SHARE

От Теодор Ушев

И моите 50 стотинки по темата с Мария Бакалова и Борат. Още преди месеци написах тук, че нейната роля във филма е може би най-значителния акт, който български артист е правил някога.
През 1966 г. Сюзън Зонтаг пише есето си „Против интерпретацията“. В него има един параграф, който гласи (мой превод) „В бъдеще ще има художествени произведения, чието послание е толкова директно и ясно, чието въздействие толкова неоспоримо, чиято проява толкова навременна, че то, произведението, може да бъде просто такова, каквото е. И към което стандартните методи на критиката не могат да бъдат приложени“.

Ролята на това младо и талантливо момиче Бакалова в Борат е точно такъв пример. Сцената с Джулияни унищожи аурата около най-влиятелната фигура в екипа на Тръмп. Бакалова повлия на американските избори така, както никой друг филм, или художествено произведение не може да го направи. Този нахален, самонадеян акт е подобен на влиянието „Уотъргейт“ върху Никсън, или аферата Люински.

Бакалова е изключителна актриса. Останах зашеметен от кратката ѝ поява във филма на Грозева/Петров „Бащата“.
Бакалова ми напомня на Мая Новоселска или Вяра Коларова, неоспорими таланти.

Тя има едно от най-важните качество за един актьор – превъзмогва суетата. Тя „обслужва“ идеята. Тя се хвърля със всички сили да брани концепцията. Тя Е контекста. А в съвременното изкуство Контекста е всичко. Не темата. Не изразните средства дори. Не жанра.
Аз не съм фен на филмите на Коен. Изгледах филма само заради Мария Бакалова. Тя „прави“ и „спасява“ филма. И аз имам естетически несъгласия относно похватите в него. Но това няма абсолютно никакво значение, когато говорим за нейната роля.

Убеден съм, че на 21 април ще имаме Първата номинация за Оскар за български актьор. А защо не и самия Оскар. И те ще бъдат извоювани в съревнование с такива актриси като Глен Клоуз, Оливия Коулман, Джоди Фостър, Аманда Зейфрийд…

И тази номинация ще бъде признание за българската актьорска школа.

Надявам се тя да бъде придружена и от първата номинация на български филм в категорията за чуждестранен филм – „Бащата“ на Петьо и Кристина. И аз ще бъда щастлив за това не от патриотизъм. А от уважение и респект към тези артисти.

Защото знам какъв неистов труд и жертви стоят зад всяко стойностно произведение по тези земи.

И колко е трудно да катериш върхове, когато те дърпат обратно в калта.

Препубликувано от Фейсбук

SHARE