Две неща, които, ако не разберем и не почнем да правим, България няма да мръдне:
1. Стига констатации – точни са, много са, но стига.
Трябват действия – дори и най-малки като например подаване на сигнал/оплакване от някакво нарушение.
Трябва да се използва законът за формален удар срещу нарушенията, а и срещу самата държавна администрация.
Повече сигнали – повече работа за нея. Повече работа – повече отказ от държавна служба без вършене на реална работа.
2. Сегашните управляващи от наше име въобще не ги притеснява вече общественото мнение – защото такова липсва.
Видяхме чудовищни изобличения за премиер, гл. прокурор, министри, съдии, депутати – без резултат.
Защо? Защото не реагираме в НУЖНИЯ размер, критична маса.
Какво можем да направим?
Да ударим управляващата клика там, където би я заболяло най-много: имиджа МУ пред Европейския съюз. Егото му е толкова голямо, че ако някой го изложи пред ЕС, ще реагира светкавично. Така може да постигнем нещо полезно, използвайки слабостите му.
За всякакви нередности на властите ни – пишете оплакване до Брюксел. Не че те не знаят тарикатщините и нарушенията на българските власти. Но докато ние си мълчим – Брюксел също ще мълчи, защото няма недоволство. Ако ги засипем с ФОРМАЛНИ сигнали за нередности и незаконности на българските власти, то заради собственото си его и имидж ЕС лидерите ще трябва да реагират.
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
Колаж: Иван Червенков
