Том Парфит е кореспондентът на Times of London в Москва. За изданието той разказва историята на разследването в Централноафриканската република, което доведе до смъртта на тримата руски журналисти, и връзките, минаващи през военни наемници, златни мини, руски олигарси и Владимир Путин.
Бе невероятна история. Огромна златна мина, която се предполага, че един от приближените на Путин я управлява и надзирава. В африканска страна, изпълнена с огромни залежи на диаманти и уран – и всички тях Кремъл е готов да експлоатира.
Трима руски журналисти се отправят към Централноафриканската република с надеждата да направят документален филм за възможните връзки на Путин със страна, чието правителството търси помощта на руския президент, за да потиска въстанията.
Те също искат да разследват авера Евгений Пригожин*, познат като готвача на Путин заради кетъринг договорите си, бизнесмен – и каква е ролята на наемните войници, чиито следи водят до него.
Орхан Джемал, 51 г. кореспондент; Александър Расторгуев, 47 г., режисьор; и Кирил Радченко, 33 г., оператор, преминават през Сибю, около 200 км на север от Банги, столицата, по път към Бамбари – където очакват да срещнат посредник, който ще им помогне в логистиката и срещата с държавници.
Колегите им казват, че журналистите са искали да заснемат златната мина Ндасима, за която имат сведения, че е разработвана от руска компания и охранявана от компанията за военни наемници Wagner – и двете, свързани с г-н Пригожин.
Макар Кремъл да отрича да знае каквото и да е за Wagner, компанията действа в Украйна и Сирия със съгласието на руската армия. Нейния лидер – Дмитрий Уткин, е забелязан с гн Путин на кремълски банкет през 2016 г. и е носител на Ордена за храброст.
Когато триото наближава Сибю, те биват спрени от няколко мъже – смята се, че са мюсюлмански бунтовници. Мъжете започват да стрелят по тях с автоматични оръжия и ги убиват. Местните медии твърдят, че едрият мъж – навярно Джемал – е умрял първи, отрказвайки да предаде оборудването си или да си изпразни джобовете.
Обстоятелствата около смъртта на журналистите не са ясни. Руското външно министерство заяви вчера, че те са убити в съпротива срещу ограбване. Шофьорът е оцелял и служител в близкия град заяви, че те са простреляни след засада от 10 арабски говорещи мъже.
Някои от московките колеги на журналистите се съмняват, че става въпрос за грабеж, и една от теориите е, че те просто са били сбъркани с руски военни. Тяхното убийство задава същия въпрос, който те са се надявали документалният им филм да повдигне – каква е работата на Москва в страна, разпокъсана от война, но богата на минерали. Републиката има големи залежи на злато, диаманти и уран и ролята на Русия с тези ресурси, изглежда, е quid pro quo** срещу военна подкрепа за правителството, което се бори с бунтовници, контролиращи 80% от страната.
Републиката е в хаос, откакто предимно мюсюлмански бунтовнически сили свалиха от власт президента Бозизе през 2013 г. Бившата колониална сила Франция бе влиятелна, но изтегли миротворческите си сили през 2016 г., оставяйки 350 военни да подкрепят мисията на ООН.
Въпреки оръжейното ембарго ООН даде разрешение на Русия миналата година да достави леки оръжия на републиката и 175 руски военни и цивилни бяха разположени, за да обучават отбранителни отряди. Москва твърди, че подкрепата цели да подсили правителството на президента Туадера. В замяна Русия получават достъп до икономически възможности. Външното ѝ министерство заяви през март, че процъфтяващите отношение с републиката включват споразумение с „двустранни ползи“ за разработване на природните ресурси. И отдаването на концесии започна.
Сделките се разглеждат като част от по-голямото „завръщане“ на Русия в Африка след силните връзки по съветско време и предвид изчезващия интерес на Запада. Г-н Путин препотвърди тези връзки през май, когато се срещана с г-н Туадера в Санкт Петербург.
Според тазседмичен репортаж на новинарска агенция Corbeau „руски командир“ е бил забелязан да пътува на оглед при диамантените залежи около Бриа, на североизток от Банги.
Каква е ролята на Wagner в републиката – ако има такава – остава неясно. Има обвинения, че г-н Пригожин финансира групировката и стои зад „тролската фабрика“, която разпространява кремълската пропаганда онлайн – обвинения, които той отрича.
Две минни компании, с предполагаеми връзки към неговия бизнес, бяха установени в републиката, след като г-н Туадера се среща с външния министър Сергей Лавров през октомври в Сочи. Илия Шуманов, борец за прозрачност в Москва, отбеляза, че фактът, че една от тези две минни компании е дъщерна на отбранителна фирма, е „знак, че разполагането на военни наемници и навлизането на руснаците в минния сектор са свързани“.
***
* Евгений Пригожин бе обвинен, че е финансирал и ръководел тролската фабрика на ул. „Савушкина“ в Санкт Петербург, която води пропагандни кампании на Кремъл сред множество западни страни, включително и на американските избори през 2016 г. В началото на 2018 г. специалният прокурор Робърт Мълър, водещ разследването за връзки на кампанията на Доналд Тръмп с Кремъл, обвини Пригожин за финансирането на тролската фабрика в „конспирация срещу Съединените щати“. Русия отказва да екстрадира него и всички останали обвинени, за да посрещнат обвинението – бел. прев.
**quid pro quo – от лат. букв. „нещо за нещо“, използва се в смисъл на замяна – бел. прев.
