Доналд Тръмп направи рязък завой този петък и поведе с острота политиката на отношенията между САЩ и Куба, правейки препратки към Студената война – или поне така изглеждаха нещата за онези, които чуха обвинителната реч на президента. Новата политика на Доналд Тръмп ще ограничи пътуването на американски граждани към страната и ще наложи забрани за търговия с военен конгломерат, който е собственик на голяма част от хотелите и супермаркетите в страната.
Всъщност решението има своите корени и както винаги те са дълбоко вплетени в персоналния свят на Доналд Тръмп – решението ще ограничи конкурентите на Тръмп от това да правят бизнес в Куба.
В речта си Доналд Тръмп обяви, че „отменя неефективната и едностранна сделка с Куба на предишната администрация“, алюзия към политиката на Барак Обама, който през последните две години работеше усилено за затопляне на отношенията между двете страни. Президентът Обама осъзнаваше ясно разликите, които двете държави имат по отношение на борбата за човешки права и демокрацията, но смяташе, че най-добрият начин за разрешаването им е чрез усилено сътрудничество. Доналд Тръмп на свой ред също използва трамплина за човешките права като основание за налагането на ограничения, добавяйки, че Куба трябва да предаде политическите дисиденти и престъпници.
Когато Тръмп говори за Куба, няма как да не си припомним мащабното разследване на Newsweek, което разкри как Тръмп се е занимавал с търговия и бизнес в Куба въпреки наложеното ембарго, с последни плащания малко преди началото на президентската си кампания миналата година, като през цялото време негови консултанти са пътували тайно до Хавана. Това само припомня как работи администрацията в САЩ през последните месеци: нещата рядко са такива, каквито изглеждат.
Такъв е случаят и с политиката относно Куба, която в същността е сравнително леко отклонение от плановете на Барак Обама. Демократичните връзки между САЩ и Куба остават отворени, а новооткритите посолства в двете столици, Хавана и Вашингтон, ще продължат да функционират. Няма да има ограничение и в износа на Куба, която снабдява САЩ с огромно количество пури и ром.
Още повече че новата политика на Тръмп ще ограничи търговията с Групата за бизнес на въоръжените сили (GAESA), която на практика извършва голяма част от търговията – отговаря за вътрешните полети в страната, повечето туристически атракции и е собственик на значително количество супермаркети. Тя е водена от зетя на настоящия президент Раул Кастро. Важното в случая е, че мерките ще повлияят на хотелиерски бизнеси, които се състезават с бизнес империята на Тръмп, ограничавайки техния достъп до кубинския пазар. Въпреки че от администрацията казват, че нямат намерение да ограничават вече съществуващи бизнеси, новите закони ще затруднят правенето на бизнес в страната.
Решението се критикува и в двата политически полюса в САЩ – републиканците смятат, че мерките са прекалено слаби, а демократите твърдят, че нищо няма да се постигне с връщане на ограничения над Куба. „Политика, която отнема възможността на американци да пътуват свободно до Куба, не е от голяма полза за хората в САЩ или Куба“, заяви сенатор Джеф Флейк, част от Комитета за международни отношения към Сената.
По време на кубинската криза през октомври 1962 г. президентът Кенеди казва в речта си към американците, че „Нашата цел не е победата на мощта, а защитата на правото – не мир за сметка на свободата, а както мир, така и свобода, тук в това полукълбо, и надяваме се по целия свят.“
Половин век по-късно, през 2016 г. Барак Обама е първият президент, стъпил обратно на кубинска земя, откъдето се обръща към хората на Куба и САЩ: „Знаете ли, за повече от половин век присъствието на президент на САЩ тук, в Хавана, е било невъзможно, но днес е нов ден.[…] Както и Вие [към президентът Кастро] отбелязахте, пътят пред нас не е лек. За щастие не е нужно да плуваме сред акули, за да постигнем целите, които сме си поставили. Както казвате тук в Куба – въпреки различията си ще продължим да вървим напред“.
Едва ли Обама е предполагал, че Доналд Тръмп ще бъде президент едва година по-късно, методично издигайки стени между САЩ и различни части на света. И кубинците може би няма да плуват сред акулите към промяната, но определено им предстои борба с безмилостни хищници по пътя към възстановяване на дипломатическите отношения.
