Отчаяни от жестоката смърт на децата си родители, със сълзи в очите, бесни от престъпната неадекватност, се събират на площада в Кемерово и искат властта да ги чуе.
И властта – в лицето на кметски чиновник, реагира така:
„Вие какво, Майдан, Украйна ли искате? Пълен цирк!“
Изведнъж тази реплика се подема от пропагандните издания. „Консомолская правда“ нарича случилото се „руски Майдан“, вицегубернаторът Кузбас нарича митинга „инсценирана акция“ за „дискредитиране на властта“.
Путин – избран само преди дни с уж рекордния народен вот от 76% – отказва да се срещне с плачещите и разгневени граждани.
И познатата кампания се развихри. „Кемерово е новият Майдан“, „ПР-ска акция“, „човекът загубил три деца, жена си и сестра си“ е лъжец.
Въпросите не са:
Защо полицията не е предприела операция по спасяването на децата, които с часове стоят заключени в киносалона, а наместо това агресивно е заобиколила обекта и не е допуснала никой до сградата.
Защо на пожарната ѝ е отнело 17 часа да потуши пожара, каква техника ѝ е липсвала? Какви са стандартите за безопасност на обектите, били ли са съблюдавани?
Не. Това са въпроси за други държави. В Путинова Русия първата реакция на вицегубернатора е да каже, че навярно хлапе е подпалило батутния басейн на комплекса. Следващата – да обвини скърбящите родители, че се опитват да му дискредитират властта.
Медиите не търсят отговори, а описват невероятни конспирации, които после техните рупори в Русия, че и отвъд нея, повтарят като папагали.
А президентът не търси как да помогне, а как да защити режима си.
Путин сам произведе виновниците и сам превърна неадекватността, нехайството и надменността на местните органи в символ за отношението на цялата система към обикновения гражданин.
Можете да го видите и по реакцията на българските путинофили и рупори на Кремъл: първо мълчание – защото инцидент в Русия не може да има, грешки не могат да бъдат допуснати.
И после, активирани и със сведени опорки, те дръзновено се впуснаха да ги разпръскват: Това е заговор! Нов Майдан! Защото единственият начин Русия да е безгрешна е извършителят да е вечният външен враг.
Историята поразително напомня „Фермата“ на Оруел. Там режимът строи вятърна мелница и тъй като никой не го интересува как тя се строи, а трябва да се отчита дейност, затова и накрая вятърът я събаря. Лидерът – прасето Наполеон, веднага намира злосторника и неговия пъклен заговор в лицето стария му съперник Объл.
„— Другари — рече тихо Наполеон, — знаете ли кой е виновен за това? Знаете ли кой е врагът, дето е дошъл посред нощ и е разрушил вятърната мелница? ОБЪЛ! — неочаквано ревна той с гръмовен глас. — Объл го е сторил! От чиста злоба, като е мислил да попречи на плановете ни и да си отмъсти за позорното изгонване, този предател се е промъкнал тук под прикритието на мрака и е унищожил почти едногодишния ни труд.“
Никой не търси причините мелницата да се разпадне, никой не иска и да знае кое може да бъде направено по-добре и кой е отговорен за лошия строеж. Защото режимът не може да греши, трябва да има външен враг.
Същата е историята на Кемерово. Една човешка трагедия се превърна в трагедия на един режим, който не може да намери как да предотврати последващи бедствия.
Един болен режим, който се крепи единствено на собствените си лъжи.
