Започвам много да се изморявам от темата за насилието и размера на нейното неразбиране.
Всяка трета до четвърта жена в Европа и САЩ е жертва на насилие.
И да, това не е Батманът на насилието – един-единствен мъж, който ходи и насилва жени. Това са милиони мъже.
Ако вие като мъж не сте от тях, не се идентифицирайте, не се обиждайте, не скачайте на амбразурата.
Но в края на краищата масовото насилие над жени е факт. Сигурно е неудобно, тъжно и срамно, но е факт.
Факт.
Не измишльотина и преекспониране.
Ако посягате на жена, вие сте нещастник. Насилник и гадняр. От друга страна, сигурно и това е трудно за преглъщане. В края на краищата няколко милиарда години това не е било проблем, как така два ИЗВЕДНЪЖ стана чак такъв проблем.
Какво искаме ние да кажем? Че едва ли не жените са били насилвани масово с милиарди през вековете. Че някакви милиарди мъже са смазвали, изнасилвали и били милиарди жени и чак сега се разприказвахме за това.
Ами… да.
Съжалявам, че тези, които не посягат на жени, сега научават за този проблем, измерим в милиарди.
Съжалявам дори за тези, които малтретират жени. На тях сега им се казва, че не е ок.
А то не е. И за да сме по-специфични, насилник си, когато биеш жена, когато я унижаваш, когато я хващаш за косата, свличаш я на земята и я караш да ти целува краката. Насилие е, когато я заключиш вкъщи и ѝ забраниш да работи, за да зависи омлетът ѝ от теб. Насилие е, когато ѝ бъркаш във влагалището, докато гледаш телевизия, а тя трепери от страх и детето е в стаята.
Насилие е, когато я заплашваш, че ако още веднъж направи аборт, ще я смажеш от бой.
Насилие е, когато я застреляш, за да не те напусне.
Насилие е, когато ѝ се подиграваш пред хората и я наричаш “парцал”.
Насилие е, когато я риташ, защото си пиян. И, да, пиянството не е оправдание, нито обяснение.
Насилие е да я преследваш, да я стискаш за китката с всичка сила, докато ѝ оставиш синини. Насилие е да удряш с юмрук стената до нея, а после да ѝ обясняваш, че си се смилил над нея и просто си много емоционален.
Това е насилие. Казвам го, за да информирам тези, които не са наясно.
Защо това не е било проблем досега? Защото е срамно и унизително да излезеш и да кажеш: “Човекът, когото обичам, ме смазва от бой”. Вие ли точно, мъже, не го разбирате?
Били ли са ви? Вероятно се е случвало, но не разказвате пред всички за това. Прониквали ли са във вас насилствено, докато уморено лежите, претрепана от работа?
Случвало ли ви се е да ви бият като кучета и майка ви и баща ви да ви кажат: “Това са семейни, ваши проблеми. Оправяйте се”.
Защото това се случва на огромна част от жените.
Избивали ли са ви зъб, докато няма къде да отидете с малкото си дете и нямате на кого да го оставите и няма как да се изхранвате?
Казвали ли са ви след масово изнасилване на купон: “Сама си си виновна, защо ходиш по купони?”
Вероятно не. Но аз не искам да ви се случват такива неща. Просто не искам да се случват на жените. Толкова е просто.
А проблемът сега е на дневен ред, защото най-сетне, лека-полека, жените се пребориха да имат глас, пари, работа, права. И имат на какво да се опрат, за да кажат “Стига!”.
Стига игриво цомбене, стига бъркане в гащите по баровете.
Чупка.
А най-странното и неразбираемо за мъжете е, че трябва да стоят настрана. Да не пипат. Да не натискат, да не пляскат.
Ако трябва да сравним смазващия брой малтретирани жени с коя да е заплаха по света, всяко брачно свидетелство трябва да върви – като кутиите с цигари – със снимка на пребита жена и предупреждение: “Насилието в домашни условия е много вероятно. Внимавайте”. Защото 25 процента вероятност е огромна вероятност.
Съжалявам, но това е истината. Това са вашите приятели, роднините, любимците от екрана.
Това сме ние.
Ние сме такива хора и не се сърдете, когато огромна група хора иска да се защити от друга група хора. Не се обиждайте. Не го приемайте лично. Просто не пипайте, не посягайте и не се приближавайте, ако ви кажат “Стой далеч”.
Звучи кофти, а? Едно такова… ограничаващо. Досега не беше така.
Ами да. Времената се менят. Нещата сменят своя ход.
Не пипайте онова момиче с късата пола, която танцува. То ще ви покани, ако се представите и ѝ кажете, че я харесвате.
А ако ви е трудно да разберете тази логика, проектирайте в ума си следното: “Тя има огромен, зъл съпруг, който ще ви пребие”. Вижте как се отказахте. Защо ли? Защото все още смятате жената за обект на собственост, защото сте страхливци и защото живеете във време и място, което вече го няма. Когато мъжът бъде набит от мъж, е окей, а мъж да бъде отхвърлен от жена е обидно.
Дъщеря ми е била момчета, които са си позволили да унижават и бият друго човешко същество. Беше дълбоко засрамена, защото някъде била чувала, че това не е момичешко.
Момичешко било да си мила и пасивна.
Това свърши. Момичета, това свърши. Момчета, това свърши.
Край. Стойте далеч.
