от Ювал Ноа Харари за FT
Ювал Ноа Харари е израелски историк, роден през 1976 г., завършил в Университета в Йерусалим и получил докторска титла по история от Университета в Оксфорд, Великобритания. Получава световна известност с научно-популярните си книги (и трите предведени на български език):
- Сапиенс: Кратка история на човечеството (Sapiens: A Brief History of Humankind)
- Хомо Деус: Кратка история на утрешния ден (Homo Deus: A Brief History of Tomorrow)
- 21 урока за 21-ви век (21 Lessons for the 21st Century)
Без съмнение, Харари е един от най-оригиналните и завладяващи мислители в съвременността.
Човечеството сега е изправено пред глобална криза. Може би най-голямата криза на нашето поколение. Решенията, които хората и правителствата вземат през следващите няколко седмици, вероятно ще оформят света за години напред. Те ще оформят не само нашите здравни системи, но и нашите икономика, политика и култура. Трябва да действаме бързо и решително. Трябва също да вземем предвид дългосрочните последици от нашите действия. Когато избираме между алтернативи, трябва да се запитаме не само как да преодолеем непосредствената заплаха, но и какъв свят ще обитаваме, след като бурята премине. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас все още ще са живи – но ще живеем в различен свят.
Много краткосрочни спешни мерки ще се превърнат в част от живота занапред. Това е естеството на извънредните ситуации. Те забързват историческите процеси. Решенията, които в нормално време могат да отнемат години на обсъждане, се вземат за няколко часа. Незрелите и дори опасни технологии се пускат спешно в експлоатация, защото рисковете от това да не правиш нищо, са по-големи. Цели държави служат като опитни морски свинчета в мащабни социални експерименти. Какво се случва, когато всички работят от вкъщи и общуват само от разстояние? Какво се случва, когато цели училища и университети действат само онлайн? В нормални времена правителствата, бизнесът и образователните съвети никога не биха се съгласили да провеждат подобни експерименти. Но това не са нормални времена.
В това кризисно време сме изправени пред два особено важни избора. Първият е между тоталитарния контрол и овластяването на гражданите. Вторият е между националистическата изолация и глобалната солидарност.
Наблюдение под кожата
За да се спре епидемията, населенията на цели държави трябва да спазват определени указания. Има два основни начина за постигане на това. Един от методите е правителството да наблюдава хората и да наказва тези, които нарушават правилата. Днес, за първи път в човешката история, технологията дава възможност да се наблюдават всички през цялото време. Преди петдесет години КГБ не можеше да следи 240 милиона съветски граждани 24 часа на ден, нито пък КГБ можеше да се надява ефективно да обработи цялата събрана информация. КГБ разчиташе на агенти – хора и анализатори и просто не можеше да постави човек-агент, който да следи всеки гражданин. Но сега правителствата могат да разчитат на вездесъщи сензори и мощни алгоритми, вместо на разузнавачи от плът и кръв.
В битката си срещу коронавирусната епидемия няколко правителства вече приложиха новите инструменти за наблюдение. Най-забележителният случай е Китай. Чрез внимателно наблюдение на смартфоните на хората, както и с използване на стотици милиони камери за разпознаване на лица, и задължаване на хората да проверяват и да съобщават телесната си температура и медицинското си състояние, китайските власти могат не само бързо да идентифицират заподозрените носители на коронавирус, но и да проследят движението им и да идентифицират всеки, с когото са влизали в контакт. Множество мобилни приложения предупреждават гражданите за близостта им до заразени пациенти.
Този вид технология не се ограничава до източна Азия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху наскоро упълномощи израелската Агенция за сигурност да внедри технология за наблюдение, която обикновено е запазена за борбата с терористите, а сега се използва за проследяване на пациенти с коронавирус. Когато съответната парламентарна подкомисия отказа да разреши мярката, Нетаняху я разреши с „извънреден декрет“.
Може да спорите, че няма нищо ново във всичко това. През последните години, както правителствата, така и корпорациите използват все по-сложни технологии за проследяване, наблюдение и манипулиране на хората. И все пак, ако не сме внимателни, епидемията може да е важен прелом в историята на следенето. Не само защото това може да нормализира използването на средства за масово наблюдение в страни, които досега ги отхвърляха, но още повече, защото означава драматичен преход от наблюдение „над кожата“ към „под кожата“.
Досега, когато пръстът ви докоснеше екрана на вашия смартфон и активирахте съответната връзка, правителството искаше да разбере какво точно натиска пръста ви. Но с коронавируса, фокусът на интереса се измества. Сега правителството иска да знае температурата на пръста Ви и кръвното налягане под кожата Ви.
Пудингът в извънредно положение
Един от проблемите, с които се сблъскваме при размишленията ни за позицията ни по следенето, е, че никой от нас не знае точно как ни следят и какво може да донесат идните години. Технологията за следене се развива с изключителна скорост и това, което изглеждаше научна фантастика преди 10 години, днес е стара новина. Като мисловен експеримент, помислете за хипотетично правителство, което изисква всеки гражданин да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечния ритъм 24 часа на ден. Получените данни се съхраняват и анализират от правителствени алгоритми. Алгоритмите ще знаят, че сте болен, дори преди да го знаете, а също така ще знаят къде сте били и кого сте срещнали. Веригите на инфекцията могат драстично да се съкратят и дори да се съкратят напълно. Подобна система може безспорно да спре епидемията в рамките на няколко дни. Звучи прекрасно, нали?
Недостатъкът е, разбира се, че това може да даде легитимност на ужасяваща нова система за следене. Ако знаете например, че съм активирал връзка към Fox News, а не към CNN, това може да ви научи за моите политически възгледи и може би дори за моята личност. Но ако можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната честота, докато гледам видеоклипа, можете да научите какво ме кара да се смея, какво ме кара да плача и какво ме кара наистина да се ядосвам.
Важно е да запомните, че гневът, радостта, скуката и любовта са биологични явления, точно като треска и кашлица. Същата технология, която идентифицира кашлицата, също би могла да идентифицира смеха. Ако корпорациите и правителствата започнат масово да събират нашите биометрични данни, те могат да ни опознаят далеч по-добре, отколкото самите ние се познаваме, и те могат не само да предсказват чувствата ни, но и да манипулират чувствата ни и да ни продават всичко, което искат – било то продукт или политик. Биометричният мониторинг би направил тактиката на хакване на данни от “Кеймбридж Аналитика” [Cambridge Analytica – компанията, която участва в манипулация на милиони британски граждани за подрепа на Брекзит – бел.ред.] да изглежда като от каменната ера. Представете си Северна Корея през 2030 г., когато всеки гражданин трябва да носи биометрична гривна 24 часа в денонощието. Ако слушате реч на Великия водач и гривната отчита знаци за гняв, вие сте сготвени.
Разбира се, можете да аргументирате биометричното следене като временна мярка, предприета по време на извънредно положение. Би трябвало да изчезне, щом приключи спешната ситуация. Но временните мерки имат отвратителния навик да преживяват извънредните ситуации, особено поради това, че на хоризонта винаги има нова спешна ситуация. Моята родна страна, Израел, например, обяви извънредно положение по време на Войната за независимост от 1948 г., което оправдаваше редица временни мерки от цензурата в пресата и конфискацията на земя до специалните разпоредби за приготвяне на пудинг (не се шегувам). Войната за независимост отдавна е спечелена, но Израел никога не е обявил край на извънредното положение и не е премахнал много от „временните“ мерки от 1948 г. (постановлението за „извънредния“ пудинг беше милостиво отменено през 2011 г.).
Дори когато инфекциите от коронавирус намалеят до нула, някои гладни за данни правителства биха могли да твърдят, че трябва да поддържат системите за биометрично наблюдение, защото се страхуват от втора вълна от коронавирус или защото в Централна Африка се развива нов щам на Ебола, или защото… разбирате какво искам да Ви кажа. През последните години се разрази голяма битка за нашите лични данни. Коронавирусната криза може да бъде преломната точка в тази битка. Защото когато хората са изправени пред избор между личния живот и здравето, те обикновено избират здравето.
“Сапунната полиция”
Да искаш от хората да избират между личния живот и здравето, всъщност е самият корен на проблема. Защото това е фалшив избор. Можем и трябва да се радваме както на личния си живот, така и на здравето. Можем да изберем да защитим здравето си и да спрем коронавирусната епидемия не чрез установяване на тоталитарни режими за наблюдение, а по-скоро чрез овластяване на гражданите. През последните седмици някои от най-успешните усилия за овладяване на коронавирусната епидемия бяха организирани от Южна Корея, Тайван и Сингапур. Въпреки че тези страни се възползват от проследяващи приложения, те разчитат много повече на задълбочени тестове, на честно медийно отразяване на кризата и на доброволно сътрудничество на добре информирана общественост.
Централизираният мониторинг и суровите наказания не са единственият начин хората да спазват полезни указания. Когато на хората се съобщават научните факти и когато хората се доверяват на публичните власти, за да им кажат тези факти, гражданите могат да направят правилното, дори без Големият брат да ги гледа през раменете. Самомотивираното и добре информирано население обикновено е далеч по-мощно и ефективно от тормозен от полицята, невежо население.
Да вземем например измиването на ръцете си със сапун. Това е едно от най-големите постижения в човешката хигиена. Това просто действие спасява милиони животи всяка година. Въпреки че ние го приемаме за даденост, едва през XIX век учените откриват значението на измиването на ръцете със сапун. Преди това дори лекари и медицински сестри преминаваха от една хирургическа операция към друга, без да мият ръцете си. Днес милиарди хора ежедневно мият ръцете си, не защото се страхуват от „сапунната полиция“, а по-скоро защото разбират фактите. Измивам ръцете си със сапун, защото съм чувал за вируси и бактерии, разбирам, че тези мънички организми причиняват заболявания и знам, че сапунът може да ги премахне.
Но за да постигнете такова ниво на подчинение и сътрудничество, се нуждаете от доверие. Хората трябва да се доверят на науката, да се доверят на публичните власти и да се доверят на медиите. През последните няколко години безотговорните политици умишлено подкопават доверието в науката, публичните власти и медиите. Сега същите тези безотговорни политици може да се изкушат да поемат по пътя на авторитаризма, като твърдят, че просто не можете да се доверите на обществото да направи правилното нещо.
Обикновено доверието, което е разрушено от години, не може да бъде възстановено за една нощ. Но това не са нормални времена. В момент на криза, умовете също могат бързо да се променят. Можете да имате горчиви спорове със своите братя и сестри от години, но когато възникне някаква спешна ситуация, изведнъж откривате скрит резервоар на доверие и любезност и бързате да си помагате един на друг. Вместо да се изгради режим на следене, не е късно да се възстанови доверието на хората в науката, в публичните власти и медиите. Определено трябва да използваме и новите технологии, но тези технологии трябва да дават възможност на гражданите. Аз напълно подкрепям мониторинга на телесната си температура и кръвното налягане, но тези данни не трябва да се използват за създаване на всемогъщо правителство. По-скоро тези данни трябва да ми позволят да правя по-информиран личен избор, както и да държа правителството отговорно за собствените си решения.
Ако можех да проследявам собственото си медицинско състояние 24 часа в денонощието, щях да науча не само дали съм станал опасност за здравето на други хора, но и кои навици допринасят за здравето ми. И ако бих могъл да получа достъп и анализирам надеждни статистически данни за разпространението на коронавируса, бих могъл да преценя дали правителството ми казва истината и дали приема правилните политики за борба с епидемията. Всеки път, когато хората говорят за следене, не забравяйте, че същата технология за наблюдение обикновено може да се използва не само от правителствата за наблюдение на хората, но и от лица, които да следят правителствата.
Коронавирусната епидемия следователно е основен тест за гражданско съзнание. В следващите дни всеки един от нас трябва да избере дали да се довери на научните данни и на здравните специалисти или на неоснователни теории на конспирацията и самообслужващите се политици. Ако не успеем да направим правилния избор, може да се окаже, че отписваме най-ценните си свободи, мислейки, че това е единственият начин да опазим здравето си.
Нуждаем се от глобален план
Вторият важен избор, пред който сме изправени, е между националистическата изолация и глобалната солидарност. Както самата епидемия, така и произтичащата от това икономическа криза са глобални проблеми. Те могат да бъдат решени ефективно само чрез глобално сътрудничество.
На първо място, за да победим вируса, трябва да споделяме информация в световен мащаб. Това е голямото предимство на хората пред вирусите. Коронавирусът в Китай и коронавирусът в САЩ не могат да разменят съвети как да заразят хората. Китай обаче може да научи САЩ на много ценни уроци за коронавируса и как да се справят с него. Това, което италиански лекар открива в Милано рано сутринта, може да спаси живота в Техеран до вечерта. Когато правителството на Обединеното кралство се колебае между няколко политики, то може да получи съвет от корейците, които вече са изправени пред подобна дилема преди месец. Но за да се случи това, се нуждаем от дух на глобално сътрудничество и доверие.
Страните трябва да са готови да споделят информация открито и смирено да търсят съвет, както и следва да могат да се доверят на данните и прозренията, които получават. Също така се нуждаем от глобални усилия за производство и разпространение на медицинско оборудване, най-вече комплекти за тестване и дихателни апарати. Вместо всяка държава да се опитва да го прави на местно ниво и да прибира каквото оборудване й попадне, координираните глобални усилия могат значително да ускорят производството и да гарантират, че животоспасяващото оборудване се разпределя по-справедливо. Точно както държавите национализират ключовите индустрии по време на война, човешката война срещу коронавирус може да изисква от нас да „хуманизираме“ основните производствени линии. Богатата страна с малко случаи на коронавирус трябва да е готова да изпрати ценно оборудване в по-бедна страна с много случаи, като се доверява, че ако впоследствие се нуждае от помощ, други държави ще се притекат на помощ.
Можем да помислим за подобно глобално усилие за обединяване на медицински персонал. Страните, които понастоящем са по-слабо засегнати, могат да изпратят медицински персонал в най-засегнатите региони на света, както с цел да им помогнат в момент на нужда, така и за да придобият ценен опит. Ако по-късно фокусът на епидемията се измести, помощта може да започне да протича в обратна посока.
Глобалното сътрудничество е жизнено необходимо и на икономическия фронт. Като се има предвид глобалният характер на икономиката и на веригите за доставки, ако всяко правителство направи нещо свое, докато напълно пренебрегва останалите, резултатът ще бъде хаос и задълбочаваща се криза. Нуждаем се от глобален план за действие и се нуждаем от него бързо.
Друго изискване е постигането на глобално споразумение за пътуванията. Спирането на всички международни пътувания с месеци ще доведе до огромни трудности и ще попречи на войната срещу коронавируса. Държавите трябва да си сътрудничат, за да позволят поне една „струйка“ от потока от основни пътници да продължат да преминават границите: учени, лекари, журналисти, политици, бизнесмени. Това може да се постигне чрез постигане на глобално споразумение за предварителен скрининг на пътниците от тяхната родна страна. Ако знаете, че само на внимателно проверени пътници е разрешено да се качат в самолета, ще бъдете по-склонни да ги приемете във Вашата страна.
За съжаление, в момента страните почти не правят което и да било от тези неща. Колективната парализа обхвана международната общност. Изглежда няма „възрастни в стаята“. Човек би очаквал още преди седмици да види спешна среща на глобалните лидери, които да излязат с общ план за действие. Лидерите на Г7 успяха да организират видеоконференция едва тази седмица и тя не доведе до такъв план.
В предишни глобални кризи – като финансовата криза през 2008 г. и епидемията от Ебола през 2014 г., САЩ поеха ролята на глобален лидер. Сегашната администрация на САЩ, обаче, е абдикирала от ролята на лидера. Стана пределно ясно, че те се интересуват от величието на Америка много повече, отколкото за бъдещето на човечеството.
Тази администрация е изоставила дори най-близките си съюзници. Когато забрани всички пътувания от ЕС, не си направи труда дори колкото да прати изпреварващо съобщение – камо ли да се консултира с ЕС относно тази драстична мярка. САЩ скандализира Германия, след като, както се твърди, са предложили 1 млрд. щатски долара на немска фармацевтична компания, за да купят монополни права върху нова ваксина срещу Covid-19. Дори ако настоящата администрация в крайна сметка промени перспективите си и излезе с глобален план за действие, малцина ще последват лидер, който никога не поема отговорност, който никога не допуска грешки и който рутинно поема цялата заслуга за себе си, докато оставя цялата вина на другите.
Ако празнотата, оставена от САЩ, не бъде попълнена от други страни, не само ще бъде много по-трудно да се спре настоящата епидемия, но и нейното наследство ще продължи да трови международните отношения за години напред. И все пак всяка криза също е възможност. Трябва да се надяваме, че настоящата епидемия ще помогне на човечеството да осъзнае острата опасност, породена от глобалното разединение.
Човечеството трябва да направи избор. Ще тръгнем ли по пътя на разединението или ще приемем пътя на глобалната солидарност? Ако изберем разединение, това не само ще удължи кризата, но вероятно ще доведе до още по-сериозни катастрофи в бъдеще. Ако изберем глобалната солидарност, това ще бъде победа, не само срещу коронавируса, но и срещу всички бъдещи епидемии и кризи, които могат да нападнат човечеството през XXI век.
