SHARE

Не стига, че Ви ограбват чрез платените от вас пътни такси, но понеже системата е реално на загуба, те ви ограбват и от данъците чрез държавния бюджет, за да покрият масрафа на един частен монополист, зад който прозира дебела корпулентна сянка.

Капш пое да оперира българската ТОЛ система и затова ще получава и 28 милиона на година от държавата за следващите 5 години.

Още през август тази година, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) реши да предостави оперирането на ТОЛ системата, която самата Капш изгради и по договор имаше задължение да предаде на държавата. Заедно с още 28 милиона на година за 5 години (общо 141 милиона), платими от АПИ на Капш.

Да, добре разбрахте. Не Капш плаща на АПИ. Държавата (всички ние) плащаме на Капш, за да оперира и поддържа собствената си система в следващите пет години. „Защото системата била сложна“ е аргументът на това, което имаме като министър на регионалното развитие Петя Аврамова.

С това, АПИ прави категоричен новаторски принос в европейската (а и световна) практика в областта на ТОЛ системата. Обикновено, в едно публично-частно партньорство или концесия, частният партньор или концесионерът плаща (концесионна) такса, за да ползва един публичен ресурс

В България стана точно обратното – държавата си плаща, за да ползва частникът (Капш) един публичен ресурс (националната ТОЛ система)

Нали знаете максимата „всичко ново е всъщност добре забравено старо“. По нашите земи това вече се е случвало. Спомняте ли си от учебниците по история какво е „диш хакъ“? Описва се обикновено по следния начин – „зъбен данък, такса, плащана от домакина, загдето „правоверният“ си е хабил зъбите с неговата „гяурска“ (друговерска) храна” в Османската империя. Седне турският ага на софрата в „гяурската“ къща, хубавичко се наяде и накрая вземе и данък от „гяурина“, затуй че си е изтъркал зъбите. Същият е случаят и с нашата ТОЛ система. Всички рискове, инвестиции и тегоби са за сметка на държавата, а всички предимства, печалби и улеснения са за Капш.

Всичко това става по напълно непрозрачен и незаконен начин. Както разкри неотдавна „Капитал“ , решението на АПИ е аргументирано по два начина:

  • с таен доклад, който АПИ не желае да публикува, на адвокат Александър Александров. За доклада адвокатът е получил възнаграждение от 20 000 лева и
  • с едно външно експертно мнение – това на австриеца Михаел Бибарич, представен от АПИ като „експерт с 35-годишен опит в управление на проекти в световен мащаб“.

В статията на „Капитал“ авторката – Мила Чернева, цитира уточнението, направено от АПИ на въпроса за кого става въпрос: „Адвокат Александров е привлечен като външен експерт заради необходимостта от допълнителна правна експертиза с цел да се формира цялостна оценка относно законосъобразното възлагане на поръчката. Той е магистър по икономика и право, с участие в множество индивидуални обучения, семинари, работни срещи, обсъждания в областта на конкурентното право, законодателството в сферата на възлагане и обжалване на обществените поръчки и концесиите. До този момент не е извършвал консултации относно работата на тол системата“.

Копирайте второто изречение от горния цитат на АПИ в отговор на въпроса на „Капитал“. Сложете го в която и да е Интернет търсачка. И ето какво излиза: ЗОП Експерт – е организацията, от която предоставят адвокатски услуги бившите членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – Александър Александров и Елена Димова. В рубриката „Нашият екип“ ще прочетете представянето на адвокат Александър Александров, ще намерите дори и мобилният му телефон. Както се досещате това представяне започва със следното изречение: „Магистър по икономика и право, с участие в множество индивидуални обучения, семинари, работни срещи, обсъждания в областта на конкурентното право, законодателството в сферата на възлагане и обжалване на обществените поръчки и концесиите;…“ Явно, АПИ дори не са се опитали да променят нито на йота собственото представяне на Александър Александров, а са взели текста наготово, за да изтъкнат пред „Капитал“ достойнствата на Александър Александров.

Източници на ТерминалНО от АПИ споделиха, че действително, Александър Александров, който стои зад „ЗОП Експерт“ е тайнственият персонаж, съставил доклада до АПИ, обосноваващ това, че е законно Капш да бъде избран без конкурс да оперира ТОЛ системата в България, получавайки и възнаграждение за това.  

Кой е адвокат Александър Александров, написал „тайният“ доклад за АПИ?

Александър Александров е член на КЗК в периода от м. май 2009 г. до юни 2016 г. Преди това той има дълга история като член на Централната избирателна комисия (ЦИК) и дори неин говорител. За никого не е тайна, че кариерното израстване на Александров в ЦИК и КЗК се дължи на Българската социалистическа партия („БСП“). В КЗК той работи заедно с партньорката си, Елена Димова, която преди 20-ина години започва работа в комисията като експерт, постепенно стига до поста директор на дирекция „Нелоялна конкуренция“ в КЗК, а след това и на най-важната дирекция – „Обществени поръчки и концесии“. По времето, в което и двамата са членове на КЗК, председател на комисията е всемогъщият бивш председател Петко Николов, задържал се начело на комисията в продължение на 13 години и ръководил я като неин пълновластен господар. От самото начало на мандата си като членове на КЗК, обаче, Александров и Димова се опитват да се еманципират от влиянието на Николов и започват да проявяват самостоятелност. Много често подписват заедно решения с особено мнение, различаващо се от това на председателя и „неговите“ хора в комисията. По това време КЗК се състои от петима членове и Александров, и Димова са реална заплаха за председателя Николов и неговото еднолично управление в регулатора. Ако успеят да привлекат още един от членовете, те ще бъдат мнозинство. В един момент дори намират и още един съмишленик в лицето на един новоназначен член на КЗК. В този момент, обаче, група народни представители от ГЕРБ внася предложение за увеличаване на членовете на КЗК от пет на седем и Александров, и Димова остават в малцинство.

Александров е замесен и в няколко публични скандала от времето, в което бе член на КЗК. Най-фрапиращият от тях е, че в края на октомври 2012 година. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (тогава оглавявана от Филип Златанов, онзи, който в тефтерчета си беше водил записки за това, кого трябва да „удари“ по указание на силните на деня и КОЙ) разкри, че Александър Александров и Елена Димова са консултирали участници в процедури за възлагане на обществени поръчки, срещу които са се жалвали възложители на поръчките. Примерите, които тогава се даваха бяха с АПИС, с които Александров и Димова работили и които подали жалба в КЗК за нелоялна конкуренция срещу „Лакорда“, предоставяла сходни услуги като АПИС. Комисията санкционирала „Лакорда“ и под решението стояли подписите на Димова и Александров. Двамата провеждали консултациите при участието си в семинари и други мероприятия, свързани с дейността на КЗК. В замяна на участието си в семинари Александър Александров и Елена Димова били получавали заплащане по сключени договори с дружествата организатори. В цената са били включени и консултации с лекторите и обсъждане на допуснатите от възложителите грешки и пропуски в процеса на възлагане на обществените поръчки, въпреки че тези възложители са били реални страни по процедури пред КЗК като колективен орган.

Установен е конфликт на интереси по отношение на Александров и Димова и поради това, че са давали съгласие и са били обявявани в покани, отправени в публичното пространство до широк кръг от лица, ангажирани професионално в процедури за възлагане на обществени поръчки, с цел да информират и насърчат тези лица да заплатят таксата и участват в такива мероприятия. Това двамата са правили в своето служебно качество на членове на КЗК.

Другият скандал, в който Александров беше обект на средствата за масова информация през 2012 г., е и конфликт от много по-примитивен характер. Оказа се, че през ноември в предходната година Александров е бил бит на два пъти пред жилището му в София. Така и не стана ясна причината за посегателствата над него. МВР обяви, че работи върху три версии – че е бит заради работата си в КЗК, че свадата е от битов характер, а третата версия МВР така и не обяви.

Кой е „външният експерт“, австриецът Михаел Бибарич?

Михаел Бибарич (Michael Bibaritsch) е добре познат на цялата индустрия, която се занимава с ТОЛ в Европа. Фирмата му се казва „Прайм Кънсълтинг Сървисис“ (Prime Consulting Services e.U.). Офисът е в градчето Баден (Baden bei Wien), което се намира на около 20-ина километра южно от Виена. На практика и от фирмения уебсайт става ясно, че компанията е т.нар. „one-man-show” (спектакъл на един човек). Освен самият той, на интернет страницата са посочени неговата секретарка и … котката му.

Когото и от заетите в ТОЛ индустрията да попитате, ще Ви кажат, че Бибарич на практика работи едно – скрито оръжие на Капш. Обикновено начинът на работа е следният. Капш неофициално препоръчват австрийския специалист като „независим експерт“ и „компетентен консултант“ на съответния държавен орган в страната, в която самите Капш имат апетити. Бибарич прави презентация в съответната държава и обещава да предостави консултантски услуги на дъмпингови цени или дори напълно безплатно (както в България). Така държавният орган няма проблем със сложни обществени поръчки, за да плати за съответната услуга. А тази услуга е обикновено много скъпа, тъй като ТОЛ специалистите в Европа и по света са малко, но за сметка на това – скъпо платени. Кой „плаща“ реално на Бибарич, можете лесно да се досетите… Схемата е една и съща и е сработила безотказно в Чехия, Беларус, Полша и България, където след консултациите на Бибарич ТОЛ проектите или свързаните с ТОЛ-а дейности винаги се печелят от Капш или от желани от Капш компании, с които си партнират.

България не прави изключение в това отношение. Още през 2010 /2011 г. Бибарич си осигурява срещи с премиера Бойко Борисов, заместник-министъра на регионалното развитие Георги Прегьов, със съветника на министъра на регионалното развитие (Росен Плевнелиев по онова време) – Веселин Давидов. Последният по-късно е член на Управителния съвет на АПИ, който отговаря за електронната система за събиране на такси за използване на републиканската пътна мрежа. Уволнен е по разпореждане на премиера Борисов след неуспешния старт на електронните винетки на Капш в началото на 2019 година. Между другото,по същата причина тогава с постовете си се разделиха Антон Антонов, директор на Националното тол управление в АПИ и Радослав Николов, съветник в политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Най-тесни контакти Бибарич е имал през годините с министъра на регионалното развитие и благоустройството, Лиляна Павлова. С нея се е виждал многократно в София и Виена.

Така че, не е изненадващо и дори е напълно обяснимо, когато АПИ твърди, че за да вземат решение за това да „наемат“ Капш да оперира и поддържа националната ТОЛ система, не са платили и стотинка на „безплатния консултант“ (така го наричат колегите от „Капитал“) Михаел Бибарич. Както вече подчертахме, подобни услуги са скъпи, но само за този, който действително ги поръчва. А в случая истинският възложител не е АПИ.

ИЗВОДИ:

  1. Капш получи договора за изграждане на ТОЛ системата за 180 милиона лева с ДДС през 2018 г. Получи си пълното плащане срещу по-малко от четвърт от изработеното. За това се погрижи АПИ, след като „коригира“ сключения договор с Капш със скандален анекс.
  2. Капш си запази и собствеността върху ТОЛ системата. Не опита да я прехвърли дори само „Пунта-Мара“ на държавата, въпреки че договорът за обществена поръчка и законът недвусмислено разпореждат това. ТОЛ системата трябва да бъде собственост и да бъде оперирана от държавата. Затова България нае над 700 тол-контрольори и обяви общо 911 щатни бройки в Националното ТОЛ управления. За какво получават заплати тези чиновници?
  3. Капш си направи и собствен Национален доставчик на услуги (НДУ) – „Интелигентни трафик системи“ АД (ИТС). ИТС е почти пълен монополист на пазара на продажбата на електронни винетки и ТОЛ такси, както стана ясно от изнесената публично информация от АПИ. С други думи, когато купувате електронна винетка или когато плащате ТОЛ такса в България, 85% е вероятността да правите това през ИТС. Тогава, знайте, че давате и 7% комисион от цената на винетката / ТОЛ таксата на ИТС, т.е. на същата тази австрийска фирма Капш.
  4. Само Капш / ИТС знаят колко пари влизат от продажбите на електронни винетки и ТОЛ такси, понеже са монополист и колко от тях ще отчетат на държавата. Нещата са пределно ясни – (i) Капш продава почти монополно електронни винетки и ТОЛ такси в България, (ii) Капш получава почти всички плащания от потребителите за електронни винетки и ТОЛ такси, (iii) Капш контролира, дали автомобилите на пътя са си платили пътната такса чрез системите (камерите) за автоматичен контрол и накрая (iv) Капш се отчита пред държавата за събраните приходи. На практика Капш продава е-винетки и ТОЛ такси, Капш контролира превозните средства и Капш се отчита пред държавата. Какво става вътре в самата система, знае само Капш.
  5. На всичкото отгоре, вместо те да плащат на държавата (АПИ) концесионна такса, държавата (АПИ) ще им плаща 141 милиона за следващите 5 (пет) години.

В съответствие с горните изводи са и резултатите от събираемостта на пътни такси в държавата. От януари до началото на декември 2020 г. са събрани два и половина пъти повече приходи от електронни винетки, отколкото от ТОЛ такси. Това показват изнесените от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Петя Аврамова, данни. Приходите от винетки възлизат на 258.3 млн. лв., а от ТОЛ такси – 103.3 млн. лв. за периода 1 януари – 8 декември 2020 г. До края на годината се очаква приходите от ТОЛ такси да достигнат 129 млн. лв., твърди министър Аврамова.

Същевременно, заложените в републиканския бюджет за 2020 г. приходи от тол такси бяха 450 млн. лв. Сами виждате, че неизпълнението е брутално. Миналата година само приходите от електронни винетки бяха около 392 млн. лв. За да придобиете представа за размера на тези приходи, ще Ви припомним само, че футболният трансфер на бразилеца Неймар от „Барселона“ в „Пари Сен-Жермен“ е на по-голяма стойност – 220 милиона евро.

Всичко това е на фона на огромните разходи за ТОЛ системата, които тази година гонят сумата от 100 милиона лева

Крайно време е някой да запита управляващите у нас: „Къде са парите от ТОЛ системата?“. 

Ние в ТерминалНО го правим вече от години.

SHARE