Тереза Мей с бодра танцувална стъпка под звуците на ABBA излезе на ежегодната конференция на Консервативната партия, за да изнесе своята реч. И започна с това колко зле е било предишния път.
„Има няколко неща от миналогодишната конференция, които се опитвам да забравя.“
Миналогодишната реч на Тереза Мей пред конференцията на Консервативната партия беше трагедия. По време на речта зевзек ѝ връчи оставката, буквите от надписа зад подиума започнаха да падат, а самата Мей не можеше да спре да кашля.
Всичко това се случи на фона на: току-що провели се избори, на които консерваторите изгубиха мнозинството си; вечните лидерски амбиции на Борис Джонсън; и, разбира се, трагикомичните прегови с Брюксел.
Година по-късно обстановката не само не се е подобрила, но и се влоши – Борис напусна кабинета и на всеослушание крои заговорите си как да стане премиер, европейските лидери отхвълиха плана на Мей за Brexit и на нея не и остана друго, освен да изнесе реч в стил „Вие мене уважавате ли ме?“, което не помогна с нищо пред задаващата се катастрофа.
Предвид всичко това, днешната реч на Тереза Мей не можеше да изглежда по далеч от реалността – отново ултиматуми към ЕС, подплатени с абсурдното настояване Брюксел да каже на Британия как да напусне ЕС:
„Или трябва да приемем сделка, с която ще излезем от ЕС само на документи, ще запазим свободата на придвижване, ще плащаме годишните вноски и няма да можем да подписваме търговски споразумения.
Или ще имаме сделка, която ще изключи Северна Ирландия, част от тази страна, на практика оставяйки я в митническия съюз на ЕС.
Затова нека изпратим ясно послание от тази зала днес: няма да приемем нито един от тези два избора.
Няма да предадем референдума.
И няма да разцепим страната ни.
Отнесох се с ЕС с нищо друго освен респект. Британия очаква същото.“
Мей отново настоя за сделка, в която Британия ще ползва само каквото й харесва от ЕС – нещо, което от година всички,които не са промити от островната пропаганда, се опитват да ѝ обяснят, че е напълно невъзможно.
Но Мей е непоклaтима:
„Не позволявайте на никого да ви каже, че нямаме нужните качества: имаме всичко нужно, за да успеем“, заяви тя тържествено и незабавно даде неопровержимо доказателство:
„През 2022 г. ще представим най-доброто от британската креативност и иновация, култура и наследство на целогодишен фестивал на Великобритания и Северна Ирландия.“
Изглежда вече е модерно всяко патриотично правителство да засвидетелства своя апогей (да замаже пълната трагедия) с фестивал на народното величие.
Всичко това казано, в речта на Мей имаше не просто добри моменти, но и думи, които показват защо въпреки огромните си недостатъци и слабости тя поне вярва в ценностите и традициите на западния свят. Нещо, с което нито може да се похвали лидерът на опозицията Джеръми Корбин, нито вечно бленуващият за премиерското кресло Борис Джонсън, който търси своебразен съюз с хора като Стив Банън.
„Починалият Джон Маккейн, който говори на тази конференция преди 12 години, веднъж каза – сподели Мей. – Ние спорим и се съревноваваме, а понякога и се очерняме един другиго в оживените ни дебати. Но винаги много повече е общото помежду ни, отколкото различията„, цитира Мей американския сенатор и продължи:
„Това е истина, която британците инстиктивно разпознават. Защото те не са идеолози. Те знаят, че всички сме заложили нещо за страната си и че единственият път за по-добро бъдеще е този, извървян заедно.“
И в този момент Мей направи най-ясната разграничителна линия между себе си и Джеръми Корбин.
„Партията на Джеръми Корбин отрича общите ценности, които някога спояваха политическото ни разделение.
Сравнете поведението на Джеръми Корбин с това на предшествениците му„, заяви Мей.
„Щеше ли Джим Калахан, който служи на военноморските ни сили, да иска руското правителство да потвърждава откритията на разузнавателните ни служби?
Или щеше ли Клемънт Атли, довереният заместник на Чърчил по време на Втората световна война, да казва на британските евреи, че те не знаят значението на антисеминитизма?
Това, което се случва с Лейбър, е национална трагедия“, атакува британският премиер крайнодесния Корбин, овладял Лейбър.
Но Мей се разграничи и своето крайнодясно крило, като заяви, че консерваторите са:
„Партия на патриотизма, а не на национализма.
Партия, която вярва в бизнеса, но не се страхува да го държи отговорен
Партия, която вярва в доброто, което може да направи правителството, но знае, че правителството никога няма всички отговори.
Партия, която знае, че успехът в живота не се определя от това кого обичаш, в кого вярваш, какъв е цветът на кожата ти, кои са родителите ти или къде са те отгледали – а само от талантът ти и усърдността ти.“
Тези думи може би бяха най-добрият час на Мей в цялото ѝ премиерство.
„Трябва да сме партия, която не се води от идеология, а се вдъхновява от извечните принципи.“
