Казват, че великите артисти се издигат в мрачни времена. Тогава тяхното послание става крепител на ценностите, а техните образи – съдник на действителността.
След избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ карикатуристите от цял свят намериха вдъхновение – Тръмп е олицетворение на начина, по който много хора виждат света, а карикатурата е начин те да се погледнат в огледалото.
Дейв Браун за Independent, „Новият Линкълн“
„Със злост към всички,
с щедрост към никого
с правота в силата„
Дейв Браун за Independent, „Новият Маунт Ръшмор“
Мат Дейвис за Newsday
Избори 2016 г. 8 ноември – Краят.
Мат Дейвис за Newsday, „Мемориалът на Линкълн“
Дейвид Роу за Australian Financial Review, „Добро утро, Америка“
Мишел Д’адер за Halifax Herald
„Знаех си, че ме искаш.“
Игрек (@ygreck)
Бари Блит за New Yorker
Заглавията във вестника: „О, мили Боже, моля ти се, Господи, не.“, „Всичко друго, но не и това“, „Стига, де“
Пол Нот за New Yorker, „Казва нещата, каквито са“
На билборда „Ще ви изям“, коментар на карикатуриста „Казва нещата, каквито са.“
Ленарт Гебел, lennartgaebel.com
Ритис Дукантас за Politico
Стийв Броднер, „Второто пришествие“
Извил се в пръстени все по-широки,
соколът не дочува соколаря.
Нещата рухват, не държи средата,
безвластието пуснато е само,
и приливът от тъмна кръв е пуснат,
и церемонията на невинността се дави.
На най-добрите липсва убеждение,
най-лошите със гъста страст са пълни.
Да, скоро откровение се чака,
да, Второто пришествие се чака!
Едва ли остарял е този израз,
когато ме смущава странен образ,
огромен образ на „Духа вселенски“,
там някъде във пясъчната пустош,
със лъвско тяло и глава човешка,
сив поглед, безпощаден като слънце,
той движи бавни хълбоци, до него
се мятат сенки на тревожни птици.
Отново пада мракът, но аз зная,
че каменният сън на двайсет века
в кошмар оттласна люлката люляна.
Какъв ли грозен звяр сега е плъзнал
към Витлеем за свойто Рождество?
* „Второто пришествие“ на Уилям Бътлър Йейтс, превод на Цветан Стоянов
