SHARE

От Майкъл Стъкбъри, The Independent

Четиридесет и девет души са мъртви и много са ранени в най-кървавия акт на тероризъм в Нова Зеландия, след като две джамии бяха обект на много добре подготвено координирано нападение.

Остават много въпроси след трагедията. Защо и как това се случи не трябва да е сред тях.

Демонизирането на исляма и повишените нива на миграция са основен инструмент на крайнодесните политически популисти и мозъчни тръстове от двете страни на Атлантика.

И двете неща – обвързването на гласоподавателите с общ „враг“, воденето на война от световна сила, без самата тя да участва в нея (наричана на английски език – proxy war), заради близкоизточните интереси, дамгосването на мюсюлманите като „нашественици“ е стратегия, която се оказа трайно ефективна (не на последно място и за човека, който обитава Белия дом). Активисти и лидери на общностите от години изобличават тези съгласувани кампании.

Това е и много печеливш бизнес. Трябва само да припомним успеха на различни активисти като Томи Робинсън и неговите подражатели в Обединеното кралство, за да разберем, че обрисуване на картина на едно обществото под обсада от поток мюсюлмански мигранти скоро ще доведе само до постоянен поток от дарения.

Наистина, дори в сравнение с времето отпреди две години, сега виждаме много по-голям брой личности, които се опитват да се утвърдят като „казващи истината“ за исляма тук, във Великобритания. Скорошно проучване „Надежда, а не омраза” показа, че пет от десетте най-влиятелни крайнодесни личности в социалните медии в света се идентифицират с тези позиции.

Беше неизбежно провокативните изявления за заплаха от исляма, правени отново и отново от безброй хора по света, в крайна сметка да доведат до насилие. Би било разумно експертите в медиите, които посягат към смартфона си днес, да запомнят това.

Що се отнася до това как този ужас стана възможен, трябва само да погледнем към токсичните онлайн пространства и социалните медии, за да разберем.

В продължение на години онлайн общности като 8chan действаха като инкубатор за екстремни расистки идеи и такива за превъзходството на белите, изградени в множество слоеве на болен хумор и ирония. Използването на мемета, които първоначално провокират смях, но след това разпалват омраза, е добре документирано от изследователи, които изследват онлайн дискурса.

Тези пространства, в които екстремистките идеи се срещат с банални разговори за видеоигри и други аспекти на интернет културата, също така служат за дехуманизиране на общностите и отричане ​на ​влиянието на действията срещу тях. Трябва само да погледнете стрелеца, който казва на онези, които го наблюдават, преди да открие огън, да „се абонират за PewDiePie“, популярен YouTuber, за да видите смразяващо напомняне за това. В известен смисъл атаката е била представена от убиеца като нещо почти нереално.

Подобно на джихадистките мрежи, които те твърдят, че презират, тези онлайн общности допълнително използват относителната изолация и отчуждението, които младите хора усещат, като средство за радикализация. Incel културата* се появи през последните няколко години като врата към екстремистки идеи.

Ако в тези сайтове се влизаше предимно от Сирия, а не от Сиатъл или от Стоук Нюингтън, те несъмнено щяха да бъдат подложени на сериозен контрол от страна на службите за сигурност. Но като пространство, обитавано предимно от млади бели мъже, те са пренебрегвани от същите служби.

Веднъж радикализирани, социалните медии осигуряват удобна сцена за тях, за да изпълняват своите убеждения.

Убиецът от Крайстчърч предаваше атаката си на живо за хиляди зрители през Facebook. Неговият манифест беше публикуван в Twitter, а в рамките на часове след масовото убийство то се обсъждаше – често в положителни краски – по десните канали в YouTube.

Тези инструменти на социалните медии са използвани от убиеца с изричната цел да превърнат убийствата в спектакъл, който да се консумира непрекъснато. Дори и профилите му да бъдат затворени в рамките на часове след нападението, естеството на тези мрежи предполага, че видеоклиповете могат да се ъплоудват отново и отново. Те ще бъдат достъпни завинаги, без значение колко упорито се опитват властите да ги премахват.

Защо и как това нападение се случи, не е тайна. Подстрекателните думи, онлайн пространствата, в които убиецът е бил радикализиран, и инструментите, които той използва, за да изпълни заканите си, са пределно ясни. Всички спекулации изглеждат излишни пред представените доказателства.

Това, от което се нуждаем, е въпросът какво се случва след това. Тъй като онези, които подбуждат и радикализират, са сред нас. Те са част от нашите общности, ще решим ли да ги игнорираме? Ще говорим ли за влиянието върху убиеца, като се опитваме да го обрисуваме като психично болен или като „самотен вълк“? Или най-накрая можем да започнем с трудните разговори за това как привилегиите и един особен вид слепота ни пречат да се справим с възникналата и нарастваща заплаха?

Можем да се извиняваме само дотолкова.

* Incel субкултурата е онлайн субкултура на хора, които не могат да намерят свой романтичен или сексуален партньор в живота, въпреки че се стремят да го направят. Те описват това състояние като inceldom (англ. ез. – involuntary celibates – девственици, които не са такива доброволно). Повечето са бели хетеросексуални мъже.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.