Германия си избра нов президент – Франк-Валтер Щайнмайер, доскоро външен министър на страната и лидер на социалдемократите от 2009 до 2013 г.
Всъщност изборът му бе ясен още от ноември месец миналата година, когато стана ясно, че християндемократите на Меркел няма да излъчат своя кандидатура. Изборът на Щайнмайер идва с много резерви – част от тях и на самата Меркел. Една от тях е за проруските му позиции. Миналата година той разкритикува решението на НАТО за засилване на присъствието по границата с Русия, като каза, че това е ненужен „тропот на ботуши”. Той, както и множество от неговите съпартийци искат частично или цялостно отпадане на сакнциите срещу Москва заради анексирането на Крим, а Щайнмайер е и един от основните застъпници на нов руски газопровод “Северен поток II”.
Но тези му позиции не застрашават въшната политика на Германия. “Федералният президент е номинален участник във външната власт. Той действа винаги по предложение или със съдействието на други органи. Най-често това са федералното правителтво, федералният канцлер или федералният министър на външните работи. Всички президентски актове в сферата на въшната власт пък се нуждаят от одобрението на Бундестага, евентуално на Бундесрата или на федералното правителство и се преподписват от федералния канцлер или от друг федерален министър“, пише конституционалистът д-р Мартин Белов в своята книга “Институциите на изпълнителната власт в континенталноевропейския конституционализъм”.
“Федералният президент не може да провежда своя собствена външна политика, която да се различава от тази на правителството и на мнозинството в Бундестага”, допълва той.
Всъщност институцията на държавния глава в Германия е замислена като изключително слаба. По време на Ваймарската република между двете световни войни конфликтите между правителство и президент и широките правомощия на държавния глава се смятат за една от основните причини за дисфункцията на управлението и надигането на Адолф Хитлер. Затова днешните германски президенти имат силно ограничени правомощия, понякога шеговито наричани “държавен нотариус”, в смисъл че функциите им се свеждат до това да заверяват действията на изпълнителната и законодателната власт. Те дори не биват избирани от народа (отново умишлено, за да нямат демократична легитимност), а от Федералното събрание, съставено от 630 членове на долната камара на Бундестага и още толкова делегати от федералните провинции. Президентът има решаваща роля в много редки случаи, като например когато парламентът не може да излъчи правителство.
Щайнмайер може да получи ролята на “държавен нотариус”, но е по-важно кой го замени като външен министър – отново е социалдемократ, отново по-дружелюбно настроен към Кремъл – вицекланцлерът и лидер на социалдемократите Зигмар Габриел. И той миналата година се изказа в подкрепа на отпадането на санкциите към Русия, но откакто е външен министър, реториката му стана по-умерена.
“Ние в Германия и Франция имаме ясна позиция за санкциите. Искаме да приложим мирния процес от Минск… И това е единственият начин, по който санкциите могат да бъдат вдигнати”, заяви той по време на среща с френския му колега Жан-Марк Еро от 28 януари т.г., с което даде да се разбере, че докато Русия продължава агресията си в Украйна, то промяна в санкциите няма да има. Той също е от поддръжниците за изграждането на “Северен поток II”, но дори така до края на мандата на това правителство (навярно броени месеци) едва ли може да се очаква той да постигне нещо по тези направления.
Германия отива на парламентарни избори на 24 септември т.г. От тях ще зависи дали социалистите за първи път от 12 години ще могат да победят Меркел и нейните християндемократи. Ако смяната на Щайнмайер с Габриел за външен министър има значение, то е, че поне Зигмар Габриел не се е изказвал остро против президента Тръмп (а предвид тънкообидността на новия американски президент, това вече е фактор във външната политика). За разлика от него Щайнмайер го нарече по време на предизборната кампания в САЩ “проповедник на омразата”. След избора на Тръмп заяви, че “като президент ще бъде противотежест на безграничната тенденция към опростяването. Това е най-добрата противоотрова срещу популистите”, и отново без да го споменава, но очевидно говорейки за него, във встъпителното си слово като германски президент той отправи призив за „защита на демокрацията и свободата“ в момент, в който те са поставени под въпрос: „Когато основите на демокрацията се клатят, трябва повече от когато и да е било да ги подкрепяме”.
На предстоящите избори обаче нито Габриел, нито Щайнмайер ще бъдат водещи. На сцената изгрява звездата на бившия председател на Европейския парламент Мартин Шулц.
Откакто стана ясно, че Шулц ще поведе социалдемократите и ще се изправи срещу Меркел в битката за канцлер на Германия, надпреварата стана интересна. Социалдемократите започнаха да настигат партията на Меркел в социологическите проучвания. Според последното изследване на Emnid християндемократите имат 33% подкрепа, а втори са социалдемократите с 29%, при това само преди месец (преди Шулц да поведе битката) разликата между двете партии бе 16%.
Друго проучване на INSA-Meinungstrend, поръчано от немския Bild, дори показва, че Шулц е повел и партията му регистрира 31% подкрепа, докато християндемократите на Меркел имат 30% (разбира се, това е в рамките на статистическата грешка, но тенденцията при всички проучвания е възход на център-лявата партия).
И макар битката Меркел срещу Шулц тепърва да предстои, то Мартин Шулц има далеч по-европейски профил от Габриел и Щайнмайер. Той подкрепя санкциите и критикува както Русия, така и Тръмп. Този му профил може да успокои Европа, че дори при една неочаквана дори в момента загуба на Меркел външната политика на Германия няма да смени рязко своя курс.
До изборите ще разберем повече както за плановете на Меркел за четвърти мандат, така и за амбициите на Шулц да стане канцлер. А дотогава Германия ще излъчва това, което винаги е излъчвала – стабилност.
*На снимката: Немският канцлер Ангела Меркел, вицеканцлерът и външен министър Зигмар Габриел и президентът Франк-Валтер Щайнмайер.
