SHARE

Защо избрахте да влезете в политиката?

Влязох като експерт, но неминуемо станах политик.
Надявам се да не съм загубил експертните си качества (смее се). Видях, обаче, че за да се предизвикат промени, трябва да се събере и обществена енергия. Или с други думи – освен свобода трябва и сила. Смисълът на политиката е във възможността отделният човек да направи нещо за народа отвъд своята лична кариера, каквато и да е тя. Проблемът в политиката са онези, които преследват личната си кариера и забравят напълно мисията да променяш нещата за доброто на всички.

Факт е, че хората, които са експерти, се мърсят от думата „политика“ и имат усещането за това, че това е “мръсен бизнес”, иначе казано. Вие как се престрашихте да се „оцапате“?

Когато се разглежда като бизнес, е мръсен наистина. За мен политиката трябва да се разглежда като шанс за някакъв период от време да направиш нещо смислено.

Кое е най-голямото ви постижение, политическо, като човек, който е бил в политиката, с какво се гордеете? Ето например моето участие в едно служебно правителство, имаме основание да се гордеем, примерно във вашата област, с разсекретяването на 200 договора в областта „Енергетика“ или пък с приемането на наредбата за парите на държавните дружества в банките, с което се прекрати концентрацията в КТБ. Вие с какво се гордеете?

Най-много се гордея, че съм действал във всеки случай, при който съм забелязал, че има опит за нарушаване на националния интерес. И по отношение на АЕЦ „Белене“, и по отношение на „Южен поток“, и по отношение на картела на горивата и ако щете, за Пловдивския панаир – това са казуси, при които с различна степен на успех – някъде повече, някъде по-малко, но при всички положения са влизали в центъра на общественото внимание и не е било възможно да се продължи, както преди.

 Изкушаваща ли е властта?

Изкушаваща е, но изкушенията са за слабите. За мен е преди всичко задължаваща, защото това е ангажимент, който е всъщност уникален шанс. Има много добри експерти, има много отдадени общественици, но трябва те да имат и реална възможност да работят и да свършат нещо. Което се случва на терена на политиката. За мен точно това е ангажиментът – да свършиш определена работа за определено време и с ясното съзнание, че най-вероятно накрая няма да те харесват.

 Каква е цената на изборите, които правим?

Много висока, особено когато си на власт. Освен това е въпрос на съвест, на подготовка, на решителност и това се плаща лично. Аз съм готов да платя тази цена, например за избора, който направих за кандидатирането за президент, защото видях, че се изправяме пред повече леви кандидати, отколкото предполагах, че ще има. Цената си струва.

А каква е цената на компромисите?

Когато си на власт и направиш компромис, е страшно, цената плащат всички през лошия начин на живот, който им оставяш.

Всеки има своето обяснение за пропуснатото време в тези вече близо 30 години, вашето какво е?

Слаба представа срещу какво сме изправени и липса на воля да стигнем докрай.

Ние ли сме изгубеното поколение? Вие сте кадидатът на моето поколение, това е безспорно. Аз понякога май се чувствам така – останахме, за да се борим за промяната, и близо 30 години по-късно “се огледал Илия и пак в тия”, както е народната приказка.

Да.
Въпросът е дали това зависи само от нас, защото преди 27 години мислехме, че нещата ще се случат много по-бързо. При всички положения обаче е ясно, че всяко поколение трябва да се бори за свободата и за справедливостта – те не са даденост. Нито демокрацията е даденост. Много е крехка и винаги трябва да се брани, така че сега е ред на нашето поколение. Мисля, че се придвижихме напред, макар и по-бавно, отколкото се надявахме и очаквахме.

Знаете ли, вчера ми зададоха следния въпрос – “2007 година се изпълни заветната мечта на вашето поколение, приемането в ЕС, и след това се отвори някаква дупка, в която до 2013 година гражданското общество изпадна в летаргия. Защо се случи и защо го допуснахте?”.
И понеже въпросът беше зададен от чужденец, аз се замислих,
че наистина нещата изглеждат точно така. Защо го допуснахме?

В първите години след началото на прехода се създаде такава огромна инерция за постигането на тези цели – България да се присъедини към европейските народи и официалния им съюз. Това беше много хубав процес. Тази инерция свърши работа дотогава. След това мисля, че за момент се позагуби целта. Може би това е едно от обясненията, мислехме, че с влизането в ЕС нещата ще вървят автоматично, но то не е така. Още повече че ние имаме отговорности и за това как изглежда самият Европейски съюз. Струва ми се, че някак си трудно се разделихме с предприсъединителния манталитет, където ни казват какво е измислено и ние го приемаме. Когато вече разбираме, че ние сме ЕС и ние определяме съдбата му, това може да даде ново усещане за мисия.

Както каза бившият френски посланик в интервюто си за „Терминал 3“ – много лесно приемаме, че ЕС е даденост, а той не е и ние всички трябва ежедневно да работим за него.

Абсолютно вярно! Точно така е.

Не се ли уморихте вие лично от противопоставянето на комунисти и антикомунисти?

Бих се отказал от него. Звучи много изтъркано и клиширано, съгласен съм, няма спор. Проблемът е, че всеки ден виждаме този манталитет. Аз даже не искам да използвам думата „комунисти“, защото човек, като чуе „комунист“, и спира да слуша нататък, но този манталитет за еднолично тоталитарно налагане, начина на консумацията на власт – това не е демократична, а комунистическа пирамидална структура на управление. И няма значение коя партия проявява тази склонност, просто се повтаря нагонът на БКП.

Да, и се оказва, че това наистина е манталитет.

Манталитет е. Виждаме го и с кадрите на старата Държавна сигурност, които постоянно изскачат отнякъде и се оказва, че е рано да ги забравяме още. Ами Митьо Гестапото дава награда „Стефан Стамболов“, що за безочие е това? Може би противопоставянето така звучи – някак овехтяло и извадено от нафталина, но борбата за ценностите трябва да продължи.

Да, може би дебатът за ценностите все пак трябва да бъде изваден напред.

Защото ЕС и НАТО са съюзи на ценности, а пък точно статуквото се опитва да ни ги представи на принципа на това изконно противопоставяне на едни умрели вече системи, битката на днешния свят е същата, но и различна – точно заради ценностите.

Абсолютно! Това им е доста успешен PR аргумент. Казват – хайде, бе, студената война свърши преди 30 години. По същия начин, по който казват „Хайде, бе, русофили, русофоби“, което пък е от времето на Освободителната война. Но както е казал Захари Стоянов: “Аз не съм русофоб, аз съм тиранофоб.” В случая можем да го пренесем и тук, не става дума за комунисти и антикомунисти. Става дума за ценности.

А както казва Христо Иванов – българите не правят разлика в това дали обичат Пушкин или обичат Путин, а тук е съществената разлика.

Да (смее се).

 Как доказвате, че сте еманципиран от ГЕРБ?

Аз никога не съм бил член на ГЕРБ, нито на която и да е друга партия. Това важи и в момента.

А как доказвате, че сте еманципиран от Реформаторския блок, който ви издига?

Същият отговор. Аз съм представител на гражданския съвет и се боря за мажоритарен пост. Целта ми е да обединявам не партии, а хора. Даже не ме интересува кой от коя партия е или дали въобще е член на партия.

Има ли нужда от ново възраждане България днес? Точно днес.

Има, да! Има категорично! Казах го и онзи ден на Деня на будителите. На власт е простащината, безкултурието, уличният език. Страната е пълна с интелигентни хора, но те са изтикани в периферията на обществото. Мисля, че е време тези хора да поемат лидерство, за да възродим духа и достойнството на нацията. Защото, когато нацията има дух и достойнство, тя може да засили имунната система. Това можем да го преведем и през съдебната система и върховенството на закона и тогава вече ще последва и икономиката, и всички социални системи.

 Кои са съвременните будители?

Тези, които не са се отказали да променят България към добро.

Какво е да си патриот днес?

За мен да си патриот днес е същото, както преди 140 години – да искаш България да е демократична страна, да кажем направо – чиста и свята република, достоен член на свободните и образовани европейски народи. Няма нужда да мразиш други народи, за да се пишеш голям патриот.
Мисля, че е важно да имаш съзнанието, че българите, където и да се намират по света, са част от нацията. Едно време националният ни идеал беше всички българи да живеят в границите на една държава, а така се стече историческата ни съдба, че това не е възможно. Но дори и да беше станало, сега пак щеше да има много наши сънародници, които са напуснали. Днес технологиите позволяват безпроблемна комуникация, евтино пътуване и т.н. Физическото общуване не е проблем. И сякаш само държавата закъснява да се издигне до това ниво, дадено от технологиите, и да интегрира българите навсякъде по света като част от единната и неделима българска нация.

Вие заговорихте за достойнството на България. Забелязвате ли, че думи като „достойнство“ и „чест“ абсолютно отсъстват от политическия, че дори от обществения дебат днес?

Да, за съжаление, така е. И когато се използват, те са в някакъв абсолютно грешен контекст.

SHARE
Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации, с дългогодишна кариера като журналист в БНТ.