Да достигнеш до върха. За това се изискват много качества и във филмовото изкуство най-високият връх са оскарите. Теодор Ушев достигна до него тази година, когато бе номиниран за своята късометражна анимация “Сляпата Вайша” по едноименния роман на Георги Господинов. Филмът е съвместна френско-канадска продукция с участието на телевизия АРТЕ и филмовия борд на Канада и ще се бори за престижната награда с още четири други продукции.
Препубликуваме част от интервюто на Диана Алексиева за InterViewTo. Цялото интервю можете да видите тук.
Не бих искала да сравнявам твоята работа с тази на другите номинирани, нито да те питам каква е разликата в сумите, с които са направени филмите, защото ти звучиш като човек, който не се комплексира от това. Въпросът ми по-скоро е – с повече пари по-добра анимация ли се прави? И ако ти имаше 1 милион долара, а не 70 хиляди, как щеше да изглежда „Сляпата Вайша”?
По същия начин!
Но ако имах 1 милион, щеше да има 10 „Слепи Вайши”.
Всъщност това със сумите също беше плод на емоционалност и липса на време и от моя страна. Ако имах време да поясня, щях да доразкажа, че бюджетът на моя филм е толкова малък, защото френския продуцент, с когото започнах проекта, фалира веднага след като АРТЕ ни финансира. Успяхме да спасим финансирането, но НФБ трябваше да спасява проекта, а годишният бюджет на институцията вече беше фиксиран. Трябваше или да чакам още една година, или да го направя с това, което е възможно. Но аз понеже съм диво магаре, естествено казах: „Давай, ще имаме филм, пък макар и направен с 1/3 от нормалния бюджет“. Което естествено не се отрази добре на кредитната ми линия, но на кой му пука! Затова и бях толкова екзалтиран в първите часове след номинацията…
Разказваш, че филмът е взел награда на публиката в психиатрична клиника в Женева. Ако Вайша не беше измислен герой, може би и тя щеше да е в такава клиника. Нещастна и самотна ли е вашата Вайша?
Да, точно това имах предвид. Аз видях нашата Вайша там! Беше пълно с нея! И те ми го казаха. Едно момиче, което изгледа филма на стойка йога, с вдигнат крак, каза, че това е тя. Една жена, която е в клиниката от 7 г., направи брилянтен анализ на метафората. Оказа се, лекарката после ми каза, че не я е чувала да говори от 2 г. Когато тръгвах, лекарката се разплака. А аз треперех цял ден след това… За такива моменти си струва човек да живее. Наградата беше една плетена котка. Тази котка беше до мен в момента, когато обявиха номинациите, тя вече е моят суеверен талисман. Ако някой ми предложи статуетката на „Оскар“ в замяна на плетената котка, отговорът ми ще бъде – „Тц!“.
Когато прочете за първи път разказа на Георги Господинов, как си я представи Вайша? Същият ли беше образът като този, който виждаме сега?
Да, и целият филм беше същият. Аз съм така – филмите си ги виждам веднага, отзад в главния мозък, на частна прожекция.
Може ли един аниматор, който рисува ужасно добре, да получи награда за филм, чийто сюжет не е много добър?
Да, ако е добър режисьор. Сюжетът не е всичко, ако има стабилна конструкция.
Сляпата Вайша гледа с едното око в миналото, с другото – в бъдещето. Не вижда в настоящето. Не можела да живее така, решила да избоде едното, но кое да бъде то, не се решила. Знаеш историята по-добре от мен. Ти кое око би си избол, ако беше Вайша?
Тази задача няма решение. Никъде няма спасение освен в „днес“-а ни.
Коя е картината, пред която си стоял най-дълго и защо?
„Кучето“ на Гоя в „Прадо“. Защо? Потърсете в Гугъл „Churchill black dogs”.
Какво друго правиш толкова добре, колкото да рисуваш?
Пея под душа. По-добър съм дори от Флорънс Фостър Дженкинс. И репертоарът ни е идентичен.
В кого се припознаваш повече – в българите или в канадците? И защо?
В японците, защото обичам точно толкова рамен супа, колкото тях.
Гледах част от твоите филми, някои от тях са доста, да речем, мрачни. А ти изглеждаш ведър човек. Какви са тези демони в теб?
Не знам точно породата на моите демони, но знам как да ги връзвам – правейки мрачни филми. Напоследък обаче нещо филмите ми се получават весели. Май демоните ми поостаряха, не лаят толкова силно, замятат нещо единия крак…
Как се промени животът ти през последните 3 дни? Остава ли ти изобщо време за работа?
Шегувате ли се?! Дори за джогинг не ми остава време. Днес беше първият ден, в който успях да изтичам любимото ми зимно трасе – в гробищата.
Ако трябва да нарисуваш детството си в Кюстендил в една картина, как ще изглежда тя?
Едно дърво, натежало от череши. Много обичам улиците с череши в Кюстендил…
Харесах много твоята „Царица“. Дори си поплаках, докато гледах. Все още ли би искал Черно море да е „от другата страна на улицата ти”?
Да, ако може с бар“ Кораба“ и ливадите отпред… И поне един кон…
Ако в нощта на оскарите погледнем в залата, по какво ще познаем Тео Ушев?
По идиотската усмивка, нахилен до уши.
Снимка: От личния архив на Теодор Ушев