SHARE

От 1997 до 2003 г. Алистър Кембъл е директор по комуникации и стратегия на министър-председателя Тони Блеър. Той става известен с майсторството, с което води публичните комуникации на лейбъристкото правителство, и успешните стратегии, които прилага в предизборните кампании. За The New European той пише за интервюто си с архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби, за случващото се в САЩ и Великобритания и… какво би казал Бог за всичко това. 

Единствената константа в работата ми като журналист, в добавка към задълженията ми към New European, е месечно интервю за списание GQ. За съжаление, хроничната липса на топки сред настоящите ни полици води до това никой от малцината познати на публиката членове на кабинета и Джереми Корбин да не се възползва от шестте страници, отделени за моите въпроси и чрез които говоря с читателите на GQ. Жалко, и се страхувам, че е и доста пъзливо, но, хей – има толкова други риби в морето!

Така че вместо Тереза Мей, Борис Джонсън, Майкъл Гоув, Филип Хамънд, Корбин или дясната му ръка Джон Макдонъл имах истинското удоволствие да интервюирам принц Уилям, Тони Блеър, Ал Гор, Антонио Конте, Гари Каспаров и Чарли Брукър. А, и архиепископа на Кентърбъри – Джъстин Уелби.

„Не се занимаваме с Господ“ (We don’t do God) е една от най-повтаряните за мен фрази. Всъщност това беше забележка към един американски журналист, който искаше няколко, „ама само още един последен въпрос“, докато интервюираше Тони Блеър в самолет към САЩ.

Шестият или седми „последен въпрос“ бе „и накрая, мога ли да Ви попитам за вярата Ви?“, и аз трябваше да се намеся. „Съжалявам, Дейвид, но не се занимаваме с Господ.“ И това беше. Днес едва ли има и ден, в който да не ми бъде зададен въпрос от някой студент по теология или политика, който пита за стратегическото мислене зад това „важно изказване“.

Разбира се, Тони Блеър се занимава с Бог доста и въпреки че аз не го правя, винаги съм бил заинтересован от Него (вижте, това старо главно „Н“ трябва да бъде поставяно, дори ако сте атеист) и онези, които наистина вярват.

Харесваше ми идеята да накарам архиепископа да се опита да ме убеди защо трябва да се занимавам с Бог. Той наистина положи усилия. Хареса ми да го разпитвам по онези въпроси, където бях сигурен, че ще му бъде неудобно да каже това, което наистина мисли – хомосексуализма, Донад Тръмп и Daily Mail (британски таблоид, силно наподобяваш „корпулентните“ вестници у нас по разправата си с политически противници – бел. ред.). Ето това е един наистина изненадващ триптих!

Той призна, че наистина е изпитвал трудности с въпроса за гей секса. Колкото до Тръмп и Daily Mail – красноречиво ни говори фактът, че отказа директно да отговаря на въпросите ми (и призна, че няма да го направи) за това дали Тръмп е добър за църквата и дали мрази Mail толкова, колкото и аз. Същевременно не изпита никакви трудности с това да възхвалява до небесата предшественика на Тръмп – Обама.

С огромна неприязън към Daily Mail – и кой божи раб не би се чувствал така – и абсолютен отказ да каже добра дума за Тръмп, той споделя две от моите позиции, както и възгледите за Брекзит: „Открито заявявах преди вота, че съм за оставане в ЕС“.

АК (Алистър Кембъл): Трудно ли Ви беше да разкриете това?

Дж.У (Архиепископът на Кентъбъри): Да, много хора ме предупредиха, че не трябва да го правя. Но си водех блог и в крайна сметка, след като написах колко е важно да се гласува и какви според мен са проблемите – разбира се, опитвайки се да съм обективен, – бях решил, че няма да е честно, ако не кажа какво е личното ми мнение…

АК: С една дума – един туит, защо сте за оставане в ЕС?

Дж.У: Защото сме част от Европа и именно тук имаме шанс да допринесем повече за света, отколкото който и да било друг – и това е повече от 140 знака. Също така Америка се обръща навътре към себе си и ние трябва да гледаме към световната ситуация – кой ще постъпи правилно в света? Мисля, че Британия може да вземе повече правилни решения по света, отколкото почти всеки друг.

Той обаче не сподели надеждите ми, че в дадени условия Брекзит няма да се случи. „Загубихме. 52% гласуваха да напуснем, 48% да останем. Сега се справяме с това… За Брекзит – решението е взето, но фундаменталната криза на страната ни няма да се промени, независимо дали останем или напуснем. Английската църква образова милиони деца. Това, което се стовари върху ми изключително силно през последната година – то дойде от Casey Review анализа на социалната интеграция и в средата на анализа има таблица, която е взета от Националния статистически институт и тя разделя 18 етнически категории  сред децата, според които получават безплатен обяд в училище, тоест това е картина на бедните деца. Белите британски деца, които се хранят безплатно в училище, са на трето място отгоре надолу по образователни постижения. Това няма нищо общо с Брекзит, това се отнася до начина, по който се променя светът, по който се променят технологиите…“

АК: И може би е причината, поради която родителите им са гласували за Брекзит.

Дж.У: Не мисля. Това е просто факт от живота и е най-голямата заплаха за бъдещето ни, защото не сме адекватно подготвени за един свят, където гъвкавостта и високото ниво на образование ще бъдат нужни. Тази криза ще ни удари във или извън ЕС. Тя обаче е поставена на първи план сега, когато напускаме.

АК: Това е криза на образованието и стремежа.

Дж.У: Криза на образованието и стремежа, която ти разпозна през 1997, Джон Мейджър разпозна през 1992 и оттогава продължаваме да я откриваме, а църквата притежава най-добрите инструменти за справяне с нея, защото правим добри училища в трудни райони и ги правим изключително добре.

Звучи ми изключително близо до стратегията, която се опитах да провокирам Джеръми Корбин да изпълни, да „бъде безкомпромисен с Брекзит, безкомпромисен с причините зад Брекзит“.

Тони Блеър е убеден, че някой ден ще открия Бог, въпреки че веднъж каза, че обсебващата ми, пристрастна личност го кара да се страхува, че ще се превърна в джихадист. Притеснявам се, че и архиепископът може да бъде споходен от същите мисли. За кратко след интервюто той ме помоли да напиша нещо за кратка книга, която подготвя, която се казва „Тази светлина“ и е еклектичен микс от хора, които казват какв оозначава за тях Коледа.

Между другото причината, поради която се опитах да държа Тони Блеър далеч от публичните изказвания относно вярата си, беше, че се притеснявах, че каквото и да каже, опонентите му ще го обвинят в опити да провокира християните да гласуват за лейбъристите. И действително, когато той правеше подобни изказвания, консерваторите бързо изскачаха именно с този аргумент.

Като атеист нямам същото отношение към себе си. Да, аз съм сигурен, че ако имаше Бог – в което не вярвам – то според всичко, което си мисля, че знам за Него, Той не би харесал това, което Тръмп и Брекзит правят с неговия свят и Той би бил абсолютно прав.

Ето и какво написах за архиепископа:

„Кръстословица: „Първото нещо на ума ти, когато се събудиш на Коледа (5, после 7 квадрата).“ Със сигурност Иисус Христос? Но какво става, когато си атеист като мен? Доста по-вероятно е две други думи със същия брой букви да се появяват в ума ми на 25 декември. Тръмп и Брекзит. „О, Господи!“, както не бихме възкликнали ние, онези, които не вярват. Все още ли са там тези два кошмара на 2017?

„Бог да благослови Америка“, ще проплачем след това. Но може ли наистина Бог да благослови Америка на Тръмп, неговите лъжи, неговия расизъм, неговите възгледи за превъзходство на бялата раса, неговото женомразство, нарцисизъм, неговото принизяване на дебата и абсолютното му изоставяне на глоблното и морално лидерство? Когато интервюирах архиепископа на Кентърбъри за GQ – една от любимите ми срещи за тази година, – почувствах, че той се бореше да каже добра дума за тъй наречения лидер на свободния свят и в крайна сметка не каза нищо. Разбираемо. Всички трябва да се политизираме от време на време. Той обаче беше доста мил относно Барак Обама!

„Относно Брекзит, по същия начин, шапки долу за архиепископа за смелостта му да разясни къде стои по въпроса – против Брезкит, и за смело заявената му позиция за ужасния отговор на правителството ни в ситуацията с бежанската криза, поставена в контраст с тази на Ангела Меркел.

Тръмп и крайнодесния му национализъм, както и Брекзит с желанието си да прекъсне достъпа ни до съюз, който е помогнал за установяването на мир и благоденствие за цяло едно поколение, е извадка – лично за мен – на начина, по който обръщаме гръб на предизвикателства, които можем да посрещнем по-добре с общи ценности и човечност.

Аз не се занимавам с Бог въпреки опитите на архиепископа да обясни защо трябва да го правя. Трябва да приема историята на Иисус Христос, казва ми той. Не мога.

Понякога ми се иска това да беше възможно, тъй като виждам комфорта, силата и добротата, която се дава на онези, които приемат тази история. Но аз не съм от тях. И Тръмп, и Брекзит – два символа близнаци на две велики държави, които избират собствения си упадък и нараняват големия свят с действията си, не ми помагат особено.

Съжалявам, ако това показва тоталното ми неразбиране за това какво означават Коледа и Христос. Освен това съжалявам, ако прекарвам по-голямата част от Коледа в очакване за утрешния ден, за да дойде боксът и футболът, и така вглъбен в „Манчестър Юнайтед“ за няколко часа да оставя Тръмп и Брекзит в дълбините на ума си и да почитам фалшивия идол на ФК „Бърнли“. Надявам се, че това не е ерес… поне признавам, че това не е истински Бог!

Весела Коледа… от един атеист, който подкрепя вярата.“

И благодаря на архиепископа за разрешението да използвам книгата му, за да критикувам Брекзит и Тръмп и да възхваля „Бърнли“, настоящото чудо в Английската висша лига. Честита Нова година!

***

Не останаха много медиите в България, които наричат нещата с истинските им имена. Ти се чувастваш част от тази общност, защото ни четеш. Подкрепи каузата за истински медии в България, която „Терминал 3“ отстоява, като дариш.

Можете да ни подкрепите, като отидете на заглавната ни страница и натиснете червения бутон „Направи дарение“, който се намира отдясно – http://terminal3.bg

Или по банков път на следната сметка:

Уникредит БулБанк
BGN: BG09UNCR70001522686120
Euro: BG36UNCR70001522686119
Център за гражданска активност

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.