След въоръженото завземане на либийски кораб с участието на Гранична полиция, сваляне на екипажа, пребоядисване, смяна на името и фалшифицирани документи за минаването под панамски флаг корабът отплава от Бургаския залив със сменен екипаж към Босфора.
Турция не пропусна кораба в свои води и го върна обратно точно навреме, защото междувременно ВАС издава заповедq която постановява, че действията на МВР са незаконни. В момента корабът кръстосва „близо до българската акватория“(?), но не става ясно къде може да акостира и какво ще се случи тогава.
Либия „засипва“ България с протестни ноти при всяка стъпка от този процес на държавно асистирано отвличане на кораб, но външно министерство някак си открива, че заедно с две инстанции на българския съд, каквото и да прави и където и да сигнализира, няма абсолютно никакво влияние да спре действието на българските силови институции и бива игнорирано от „частната фирма и Гранична полиция“, които рамо до рамо заграбват кораба.
За момент осмислете това.
Статията на „24 часа“ не назовава частната фирма, завзела кораба, но според „Биволъ“ става дума за „Булгаргеомин“. Посланието на Гранична полиция в тази статия може да се обобщи така: „Ма кво искате от нас, ние дори не ги бихме, слязоха си кротко момчетата, капитана дори му дадохме едни пари да си вземе.“ От Морската администрация обясняват процедурата по-подробно, но защо са игнорирали предупрежденията на МВнР не се разбира.
Като ответна реакция Либия е издала заповед за задържане на всички български кораби, влизащи в териториалните ѝ води – изобщо всички кораби с българска административна връзка – и ще сезира ООН.
Според „24 часа“ при среща с началника на либийската мисия в Ню Йорк българският представител в OOН Георги Панайотов е oкачеcтвил cлyчая като “недопустим криминален акт” и е поел ангажимент да съдейства за незабавни действия по възcтановяване на собствеността и наказване на замесените лица.
Това държавно пиратство ли е? И как, веднъж като сме допуснали такова нещо, поправяме тази конкретна ситуация, а после и каквото е останало – ако нещо – от репутацията ни на правова държава с безопасни пристанища?
