SHARE

Въпреки че кризата още не се е разразила с пълна сила, добре е да си припомним стратегиите за оцеляване, които ни вадиха от предишните кризи, и да използваме все пак за нещо този болезнен исторически опит, който натрупахме:

1. Внезапен джакпот — не става дума точно за лотарията, а за емиграцията. Тези българи, които намериха сили в себе си да отлетят за Хавана, а по пътя да слязат на летище Гандер в Канада, изтеглиха печелившото билетче преди всички. Светът още не беше настръхнал срещу българските емигранти, а и вълната още не беше започнала, така че точно те сравнително бързо и безболезнено се справиха с имиграцията и интеграцията в новите си общества.

2. Работа в западна фирма — работата в западна фирма беше вторият метод („вътрешна емиграция“). Работиш тук, но работиш за Запада, всеки месец ти идва заплата в твърда валута. Страхотната заплата беше около 200 долара. Спокойно стигаха за приличен живот и оставаха. Недостатък — трябваше да търпиш разрухата, мутрите и престъпността. Плюс — по улиците почти нямаше коли в тежките моменти. В момента — не е ясно кои от тези фирми ще оцелеят, а кои не.

3. Работа в държавната администрация или в държавна фирма монополист — кофти вариант, малко пари, бюрокрация, скотски отношения в службата. Плюс — сигурност на работното място. Минус — има риск заплатата да ти стане 5 долара, докато се задействат да ти я индексират. Приложимост днес — неясна. Със сигурност ако нечии доходи ще се хвърлят във фризера, тази категория ще е първата.

4. Работа в българска частна фирма за валута, например в недвижимите имоти — първо, валутата не е това спасение, което беше. Сега и левът е валута. Сега валутата също може да представлява риск.

5. Връщане към корените. Минимизиране на консумацията и минаване към натурално стопанство — означава приготвяне на зимнина, игра със сезонните цени на продуктите, минаване на почти натурално стопанство, в което се харчат пари само за ток, сол и вода. Може би част от хората по селата ще го практикуват. Те и досега го практикуваха, но ще го засилят. Пряко следствие от тая стратегия е засилването на сивия сектор — ще намалеят „лудите“, които декларират произведените от тях за домашна употреба алкохоли, да не говорим за други питейни и съестни продукти. Приложимост — проблем е, че изчезнаха бурканите ОМНИЯ, както и капачките за тях.

6. Впускане в черния бизнес – мутри, наркотици, хазарт, бели робини и всички останали прелести на прехода. Очаквайте нови хитове от ранга на „Радка пиратка“. Приложимо във всички времена и народи. Очаквайте и все по-смешни вътрешни министри.

7. Впускане в полубелия частен бизнес — хубавите длъжности на заплата намаляват. Някои хора използват бурното море да се хвърлят надолу с главата в него. Кризата е страшна, но дава и възможности. Ще израснат нови бизнеси, ще се появят нови лица. Това е най-оптимистичната част. Ще ги мачка бюрокрацията и наново стегнатите данъчни и бизнес закони. Ще ги мачкат конкуренти, невинаги по пазарни принципи. Приложимост — тези хора ще останат без личен живот и свободно време поне за 4-5 години напред.

8. Куфарна търговия и контрабанда — проблематично заради световната криза, но тя отминава, границите около нас поизчезнаха, а контролът се усили. Като най-уязвими полицията първо ще демонстрира постижения точно върху тази категория бизнес начинания.

Сигурно има и още, но в момента не се сещам.

Текстът е препубликуван от блога на автора „Бели байтове за черни дни“. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“. 

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.