Валери Симеонов нападна пред партийната си телевизия СКАТ майките на деца с увреждания, които не спират да се борят за правата на собствените си деца с думите „кресливи жени“, които „спекулирали“ с „тея уж болни деца“.
Публикуваме реакцията на Елисавета Белобрадова:
Ще ми се някак да коментирам изказването на Валери Симеонов за майките на деца с увреждания.
И тъй като обществото е пълно с дрънкала (бройте ме и мен), все ще се намери някой „млад консерватор“ или „предприемач с бъдеще“ да ми обясни как в една пазарна икономика всеки трябва сам да се оправя и стига с това раздаване на пари.
А пък АЗ СПЕЦИАЛНО много обичам да ми се обясняват прави, здрави, амбициозни синове и дъщери на майка си и баща си. И силно преуспели такива като Валери Симеонов.
И нещата стоят така.
Когато родиш дете с увреждане, разходите по това дете са да речем минус (-) 200 лева, за да остане живо. (-) 300 лева, за да не се влошава и (-) 500 лева, за да се подобри състоянието му, защото хелоооууу, инвалидните столове, проходилките, лекарствата, физиотерапиите, специалните храни струват пари.
После идва самата майка, която, за да поддържа детето и неговиятю здравен статус, трябва да си напусне работата. После трябва да яде (да, и тя яде) минус (-) 300 лева. После тези две персони биха искали да живеят нормално – да излязат на разходка, да се повозят на метрото, да се видят с приятели, да закупят учебни помагала, да имат електричество (-) 250 лева
И така, изведнъж се оказва, че една двойка абсолютно беззащитни индивиди са с разход само за старт към две хиляди лева, че и повече, защото понякога децата с увреждания трябва да ядат много специфични храни, които са дори по-скъпи от фитнес менюто, дето си го поръчвате в офиса.
Накрая идва бащата, но не винаги, защото имаме едни 25-30 процента изоставени майки. И когато идва, той някак си трябва да изкара тия пари, но пък и той яде. И излиза. И диша. Така са те, капризните родители на деца с увреждания. А па да не дава Господ тия двамата да решат да имат второ дете! Какво нахалство!
А па държавата дава примерно 300 лева. И никакви перспективи за нищо. Ни най-малко курсче за работа. Ни най-малко образованийце. Нищо. Няма регистър на хората с увреждане. Няма стандарти. Няма нищо. И когато няма правила – парите потъват като вода у памук. Тия същите пари, дето ги има достатъчно, но отиват в нищото.
Аз не знам вие колко харчите на месец, но аз няма да седя да ви броя парите, нали. Не ми е това работата.
На мен работата ми е да кажа, че има НПО-та на държавна издръжка , които нищо не правят. Които висят на хранилка.
Да кажа, че ми е омръзнало в тая държава да се делим на такива, дето им „се е случвало и затова разбират“, и такива, дето имат теории.
Няма теория, брат. Има оцеляване. И смърт. И мъка, и си продаваш всичко, и се претрепваш детето ти да оцелее, а то остава дете цял живот и ако трябва ще лежиш на плочките отпред, за да промениш нещо. А пък ако на някой здрав и прав това му пречи, да вземем да спрем това лицемерие и вместо да си проектираме жалките си проблеми върху едни жени, които се осмелиха да излязат с децата си на улицата, да си кажем:
„Еми, пречат ни, досаждат ни. Да ги застреляме, като нямат пари да живеят, за да се свърши и тяхната и ние да си продължим да си цъкаме живота. Па ако ни се роди дете с увреждане, ще го дадем да го застрелят и него и така.“
Да си го кажем и да продължаваме напред, че ей го къде е животът. Докато си се обърнал, и колегата вече е дръпнал с една мазда напред.
Айде да се изясни това управление дясно ли е, или просто не му се занимава, защото въвеждането на правила не е лява политика. Правилата са задължителни за всеки бизнес. А тук тоя бизнес, наречен България, раздава ежегодно милиони на едни хора да си чоплят в носа и да въртят далавери с кръжоци по терапевтично рисуване и слухови апарати из селата.
Това имам да кажа за Валери Симеонов.
Останалото го цензурирах.
П. П. А вие, като общество, не забравяйте, че в ОЛЕ МАЛЕ едни майки на деца с увреждания работят и ще е супер да си купите и една коледна играчка, като му дойде времето
