На форум в Брюксел, платен от фондация „Ханс Зайде“л, Борисов се е скарал на домакините си, че още не сме приети в Шенген:
„Просто не е справедливо. Не е справедливо да си измисляте някакви мотиви, които ги няма. И все по-трудно става да си ги измисляте, защото и (евро)комисията и (евро)парламентът проверяваха границата и се оказва, че България най-добре я пази, но продължавате да си измисляте. Обидно е за нас. Ние си изпълняваме ангажиментите.“
Същевременно в ГЕРБ считат за дадено, че до юли „ще получим чакалня за еврозоната“ и това ще се превърне в кулминация на „успешното ни европредседателство“. Юнкер бил обещал (sealed with a kiss), експертите от ЕК кимали многозначително, от ЕНП дуели бузи в сублимна увереност… Пък и нали и за там сме изпълнили формалните критерии! Разбира се – става дума единствено за чакалнята, а не за качване на влака и при положение че самата гара подлежи на ремонт или преместване.
И дори и по отношение на чакалнята от столиците и институциите, в които всъщност се вземат тези решения, идват съвсем други сигнали:
„ФАЦ цитира зам.-председателя на парламентарната фракция на ХДС/ХСС Ралф Бринкхаус, който е скептичен по отношение на това дали България изпълнява политическите предпоставки за скорошно присъединяване към еврозоната… По думите на зам.-председателя на фракцията на свободните демократи Михаел Тойрер на хартия данните от България правят добро впечатление. Загриженост обаче будели съобщенията за наличието на корупция.“
И по отношение на Шенген, и по отношение на еврозоната става дума за едно – корупция. Защото, макар оня ден Горанов арогантно да обясни, че „корупцията е вестникарско внушение“, а вчера Борисов обвини ЕС, че „си [я] измисля“, тя продължава да бъде основен фактор в отношението към нас. И докато не сме в състояние да убедим общественото мнение (вкл. вестниците, ама не Пеевските) и службите в съответните държави, никой няма да си заложи политическото бъдеще, за да „пусне“ Борисов.
Светът се променя с огромна скорост и ако иска да оцелее като значим фактор – ЕС трябва да премине на нов етап на консолидация. Две са предизвикателствата – драматично променената среда за сигурност около ЕС и драматично променящата се логика на икономическа конкуренция.
САЩ се изтеглят от ролята си на гарант на международния ред, основан на мултилатералност и норми, връща се геополитиката. И изведнъж всичко се превръща в оръжие – информация, технологии, икономическо влияние. Ако до вчера международната политика изглеждаше продължение на пазара с други средства, днес тя отново е война с всички средства. Изведнъж държавността (национална или квазиимперска) отново е в играта и здравината на институциите се превръща в основен фактор за сигурност и доверие.
А корупцията е точно обратното – развала на институциите.
Когато най-сетне в Берлин и Париж се заемат да реализират тази консолидация на ЕС, тя ще бъде основана на еврозоната, надградена с обща сигурност, чието териториално измерение е Шенген. Повече от всякога ЕС ще трябва да се превърне в кръг на доверие за обща защита. Подобен кръг с участието на една България с разложени институции и управленска класа, затънала в зависимости към Москва и Анкара, е очевидно невъзможен.
Изборът е ясен: или правим реални, дълбоки реформи, или оставаме – по един или друг начин – извън кръга на доверие.
Управляващите, а и т.нар опозиция в лицето на БСП и ДПС (останалите са аватари), са по природа неспособни да изчистят държавата и да оздравят институциите. По простата причина, че са нищо повече от еманация на корупцията. Всеки ден, в който тези хора продължават да яхат държавата, е ден на свличане към геополитическата периферия. Атентат срещу историческото бъдеще на България.
Уморените „троянски коне в добрия смисъл на думата“ ги убиват, нали?
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
