SHARE

За момент последните седмици изглеждаше като изборите в Турция да можеха да донесат промяна и Турция да се върне към своето светско и демократично развитие, завещано й от Ататюрк.

Оказа се, че това е далеч от реалността – Ердоган спечели изборите, а партията му и коалиционният ѝ партньор взеха мнозинство.

При 99% от гласовете преброени Ердоган печели на първи тур с 52,5% срещу 30,7% за опозиционния кандидат Мухарем Индже, съобщава държавната агенция „Анадолу“.

Кюрдската партия на Салахадин Демирташ успя да премине 10% праг и влезе в турския парламент, но това няма да разклати управяващата коалиция между партията на Ердоган и националистите, които заедно имат мнозинство.

Демократичната опозицията – за която гласуваха общо над 40% от турците обеща да продължи да се бори за развитието на страната си – първоначално отказваща да приеме резултатите, но после смекчила тона, че битката трябва да продължи „какъвто и да е резултатът“. На миналогодишния референдум, създал настоящата президентска република и минал на косъм, имаше много сигнали за бюлетини без печат, които въпреки всичко са били зачетени.

Но Ердоган също има да води битка – този път подплатена с новите безпрецедентни президентски правомощия, които му отреди конституцията – която промени само преди година.

„Турция няма време за губене – знаем това“, каза новият стар президент, стоящ начело на страната вече 16 години.

Ердоган обеща да „се бори с терористични организации“, „да продължи битката да направи сирийските земи по-свободни“ и да увели „международния престиж“ на Турция.

Кампанията в Сирия ще продължи. Кампанията за превръщането на Турция в авторитарна ислямистка държава – също.

Турската държава е млада. На 20 януари 1921 г. започва официално преходът от Османската империя към новата държава и е приета първата временна конституция. Три години по-късно Мустафа Кемал Ататюрк ще обяви създаването на новата светска Република Турция, която ще бъде управлявана по идеалите на европейския Ренесанс – с разделение на властите, представителна демокрация и върховенство на закона.

Няма и век по-късно, през 2017 г., Турция тръгна по нов път – назад, към авторитарната, еднолична власт. И преди е имало много опити за установяването на диктатура, но никога в такъв мащаб. Концентрирането на властта, чистката на съдии,  държавни служители, военни, учители и журналисти не започна с отминалия вчера референдум. Цялото управление на Ердоган като министър-председател (2003-2014 г.) и президент (от 2014 г.) мина под знака на авторитарните тенденции и засилването на ислямизма в страната. То стана още по-видно след опита за преврат над Ердоган от 2016 г., след който бе проведена и масовата чистка на държавни служители и интелигенция в страната.

Сега Ердоган ще може да управлява до 2028 г., ако желае. Нещо повече. Президентът ще може да назначава съдии, без да се допитва до парламента,  да издава укази със силата на закон и да разпуска парламента по свое усмотрение. Той ще назначава и всички ръководни кадри в държавната администрация и не просто ще е върховен главнокомандващ, но ще има единствен контрол над въоръжените сили. Реално погледнато, президентът ще притежава цялата изпълнителна власт, армията и администрацията и ще може безконтролно да се разпорежда в съдебната и законодателната власт.

Ердоган, както пише Стивън Кук за Foreign Policy, “ще носи власт, каквата не е имал никой турски лидер от времето на султаните”.

Султанът ще окаже влияние и на политиката на Европа и България. От мигрантската криза до заплахите на Ердоган дали да не захвърли фиктивното си кандидатстване в ЕС (срещу евросредства) за присъединяване към водената от Китай и Русия – Шанхайска организация за сътрудничество.

Турската икономика става все по-слаба през изминалите години, а турската лира е само една трета от стойността си преди 10 години. Рейтинговите агенции за пореден път свалиха оценката си за страната тази година.

А държавите със залязваща икономика и засилващите се авторитарни режими са именно търсените от Китай места за инвестиции.

Макар в пределите ѝ да е един от най-величествените и богати градове на Европа, макар сред народа ѝ да има силна опозиция, изглежда историята на Турция вече ще се пише с поглед към Азия и Близкия изток.

 

SHARE