Оливър Райт, The Times
Онези, които се надяват, че докладът на Комисията за разузнаване и сигурност [на британския парламент – бел.ред.] ще предостави нови доказателства за опитите на президента Путин да се намеси в британския избирателен процес, вероятно ще бъдат разочаровани.
Въпреки това той на 55 страници рисува тревожна картина на уязвимостта на Обединеното кралство спрямо държава, която разглежда външната политика като „игра с нулев сбор“ [в теорията на игрите и в икономическата теория „игра с нулев сбор“ е ситуацията, в която загубата за един е изцяло облага за друг, така че сборът от двете е нула – бел. ред.] и смята, че всяко действие, което може да предприеме, за да навреди на Запада, е „фундаментално благо за Русия“.
И така, какво се казва в доклада, какво не се казва и какви препоръки дава, за да се противодейства на заплаха от страна, която, според комисията, е „трудна за управление“ и „в основата си нихилистка“?
Руска намеса в избори и референдуми
Въпреки твърдението в резюмето преди публикуването, докладът на комисията не предоставя никакви нови доказателства за намеса на Русия, нито в референдума за независимост на Шотландия, нито в този за излизане на Великобритания от Европейския съюз.
Той заявява, че макар да има „достоверни коментари от неповерителни източници, които предполагат, че Русия предприема кампании за повлияване на резултатите в референдума за независимост на Шотландия през 2014 г.“, това предполага по-скоро, че разузнавателните агенции по това време не са узнали за тях.
В доклада се казва, че едва когато Русия извърши операцията по „хакване и изтичане на данните“ срещу Демократическата партия по време на президентските избори през 2016 г., правителството „със закъснение осъзнава нивото на заплаха, което Русия може да представлява в тази област“.
Относно референдума за Brexit (който също се проведе, преди руската заплаха да е разпозната), докладът твърди, че изследванията на неповерителни източници отново сочат, че руски „ботове и тролове“ са били използвани, за да се опитат да повлияят на изборния процес. Критиката към разузнавателните агенции предполага, че те не са успели да противодействат, а и не са извършили ретроспективен преглед на механизмите.
По-нататък Комисията в доклада посочва: „В отговор на нашето искане за писмени доказателства в началото на разследването, MI5 [британските контраразузнавателни специални служби – бел. ред.] първоначално ни предостави само шест реда текст. Тази лаконичност е показателна за изключителната предпазливост сред представителите на агенциите за разузнаване и сигурност в хипотезата, че те могат да играят някаква роля във връзка с демократичните процеси на Обединеното кралство, и по-специално в един толкова спорен процес като референдума за излизане от ЕС.“
Комисията определи тази предпазливост като „нелогична“, твърдейки, че MI5 и MI6 [службата за външно разузнаване на Обединеното кралство – бел. ред.] трябва да играят много по-сериозна роля в защитата на този демократичен процес „от враждебна намеса на чужди държави“.
„Защитата на демократичните процеси изглежда малко като „горещия картоф“, който никоя организация не смята да поеме, да възприеме себе си за водеща или очевидно желаеща да направи оценка на такава намеса. Това трябва да се промени“, заключава Комисията, в която има представители и на двете камари на парламента.
Комисията добавя също, че не е била предоставена никаква оценка след референдум за руските опити за намеса. Той критикува това и казва, че дори ако заключението на всяка такава оценка е, че има минимална намеса, това ще представлява „полезно успокоение за обществото, че демократичните процеси на Обединеното кралство са останали относително безопасни“. В отговора си на доклада обаче правителството заяви, че не възнамерява да извършва такава оценка.
Руснаци в Лондон
Комисията скицира тревожна картина за влиянието на видни руски олигарси, близки до режима на Путин, които са се установили в Лондон.
В доклада се казва, че няколко души, които са тясно свързани с Путин, са били идентифицирани като донори на политически партии и са изградили „публичен профил, който ги позиционира така, че ефективно да подпомагат руските операции за влияние“.
Докладът също така предупреждава за съществуването на цял нов отрасъл в Обединеното кралство от „активисти“, включително адвокати, лобисти, счетоводители и брокери на недвижими имоти, които работят „волно или неволно“ като фактически агенти на руската държава.
По-специално докладът критикува членове на Камарата на лордовете, които имат бизнес интереси, свързани с Русия или работят директно за значими руски компании, свързани с руската държава.
Докладът призовава тези отношения да бъдат „внимателно разгледани, като се има предвид възможността руската държава да ги експлоатира за свои цели„.
В по-широк план докладът предупреждава, че години наред привличането на руските пари във Великобритания е било „контрапродуктивно“ и се е превърнало в „идеален механизъм, чрез който незаконното финансиране може да се рециклира чрез това, което се описва като лондонската „пералня“.
„Руското влияние във Великобритания е „новото нормално“, се посочва в доклада.
„Има много руснаци с много близки връзки с Путин, които са добре интегрирани в бизнес и социалната среда на Обединеното кралство и са приети в нея заради богатството си. Това ниво на интеграция – наричано „Лондонград“, означава, че всички мерки, предприети сега от правителството, не са превантивни, а представляват ограничение на щетите.“
Незаконно финансиране
Правомощията по така наречения британски закон „McMafia“ за разследване на „мръсни пари“ не са в състояние да проследят произхода на милиардите лири, инвестирани тук от руския елит, казват от Комисията.
Лин Оуенс, ръководител на Националната агенция по престъпността (National Crime Agency – NCA), заяви в потвърждение, че е трудно да се изгради казус в съда, за това, че богатството им е необяснимо, защото много от олигарсите инвестираха в Обединеното кралство доста отдавна.
Тя добави, че разходите за дела по искове при необясними случаи на богатство [на английски език – unexplained wealth order (UWO) – искове срещу заподозрени в това, че са натрупали богатство с неясен произход – бел. ред.] са огромна част от бюджета й за справяне с организираната престъпност.
„Това са заможни хора, които имат достъп до най-добрите адвокати“, каза г-жа Оуенс и добави, че ресурсите, с които разполагат тези, срещу които се повдигат исковете за UMO, надвишават „моят много малък пакет от ресурси за тази работа“.
NCA призова за реформа на законодателството, за да стане организираната престъпност основание за въвеждане на санкции. Агенцията също призова за тайни съдебни заседания, подобнo на антитерористичните дела, „за защита на чувствителни сведения“, при по-тежки дела за престъпления.
Наводнението от руски пари в това, което Комисията нарече „Лондонград“, се случи през 90-те години по визовата схема за инвеститори: „Обединеното кралство приветства руските пари и бяха задавани малко въпроса – ако въобще бяха задавани – относно произхода на това значително богатство.“
Този небрежен подход „предлага идеални механизми, чрез които незаконното финансиране може да бъде изчистено чрез това, което е известно вече като лондонската „пералня“.
Пристигането на руски пари също „доведе до разрастване на отрасъла за стимулиране – физически лица и организации, които управляват и лобират руския елит във Великобритания“.
Кибератаките
Докладът посочва, че Правителствената комуникационна главна квартира (на английски език – Government Communications Headquarters – GCHQ – специалната служба на Обединеното кралство в областта на електронното разузнаване – бел. ред.)
вярва, че Русия е „много способен кибер военен“ с „доказана способност за извършване на операции, които могат да окажат редица въздействия във всеки сектор“.
В докладът се казва, че руски, организирани от държавата, оператори са организирали опити за т.нар. „фишинг“ (на английски език – phishing – измамлива практика да се изпращат електронни съобщения, които претендират да са от институции с безупречна репутация и по този начин да се склоняват адресатите към разкриване на лични или чувствителни данни – бел. ред.) срещу няколко правителствени ведомства, включително Министерството на външните работи и Лабораторията за наука и технологии в областта на отбраната (DSTL) в ранните етапи на разследването на атаките в Солсбъри [атаката срещу семейството на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал – бел. ред.].
В доклада се добавя, че Русия се е стремила да използва организирани престъпни групи, за да умножи своите киберпрестъпления, като MI6 предполага, че има „много силна връзка между бизнеса и корупцията, и държавната власт в Русия“.
В документа се заключава, че киберкапацитетът на Русия, в комбинация с желанието й да я разгърне в злонамерен огромен обем, представлява „сериозна загриженост и непосредствена, и спешна заплаха за националната ни сигурност“.
Отговорът на Обединеното кралство
Комисията казва, че заплахата от страна на Русия срещу интересите на Обединеното кралство е очевидна още през 2006 г. след убийството на Александър Литвиненко.
Заплахата беше подсилена от събития като анексирането на Крим през 2014 г.
Комисията обаче твърди, че подобни предупреждения не са довели до това разузнавателните агенции да преоценят отношението си след Студената война към Русия и да я приоритизират по нов начин като зона, засягаща националните интереси.
„Дори само по числовите данни може да се каже, че те (разузнавателните агенции) не внимават в картинката“, се посочва в доклада.
В него се казва, че това се променя и че повече средства навлизат за противодействие на руската заплаха към MI5, MI6 и GCHQ.
Въпреки това Комисията предупреди, че това все още не е част от координиран отговор на правителството, и призова за много по-голяма степен на привеждане в синхрон на действията на министрите, висшите служители и разузнавателните агенции, за да се противопоставят на това, което се предполага, че ще бъде заплаха за много години напред.
