Текст на Павло Климкин, външен министър на Украйна
През януари 2019 г. точно на Рождество Христово в Украйна се състоя едно наистина историческо събитие – Православната църква в Украйна получи от Константинополската църква майка томос (указ) за автокефалия. По този начин Украйна отново придоби своята собствена канонична църква, от която е била лишена над 300 години.
Възраждането на националната църква доведе до значително съживяване на религиозния живот на украинците, нарастващия авторитет на църквата и установяването на християнски ценности. Ще използвам възможността, за да запозная накратко своя читател с Украйна като християнска държава.
През 988 г., т.е. точно преди 1030 години, киевският княз Володимир, кръщавайки всички киевчани в река Почайна, извежда народа си от мрака на езичеството към светлината на християнската вяра. В деня на кръщението започва истинският живот на нашата нация и държава.
Като верен християнин съм убеден, че приемането на християнството най-напред е донесло на нашия народ спасение и е отворило истинския път към Бога. Но направеното от Володимир се оказва избор не само на вярата, но и на историческия път, цивилизационната принадлежност, моралните ценности и култура, т.е. всичко, което всъщност формира нацията.
Киевска Рус, както тогава се нарича Украйна, получава почти веднага наградата за въвеждането на вяра в единствения Бог. Новата религия обединява източните славянски племена, утвърждава авторитета на киевския княз и властите на Киев до такава степен, че вече след около половин век, по времето на сина на Володимир, княз Ярослав Мъдри, Рус става не само най-голямата по територия в Европа, но и една от най-развитите нови държави в Европа. Заедно с религията в Киевска Рус от Византия буквално нахлуват образование, изкуство и култура. В същото време Киев се оказва талантлив ученик, който в скоро време става мощен и влиятелен духовен и културен център. В цялата страна се построяват храмове, отварят се училища, основават се нови градове. Разцветът и могъществото на тогавашната Киевска Рус и до днес са в основата на нашето държавно съзнание и национална гордост.
Присъединяването към християнския свят едновременно означава и присъединяването към европейската цивилизация. Ако днес стратегическата цел на Украйна е интеграция в Европейския съюз, тогава може да се каже, че първата стъпка към европейското семейство, обединено от общи християнски ценности, е направено точно тогава – в деня на кръщението. Тази стъпка веднъж завинаги е определила европейската същност и европейската съдба на Украйна.
Предхристиянска, антична Европа е дала на човечеството идеалите на свободата на личността, гръцката демокрация и римската република. Християнството се основава на любов и хуманизъм. Именно обединяването на свободата и демокрацията с любовта и хуманизма формира цивилизационната същност на Европа, върху която днес се основават всички нейни ценности и принципи. От тази гледна точка украинците са ясно изразена европейска нация, тъй като християнският морал и стремежът към свобода отдавна са основополагащите елементи на украинския манталитет.
Рус-Украйна не само получава блага от християнството, но и самата тя дава огромен принос за Христовата църква, за Европа и за целия свят. След кръщението в Киев християнството, с усилията на князете и църковните йерарси, започва да се разпространява към останалите източни славянски племена, на север и на изток от Рус, където след няколко века се появяват днешните Беларус и Русия. В крайна сметка християнската религия се разпространява на огромни територии от Карпатите и чак до Камчатка. Съгласете се, че без това съвременният свят би изглеждал съвсем различно.
Заслугите на Украйна пред християнството и Европа не се изчерпват с това. Точно Киевска Рус като гранична източноевропейска държава претърпява в средата на XIII век съкрушителен удар от татаро-монголската орда, защитавайки Европа от азиатските нападения. Не трябва да забравяме и това, че по-късно запорожките казаци винаги са били активни участници в отбраната на Европа и християнството от османското нахлуване. Пример за това са Хотинската (1621) и Виенската (1683 г.) битки, които спасяват Централна Европа от поробване.
Между другото, казачеството днес в Европа се смята за изключително руско явление и се възприема предимно като екзотична дива стихия с добавянето на романтичен привкус. А всъщност украинските казаци са уникален европейско-християнски феномен. Именно те създават първата в нова Европа военна република с демократично избрано ръководство, а за най-висшия смисъл на своето съществуване провъзгласяват защитата на християнската вяра и воля. За този принос на Украйна в историята на европейската цивилизация самата Европа засега не знае практически нищо.
Нашата голяма обща с белорусите заслуга е създаването на гръко-католическата църква. Можем дълго да дискутираме теологичните нюанси на Унията през 1596 г. и политическите цели, които по онова време преследват Рим и Варшава, но това не е най-важното днес. Малко вероятно е някой да отрече, че разделението между католиците и православните през 1054 г. е катастрофална грешка, за която европейските народи през следващите векове са платили страшна цена. Така например нашата гръко-католическата църква става единствения през цялото това време успешен опит за преодоляване на разкола и постигане на помирение между двете вероизповедания. И въпреки че този успех е само локален, за нас е важно, че той се е осъществил на нашата земя. Днес Украинската гръко-католическата църква играе важна роля в духовното и националното възраждане на Украйна и връщането й в лоното на европейската цивилизация.
Ако говорим за днешното време, основното ни постижение е, че в преобладаващо православната Украйна в мир и хармония действат всички християнски вероизповедания – православни, грекокатолици, римокатолици и протестанти, приятелски диалог постоянно се води с исляма и юдаизма, които имат в страната ни дългогодишни традиции. Важното е, че става дума не само за религиозните лидери, но и за техните верни, обикновени миряни – граждани на Украйна, за които в светския живот вероизповедническите различия са практически без значение.
По отношение на религиозното разнообразие Украйна е уникално пространство, което всъщност представя цяла Централна Европа в рамките на една държава. А толерантността, солидарността и откритостта, присъщи на украинците, са реализацията на европейските основополагащи ценности, с които можем да се гордеем и които трябва да пазим като очите си.
Религиозната ситуация в Украйна има и друга особеност – тя е посттравматична. Съветската идеология беше агресивно атеистична, църквата в СССР е смачквана по всякакъв начин, хиляди свещеници загиват по време на сталинските репресии, грекокатолическата църква е тотално забранена и е действа в нелегалност. В резултат на това милиони хора няколко поколения наред растат като атеисти. След падането на комунистическата идея в душите им се образува духовен вакуум, който можеше да се запълни само с връщането към Бога. Затова днешната Украйна до голяма степен е страната на неофити. А вярата на неофитите, както знаете, е много по-искрена, по-дълбока и по-страстна.
Освен това възраждането на религията и свободата на вероизповеданията са силно обединени в съзнанието на нашия народ с преборването на комунистическия тоталитаризъм, с демокрацията и всички европейски ценности, които за нас са същевременно и християнските. Вярата в тези ценности при украинците също е неофитска. Дори ще се осмеля да заявя, че днес страстното сърце на Европа тупти в Украйна. Днес Стара Европа преживява определена морална криза, съмнява се в себе си, все повече и повече нейни жители се стремят към спокойствие и вече не са готови да защитават европейските ценности, ако е необходимо. Украинците не само са готови, те са единственият народ, който днес ги защитава с оръжие в ръце на бойното поле. Надявам се, че сега не трябва да убеждавам никого, че путинска Русия води война не само срещу Украйна, но и срещу Европа и целия западен свят и че този конфликт има цивилизован характер.
Фактът, че Русия е християнска страна и е взела от Европа много външни признаци, не означава, че тя също принадлежи към европейската цивилизация. Ако Европа е обединение от християнска любов и демокрация, то в православна Русия любовта се декларира, но там никога не е имало свобода, демокрация, откритост и толерантност като ценности. Затова Русия все пак не е Европа, въпреки всички външни прилики. Липсата на свобода изкривява принципа на християнската любов, често я превръща в омраза в името на православието и Руската империя. Днес Русия и Руската църква преживяват именно такъв тъмен период.
За съжаление, цивилизационните различия се екстраполират и върху религиозния живот в Украйна. Парадоксално звучи, но при пълна междурелигиозна и междувероизповедническа хармония се наблюдава разделение в самото православно вероизповедание. Нашето православие днес е разделено на независима от Русия автокефална Православна църква на Украйна и Руска православна църква, която действа в нашата страна под прякото управление на Москва. Най-важното, което трябва да знаем, е, че този разкол няма религиозен характер, тъй като догмите и каноните на двете църкви са почти еднакви. Става дума за желанието на Русия на всяка цена да запази контрола над Украйна като бивша нейна колония. Може би ще бъде трудно за католиците да разберат този момент, тъй като цялата католическа църква се ръководи от един център и това не създава никакви проблеми. Да, но в същото време католиците във всички страни могат да бъдат абсолютно сигурни, че папата не изпълнява разпоредбите на президента на Италия. С Руската православна църква всичко е точно обратното – тя отдавна е силно привързана към руския държавен апарат и сега е активен лидер на имперско-шовинистичната концепция на така наречения „руски свят“.
В православния свят всяка страна обикновено има своя собствена църква и затова автокефалията напълно съответства на православната традиция и принципите на историческата справедливост. Убеден съм, че автокефалията отваря пътя за преодоляване на сегашното разделение и обединяването на всички православни украински граждани в едно семейство.
Също така съм убеден, че е необходимо народите на Европа да се обединят около техните ценности – християнска и демократична. Време е да осъзнаем, че това не е абстракция, а мощни духовни фактори, които повече от хиляда години определят успеха на Европа и на цялата западна цивилизация. Днес се води мащабна специална операция за тяхното подкопаване и корозия. Нашето общо задължение е да ги защитим.
