Economist обсъжда с премиера на Канада Джъстин Трюдо търговията и ролята на Канада в света. Изданието се среща с Трюдо преди срещата на Г-7 през юни, дни преди американският президент да обяви намеренията си да наложи тежки мита на стоманата и алуминия за няколко страни, вкл. Канада.
Представяме ви интервюто на канадския премиер с британското издание.
Пред заплаха ли е Г-7 да се превърне в Г-6 плюс едно?
Трюдо: Мисля, че едно от нещата, които хората пренебрегват, е, че в седем от най-напредналите икономики Западът и, честно казано, светът сме изправени пред един и същи проблем. Всички се сблъскваме с едно и също предизвикателство, което е: как да създадем растеж по начин, който включва всички ни, който включва средната класа и онези, които работят здраво, за да станат част от нея.
Намираме се в ситуация на икономически тревоги – притесненията за бъдещето, за бъдещето на децата ни, за това дали или как ще се пенсионираме, притеснения относно технологичните промени, притеснения за смущенията в глобализацията и световната търговия. Те обземат гражданите ни, особено в страните от Г-7, и то сериозно.
Всички ние – от Доналд Тръмп, през мен, до другите лидери – сме избрани, по един или друг начин, със задължението да накараме икономиката да работи за всички ни, не само за избрани, не само за богатите. Политическите рецепти очевидно са различни на различните места. Но това предизвикателство е в ядрото на това, всички сме изправени на вътрешно ниво и на световно ниво. И това всъщност, тъй като Г-7 е основно икономическа среща, ще бъде основната дискусия, която ще водим в Шарлероа.
Но въпреки всичко тези разлики са все по-очевидни и пред Вас стои предизвикателството да запазите смисъла, че в тази важна група има единство, що се отнася до целта. Кое според Вас е най-трудно, подготвяйки се за тази среща?
Искам да подчертая, че и очевидно политическата ми философия и подход към редица различни проблеми е — както са посочили много хора — в остър контраст с подхода на президента на САЩ.
И въпреки всичко ние се намираме, поради географията си и преговорите за НАФТА, в постоянен контакт относно въпроси, които вълнуват и двете страни. И те почти винаги са проблеми от икономическо естество, проблемът за това как да направим средната си класа успешна, как да поставим въпроса пред хората, които ни довериха отговорността за изграждането на икономика, която включва всички ни и която да достигне до хората, които се чувстват изолирани от нея — и намираме допирни точки в справянето с тези проблеми.
Намираме начини, като се съсредоточаваме над: Ще помогне ли това на нашите работници, нашите граждани? И онова, което става ясно, е, че това не е съревнование. Както вече сме виждали, подписвайки сделки по цял свят през последните години — възможно е всички да спечелят. Може да помогне на работниците от “ръждивия пояс” в САЩ (индустриалните щати, в които преобладават представителите на работническата класа – бел. прев.) и на работниците в южната част на Онтарио и в цяла Канада, ако правим нещата правилно заедно.
И това е фокусът над нещата, за които може да постигнем съгласие – взаимно да се подкрепяме по пътищата си към успеха, по който вървим всички — това е фокусът на Г-7.
Нека да се върнем към САЩ, ключовия партньор на Канада. Огромен процент от търговията ви е със САЩ; може би една пета от икономиката ви зависи от САЩ. Как се справяте с отношенията си с Доналд Тръмп?
Канадците очакват и очакваха от самото начало две неща от мен и, честно казано, те ги очакват от всеки канадски премиер и всеки американски президент. Първо – поддържайте конструктивна, позитивна връзка, в която може да говорим за голям спектър от проблеми, които са от значение за нас, и то динамично, да имаме много добри работни отношения, защото очевидно сме най-близките съседи и най-добрите съюзници един другиго.
Но на второ място канадците очакват и винаги са очаквали от премиера си да се застъпва за канадските интереси, канадските ценности, канадските решения, а не само да бъде патерица на САЩ.
И тези очаквания може би изглеждат конфликтни при настоящата комбинация на премиер и президент, но истината е, че имам много добра работна връзка с президента и той разбира, че моята задача е да се боря за канадските интереси, така че той не приема това като атака или като проблем. То е точно това, което той очаква от мен и не е разочарован, когато съм много твърд и когато искам да бъда сигурен, че ще се случат единствено неща, които са в интерес на Канада.
Може ли да ни дадете някои примери за подобна проява на твърдост и как сте устояли, когато е трябвало да бъдете особено решителен?
Чудесен пример за това са продължаващите и в момента преговори по НАФТА. Искаме да обновим и модернизираме нашето Северноамериканско споразумение за свободна търговия между Мексико, Канада и САЩ. И те направиха някои предложения, на които ние отвърнахме с простичко “Няма да приемем тези предложения”. Чудесен пример е тази идея за клауза за изтичане на срока на действие за търговското споразумение. Едно споразумение, което се прекратява, освен ако не е активно подновявано на всеки пет години — та това не е никакво споразумение за търговия. И бяхме много ясни относно това. Колкото и САЩ да настояват за това, не е вярно, че лошата сделка е по-добра от никаква сделка. Казвал съм ясно, че липса на сделка е по-добър вариант от лоша сделка и ние ще отстояваме това.
Значи когато президентът Тръмп нарича Канада “голямо предизвикателство, много разглезена”, вие го приемате като комплимент?
Ами… Приемам го като знак, че той разбира, че се застъпваме за интересите си и не позволяваме да бъдем притиснати от разликата в мащабите на икономиките ни.
В Economist водим кампания, наречена Open Future [“Отворено бъдеще” – бел. прев.], посветена на аргументирането на класическите либерални ценности в ХХI в. И понякога на Канада се гледа като на модел или като на идеал в това отношение. Имате ли поглед над начина, по който се постига това? Защото има много съпротива и много голяма опозиция. Либералните ценности са под заплаха в толкова много точки на света в момента. Какво може да направим като страни, за да следваме тези идеали и същевременно защитаваме изоставените граждани?
Мисля, че ключът е в това да разберем, че тези две неща не са отделни фактори. Това са две изключително свързани понятия.
Фактът, че има хора, които остават встрани или са изключени — или притеснени, че са изключени — и разклащането на модела, който е работил сравнително добре на Запад през последните десетилетия, тези две неща са свързани.
Ние казваме на хората, че ще инвестираме в инфраструктура, в образование, в наука, в конкуренция, в търговски сделки и данъчна конкуренция и че всички ще пожънат ползите от тези плодове на стратегиите за растеж.
А всъщност хората разбират че — уау, най-богатите стават още по- богати, но средната класа и онези, които работят здраво, за да бъдат част от нея, не успяват да се справят добре или не са получавали повишение от 30 години.
Това означава, че в системата нещо не работи както трябва.
И какво направихме ние? Канада не е нещо различно, хората гледат на Канада като на някакво специално място. Да, ние сме доста изключителни, но не сме различни от когото и да било.
Изправени сме пред същата политика на разделения, политика на национализъм, на нативизъм, на притеснения относно търговията, на антиглобализация, която виждате навсякъде. Това, което направихме в моята кампания преди две години и половина, беше фокусирано над това да кажем: “Добре, чуваме притесненията ви.”
Вместо да ги преувеличаваме за краткосрочна политическа полза, ще се фокусираме над лечението им. Първото нещо, което направихме, беше да понижим данъците за средната класа и да ги вдигнем за най-богатия 1%.
След това дадохме много щедри детски надбавки за семействата с нисък и среден доход и спряхме да ги изпращаме към богатите семейства.
Инвестираме в инфраструктура, независимо дали става въпрос за зелена инфраструктура или публичен транспорт, или общински жилища — нещата, които успокояват хората, че вървим в правилната посока.
Междувременно, докато правим това, инвестираме сериозно в неща като изкуствения интелект, в наука, в проучванията, в STEM образование [STEM – Science, Technology, Engeneering and Mathematics – наука, технологии, инженерство и математика — бел. прев.], в преквалифициране на хората за пазара на труда, така че хората да не се тревожат за бъдещето, а да гледат на него като на възможност.
Всичко това заедно води до това Канада да има най-висок темп на растеж в Г-7 за 2017 г. Хората са уверени относно посоката ни. Имаме най-нисък процент на безработица от 40 години насам.
Нещата вървят добре в Канада, защото включваме хората и се опитваме да облекчим тези притеснения. И именно това ни позволява да подписваме търговски споразумения, да бъдем позитивни относно глобализацията и настоящия световен ред, защото третираме това фундаментално притеснение.
В тази област има и капани. Нека се спрем на няколко, където намирането на баланса е далеч от просто. Да вземем за пример имиграцията. Това е една от областите, където може да срещнете най-силен отпор. И сте имали трудности с хора, които идват през границата със САЩ. Как намирате баланса в този случай?
Незаконната миграция действително е нещо, което е обзело политическите ни — и граждански — умове сега. И това, над което се фокусираме, е да защитаваме този невероятно ценен ресурс, че канадците като цяло са силно позитивно настроени към имиграцията. И дори дебатът около нерегламентирано пристигналите клони много повече към това, че те са предизвикателство за системата ни и затрудняват привличането на редовни имигранти. И това е нещо, което тревожи хората — че има задна вратичка в имиграционната ни система.
Така че това, над което се съсредоточаваме и което всъщност и правим, е да успокоим канадците, показвайки, че това е допълнителен товар на системата ни, но не я чупи, не я изтощава. Всеки, който идва в страната, независимо легално или нелегално, ще бъде подложен на строга процедура и ако идват през границите с молби за бежански статус и се окаже, че не са бежанци, че не бягат от насилие или преследване, от война или терор, те в крайна сметка ще бъдат изпратени у дома, защото това не е прекият път към Канада.
И изпращането на това послание, казвайки: “Да, приемаме над 300 000 имигранти годишно, почти 1% от населението ни всяка година, ще продължим да бъдем отворени и гостоприемни. Но ще правим това в системата, базирана на правила.” Това е много успокоително за канадците и, от друга страна, ни позволява да подсигурим успех за тези новодошли, що се отнася до интеграцията и намирането на работа.
Смятате ли, че изпращате послание, че сте прекалено гостоприемни, окуражавайки хората да дойдат към Канада и това е създало проблеми за вас?
Смятам, че подчертаването на факта, че Канада ще бъде отворена държава, подчертава, че сме подписали конвенции на ООН, според които трябва да приемаме бежанци и да обработваме искания за убежище, и означава просто повтаряне и подсилване на нашите ценности. И изпращането на това послание, както и това, че ще продължаваме да бъдем правова държава и да прилагаме правилата си и системата си строго, не си противоречат едно на друго.
Друг пример относно това къде тези неща могат да се превърнат в капан е половата идентичност. Приехте много прогресивни закони, но после бяхте изправен пред проблем с обвинения, че това е забрана на свободата на словото. Отново — намирате ли, че чертата е трудна за поставяне?
Не. И това всъщност не е проблем. Това, което Вие описвате, е нещо, което няма никаква субстанция. Не сме прокарали законодателство за свободата на словото или идентификацията на пола, или каквото и да било. Това е крайнодясна химера, която се опитват да натъртят.
Доводът, който ние извеждаме, е много важен и се отнася до включването на жените в работната сила, жените в успеха и овластяването на маргинализирани жени и момичета, които се борят с насилието, основано на пола, и това са неща, които са правилни, но и които са умното решение.
Това е икономически аргумент за приобщаване и равенство, както и равенство в заплащането. Знаем, че растежът в икономиките ни през последните няколко десетилетия в голяма част идва от приобщаването на силни, успешни жени в работната ни сила. Но все още има пропаст в успеха, в потенциала за постиженията. Ако затворим тази пропаст, това ще бъде място, откъдето ще дойде нов растеж. И всички знаят, че търсим нови места, на които да можем да развиваме растежа.
Последен въпрос. Обратно към Г-7, 600 милиона канадски долара. Това добре похарчени пари ли са?
Абсолютно. Мисля, че това е инвестиция не само в събирането на лидерите заедно, но демонстрация пред гражданите ни, че страните ни работят заедно по големите въпроси, които са от значение, независимо дали става въпрос за половете, за околната среда, но най-вече за това споделено предизвикателство — как създаваме растеж, който да работи за всички.
И смятам, че това е едновременно успокояващо за хората, да виждат как други хора се събират и работят над неща, които са от значение за първите, както и за изхода и решенията, които предлагаме — те също си заслужават, много.
Благодарим Ви, Джъстин Трюдо.
За мен бе удоволствие.
„Терминал 3“ заедно с Български фонд за жените/Bulgarian Fund for Women стартира съвместна кампания за информиране на общността относно имиграцията.
Снимка: AFP
