Струват ли нещо обещанията на българската власт? Този реторичен въпрос получава своя еднозначен отговор – Терез и Масуд отново ще бъдат гласувани от разградската община като подарък за Пазарджик, защото #няКОЙ иска лъвчета, а когато този някой управлява държавата – вие нямате думата.
Това се случва, след като лично министърът на околната среда и водите Нено Димов заяви категорично и обеща, че лъвчетата няма да отидат в Пазарджик.
Лично премиерът Борисов беше възхваляван от гръмки заглавия в някои медии, след като на среща с него, Димов и гражданите беше решено, че лъвчетата Терез и Масуд заминават в спасителен център в Холандия, където ще бъдат подготвени за по-добър живот в Южна Африка.
Въпреки високопарните партийни обещания документи за заминаването все още се чакат. А междувременно община Разград се готви отново да подарява лъвовете на Пазарджик.
Кристално ясно е, че: „Предвид очакваните здравословни проблеми, заложени с близкородственото размножаване на лъвове в зоопарка в Разград, Масуд и Терез трябва да отидат на място, където ще следят състоянието им специалисти по големи котки“.
Такива специалисти България няма. Изграждането на клетка, с която парадира община Пазарджик, не е решение. Това са фактите, това е единодушното становище на български и международни специалисти.
Помните историята, нали? За лъвчетата Терез и Масуд се бориха десетки българи – първо, за да ги спасят от абсурдите на незаконния зоопарк в Разград, който щеше да им коства живота: безразборно разплождане на брат и сестра лъвове, за малко стъпкани от майка си, мизерни условия, липса на квалифициран персонал за грижата им и за капак съдбата на друг възрастен лъв, който едва оцеля.
После чрез граждански протести пред сградата на Министерския съвет срещу решението на същата община Разград, позволила ситуацията да стигне дотук, и нейните претенции да ги прати в Пазарджик, където няма условия за отглеждането им.
А след решението на Нено Димов и Борисов ни остана разсърденият кмет на Пазарджик. Защото в кумовата република волята на гражданите не струва пукната пара – важното е какво иска Кметът, какво искат пропагандните органи, какво иска успелият млад мъж.
Кметът Тодор Попов се обърна към стотиците помогнали дарители и доброволци и им каза да се научат на възпитание и тогава да имат претенции към спасяването на животните.
Впоследствие определени медийни кръгове пък започнаха очерняща кампания срещу протестиращите, срещу обикновените граждани, грижили се за Терез и Масуд, срещу всички онези, които поискаха по-добър живот за тях.
Историята на Терез и Масуд е метафора за плененото достойнство на държавата ни и ограбването на гражданите от способността да решават какво е нейното бъдеще.
За кухите обещания, за празните думи, за пълното презрение на властта към хората.
За Терез и Масуд – гербът на България, когото обричат да свърши като частна собственост с функцията да задоволи прищевките на една самозабравила се управляваща каста.
Цялата история на Терез и Масуд – така, както се случи, може да видите в снимки и текст – тук.
Снимка: Фондация „Дивите животни“