SHARE

Управляващите си присвоиха държавата и смятат, че могат да си правят с нея каквото си искат. Всеки ден го правят под носа ни – превземайки нови и нови институции и държавни органи, които иначе са замислени като конституционни и законови гаранции за осъществяването на гражданските ни и политически права.

Сега се стремят да увековечат господството си в един от най-важните органи на държавното управление у нас – Комисията за защита на конкуренцията („КЗК“).

С приети промени на първо четене в Закона за защита на конкуренцията („ЗЗК“) управляващите гласят Юлия Ненкова за пожизнен председател на КЗК. Това е смисълът на параграфите §4 и §67 от внесения Закон за изменение и допълнение на ЗЗК

В разпоредбата на §4 от проектозакона се предвижда да отпадне ограничението в броя на мандатите на членовете на КЗК. На практика това означава, че членовете на КЗК ще могат да заемат тази длъжност пожизнено

В същото време мандатът на членовете на КЗК се удължава от 5 на 7 години. По този начин срокът на един мандат съвпада с този на главния прокурор на републиката – най-дългият срок на мандат на избираем държавен орган в българското право.  С разпоредбата на §67 се предвижда удължаване на мандата от 5 на 7 години и на сегашния състав на комисията (§ 67 гласи дословни: „След влизане на закона в сила, действащите председател, заместник-председател и членове на комисията продължават да изпълняват правомощията си в срока по чл.4, ал.1 от ЗЗК„.)

Вместо да се намалява срока и възможността за повторяемост на мандатите на държавните органи, ГЕРБ и техните коалиционни партньори (открити и тайни) правят точно обратното – удължават срока на изборните длъжностни лица и премахват ограниченията на броя на мандатите. По този начин те бетонират властта си, а не се борят с корупцията, която по всеобщо мнение е превзела повечето български държавни институции. По този начин статуквото ни повтаря всеки ден – излишно е да се противопоставяте, безсмислено е да се борите срещу нас, тъй като у нас е и хлябът, и ножът. Правят го, защото могат и защото смятат, че няма кой да им потърси отговорност. Така доскорошният „номер две“ в ГЕРБ, Цветан Цветанов, формулира увереността си в това, че е недосегаем: „Мен няма кой да ме съди!

Предложените промени са неприемливи, по следните причини: 

  • Първо, разпоредбите в проектозакона нямат никаква връзка с посочените в мотивите на законопроекта директиви на ЕС. Те целят единствено запазване на статуквото в КЗК. Безспорен факт е, че Юлия Ненкова (сегашен шеф на КЗК) е кадър на ГЕРБ и в частност на Бойко Борисов, още докато последният беше кмет на София. До победата на Борисов на местните избори през 2005 г. Ненкова е само началник на правната дирекция на Столична община. Започнала е в тази администрация още от времето на „народната власт“ през 1983 г. като юрисконсулт на т. нар. „Столичен народен съвет“. За 22 години се издига до длъжността директор на дирекция. Борисов, обаче, се превръща в нейната „ракета-носител“. Катапултира я на длъжността „заместник-кмет“ на Столична община само година, след като става кмет. Не само нея – през 2009 г. Борисов вкарва и синът ѝ – Александър Руменов Ненков – 26-годишен студент, без какъвто и да било значим опит, в Народното събрание. До момента Ненков е неизменен депутат от ГЕРБ за повече от 11 години. Мнозина включват в „успешното“ семейство Ненкови и бащата на Александър – наказателният съдия Румен Ненков, който беше член на Конституционния съд от 2009 до 2018 г. Същевременно, професионалисти в бранша, запознати с професионалния път на семейство Ненкови, разказват, че бившият конституционен съдия Румен Ненков е разделен с Юлия Ненкова от повече от 30 години и кариерата му никога не е зависела от ГЕРБ, а се е дължала изключително на професионалните му качества. Но да се върнем на Юлия Ненкова, председател на КЗК от 2016 г. до настоящия момент. Досега тя не е показала каквито и да било качества за заемане на длъжността, освен послушание към премиера
  • Второ, с предложените и гласувани на първо четене промени на практика се обезсмисля принципа на мандатността, който е отдавна утвърден в европейската практика. Този принцип е плахо подкрепян дори и в такава „арестувана“ държава като България. Проектозаконът създава възможност за пожизнено заемане на длъжността член на КЗК, вкл. председател и заместник-председател. А това е крайно неприемливо. 
  • С така приетите промени на практика следващият парламент ще бъде лишен от правомощието да избере състава на КЗК, както е предвидено в сега действащия закон. Отнемат се правомощия на следващото Народно събрание за сметка на настоящето, което има изключително ниско обществено доверие и не е в състояние да избере личности, които да се ползват с такова
  • „Черешката на тортата“ е и, че самият законопроект е изготвен от КЗК, видно от публикация на сайта на комисията от 21.12.2020г. Във всяка демократична държава, това би поставило на дневен ред въпрос за наличието на конфликт на интереси. Как така орган на особена юрисдикция, каквато е КЗК, ще подготвя сама законопроект за собственото си устройство? Това, във философията на правото, е недопустимо поне от времето на Джон Лок и Шарл Монтескьо (XVII век). Допустимо е, обаче, в България, където прокуратурата може сама да прави проект на закон за собственото си устройство, както и КЗК може сама да предвиди собствения си пожизнен мандат.

ТерминалНО припомня, че КЗК в България е типичен „супер-орган. Комисията прилага не само ЗЗК, но и изключително важния за държавата Закон за обществените поръчки („ЗОП“). Чрез последния закон в страната ни се разпределят огромни средства. Няма публични източници, които да сочат колко точно. А би трябвало те да са ясни до стотинка и да могат да се  откриват с едно натискане на бутон от клавиатурата на компютър. Специалисти считат, че тези публични средства не са по-малко от 7 милиарда лева на година

В едно отношение не може да се отрече, че България отново е „първопроходец“ чрез КЗК. Не ни е известно да има подобен орган в която и да било страна-членка на Европейския съюз. Няма институция, която да правораздава и за нарушението на конкуренцията в съответната държава, както и за нарушение на норми, свързани с разходването на публични средства чрез обществени поръчки. В някои страни органът по конкуренция е и органът за защита на потребителите, но да прилага и ЗОП е „оригинално“ българско решение.

От нас зависи, ще допуснем ли това.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.