Разгромът на ГЕРБ на президентските избори е прекалено тежък дори за опитен играч като Борисов. Идващите парламентарни избори се очертават напълно непредвидими, особено при мажоритарна система. Възможността ГЕРБ да отиде в опозиция и това да доведе до трайно отслабване на партията е осезаема.
Като всяка голяма партия ГЕРБ е федерация от различни групи с частично припокриващи се интереси: милиционерската около Цветанов, проевропейската около Дончев и колабориращата с ДПС около (хората, които издигнаха) министър Горанов. Отдолу партията се крепи на огромното си присъствие в местната власт. Тъй като обаче в България властта – местна и централна – се разбира главно като средство за забогатяване, ако Борисов отслабне достатъчно, много от кметовете „му“ няма да се поколебаят да сменят партийната си принадлежност. Борисов знае, че този сценарий е реален и би довел до края на ГЕРБ.
Множество анализатори прогнозират не без основание, че електоралното пространство на ГЕРБ ще бъде заето от псевдопатриоти и вулгарни популисти по последната световна мода. И докато 2016 година ни даде предостатъчно поводи за политическа тревожност, фундаменталната тъкан на българското общество не е променена. В мнозинството си българите искат да живеят нормален, мирен живот, свободен от корупция и лъжа. В мнозинството си българите казват, че обичат Русия, но с всяко свое действие показват, че предпочитат тази любов да си остане телефонна. В мнозинството си българите обичат сложни конспиративни теории, но всъщност искат да живеят в Европейския съюз. И доколкото упадъкът на ГЕРБ ще отвори пространство за операция на всякакви мерзавци, той ще отвори и исторически шанс да се създадат и разумни, проевропейски политически формации, които, ако имат достатъчно кураж и интелект, да могат да вземат властта.
Скептицизмът, че такъв сценарий е възможен, е напълно оправдан. В последните петнайсетина години процивилизационните сили у нас направиха всички грешки, които им дойдоха наум, и оставиха една голяма група избиратели без реално политическо представителство. Направени бяха редица компромиси без видим резултат. Но доколкото след края на ГЕРБ е възможно ново начало, то би довело до нещо добро, ако нещо от миналото е научено.
Една проевропейска формация не може да си позволи да повтори грешките на отиващия си Реформаторски блок. На първо място тя трябва да има ясен и непоклатим морален профил и да е наясно, че нейният електорат би реагирал крайно негативно на излизане от този профил. Това изключва всякакви „трикове“, всякакви имплицитни или експлицитни разбирателства с корумпираното статукво. Мнозина десни, модерни хора отказаха да гласуват за Реформаторския блок просто защото трудно откриват с какво Кунева е по-приемлива от кариеристите от ГЕРБ. Същите тези десни, модерни хора биха гласували за формация, която се крепи на множество уважавани личности, които успеят да убедят, че целта им е да служат на народа, а не да се възползват от властта.
На второ място, една проевропейска формация трябва да си поставя големи, смели цели. Трябва ясно да заяви, че иска да спечели изборите, да реформира държавата из дъно, да върне върховенството на правото чрез радикална промяна в съдебната система, да върне достойнството на България като член на ЕС, да започне да освобождава бизнеса от прегръдката на мафията, да реформира образованието така, че младите хора да имат професионален шанс. Реформаторският блок никога не намери смелост да заяви голяма цел, да помисли, че може да спечели изборите. А светът е пълен с примери, в които достатъчно смели политици и партии печелят огромна подкрепа за кратко време.
Необходима е също така и солидна положителна програма с ясни икономически и социални цели и добре дефинирани стъпки за постигането им. Възможно е да живеем в ерата на демагогията, но в крайна сметка управлението изисква интелект и програма. Важно е тази програма да бъде реалистична и изпълнима. В ерата на демагогията изкушението да обещаваш е огромно, но макар и ядосан, българският избирател може да бъде убеден, че компетентността и реализмът са необходими съставки от всяко едно управление.
Най-накрая подобна формация трябва да има постоянна връзка с избирателите си, да намери начин да общува с хората във всеки град и село на България, както и с общностите в чужбина. Да реагира бързо и компетентно. Да е наясно как може да реши проблемите на работници, земеделци, безработни, млади и стари с методите на своята програма. Да бъде прагматична и да показва резултати, а не заклинания. Да не ни занимава с вътрешнопартийните си драми. Да не приема обществената подкрепа за даденост. Да знае, че всяка партия може да изчезне за броени седмици. Без реална подкрепа от лоялен електорат никой не може да управлява.
България се намира в трудна и опасна ситуация, както много други страни по света. Лъжата, популизмът, омразата натрупват огромна сила. Но заедно с това както по света, така и в България продължава да живее мнозинство от хора, което просто иска животът да е сигурен и подреден, да има работа и приемливи обществени услуги. И това мнозинство може както да попадне (временно) в плен на демагозите, така и да повярва на прагматични, работливи, честни и най-вече смели политици.
* Снимка: Васил Гарнизов, първоначално публикувана на фейсбук профила му
