БФС Борислав Михайлов, който беше във видимо нетрезво състояние и необяснимо приповдигнато настроение след двубоя, се държа, меко казано, просташки пред представителите на медиите. Изглежда, футболните ръководители в България наистина не се чувстват отговорни за състоянието на спорта, който управляват вече 11 години. Във въпросния период люксембургските играчи, които преди десетилетие бяха предимно готвачи и сервитьори, играещи за удоволствие, еволюираха и вече притежават повече футболни достойнства от българските национали. Този факт нямаше да изглежда толкова фрапантен, ако всъщност населението на Люксембург не е едва половин милион души, или около 14 пъти по-малко от това на България. Но тази нация не е единствената, която започна да развива футбола почти от нулата и в момента превъзхожда българската му разновидност. Само преди 3 месеца представителният ни тим записа изключително срамна загуба с 2:7 от състава на Япония.
Обичайното оправдание на несъстоятелните управленци в БФС е, че клубовете не се ръководят правилно и не съумяват да произвеждат футболисти за националния отбор. Народът обаче много точно е казал, че рибата се вмирисва откъм главата, а и голяма част от президентите на водещите футболни клубове са в изпълнителния комитет на съюза.
Показателен е фактът, че под ръководството на Михайлов и Лечков преди 5 години и половина националите бяха изпратени да играят приятелски мач с Естония на тренировъчен терен в турския курорт Анталия. Двубоят завърши 2:2 и всичките четири гола бяха отбелязани от дузпи. По-интересното обаче е, че мачът беше организиран от тайландската мениджърска агенция Footy Media International, която постави за главен съдия на мача унгареца Колош Ленгел, нямащ необходимата квалификация да ръководи международни срещи. Впоследствие международната футболна федерация ФИФА обяви официално, че разследва мача и извади рефера Ленгел от структурите си. Около месец след двубоя германското списание „Щерн” публикува информация, че в деня на мача България – Естония в Азия са заложени първоначално един милиона евро и нови пет милиона, след като мачът е започнал. Това е три пъти повече от обичайното за такива срещи.
По аналогичен начин в събота в главни действащи лица на мачове от Първа лига се превъртаха съдиите Ивайло Стоянов-Сватбата и Волен Чинков, изпратени от съдийската комисия към БФС да ръководят съответно мачовете „Славия“ – „Локомотив“ (Пд) и „Нефтохимик“ – „Левски“. Първият двубой завърши при резултат 5:2 за „Славия“ след 0:2 през първата част и три отсъдени дузпи за домакините през второто полувреме. Странно е, че въпреки численото си предимство играчите на „Локомотив“ трудно се активизираха и не успяваха да се преборят за топката в собственото си наказателно поле при някои от головите ситуации.
В другия двубой „Левски“ откри резултата през първата част след дузпа, отсъдена след игнориране на явна засада на играч на сините. През втората част „Нефтохимик“ изравни с удар от далечно разстояние и рикошет в състезател на гостите. И когато никой не виждаше възможност „Левски“ да спечели мача, състезателят на домакините Костадин Велков се вживя в ролята на волейболно либеро и протегна изненадващо ръка, за да удари непредизвикано топката и да направи дузпа в продължението на двубоя.
Тези два мача не са изолиран случай в българския футбол. Във всеки кръг от първенството има мачове, в които крайният резултат не се определя от демонстрацията на футболни качества от двата отбора. Общото във всяка от тези срещи е, че изпратеният от БФС съдия взима дейно участие при развитието на резултата.
Футболният съюз тотално е абдикирал и от водещата роля, която трябва да има при изграждането на млади състезатели. И тук не става въпрос само за създаване на регламенти. В Германия например местната асоциация самостоятелно сформира собствени юношески състави от талантливи състезаатели, които включва в шампионатите на различните възрастови групи. Клубовете в България масово не отговарят на лицензионните критерии на УЕФА и вместо БФС да прави всяка година компромиси и да поощрява безхаберното им управление, би могла да съдейства за повишаването на нивото на мениджмънта на членовете си от професионалния футбол. Години наред футболният съюз не предприема и никаква законодателна инициатива за прекратяване на вандализма по футболните стадиони, въпреки че в изпълнителния комитет на организацията е депутатът от ДПС Камен Костадинов. Стигна се дотам, че преди дни по време на тренировка на „Нефтохимик“ журналистката от „Бургас 24“ Стиляна Божидарова беше бита от фен на отбора заради това, че си върши работата.
Отказът на ръководството на БФС да поеме отговорност за развитието на футбола в България не само демонстрира липсата на заинтересованост и компетентност, а и много напомня на онази приказка: Крадецът вика – дръжте крадеца!
