Какво може да се каже за тези избори?
ГЕРБ за четвърти пореден път са първа политическа сила на парламентарните избори и запазват резултатите си, въпреки че току-що излязоха от управлението. Безпрецедентен успех в най-новата ни история.
БСП възкръсна от пепелта и покачи значително своя резултат, въпреки че остават втора сила и анализите как могат да задминат ГЕРБ се оказаха преувеличени.
Марешки е новият Бареков.
ДПС загубиха както значителна подкрепа, така и ролята си на балансьор.
Патриотите – на фона на масовата истерия, ксенофобия и националистическа реторика – се оказа, че за тях гласува същият електорат, който традиционно си гласува за тях. На фона на тенденциите в други европейски държави, където националистическите движения си увеличават резултатите, се оказа, че в България патриотарската демагогия действа единствено върху обичайния си сегмент.
Марешки вече обяви, че ако наистина влезе в Народното събрание, както в момента се очаква, ще търси разговор със сигурност с патриотите – и след това двете партии ще бъдат решаващи за това дали ще има ново правителство и на кого ще бъде то.
Имаме две опции за правителство:
– формат “Орешарски” с обединение на БСП, ДПС и златни пръсти;
– формат “Борисов II”, но този път без реформаторите за подкрепа.
Така или иначе, както установихме в миналия парламент, поривът за истинските реформи в подобно правителство е притъпен и заменен от националистическа реторика и превръщането на телената мрежа по границата в централна тема (между другото още чакаме бежанците на талази, които щяха да нахлуят в страната, както ни плашеха в 43-ото Народно събрание). И в изборната нощ Борисов заяви, че се надява този път коалицията да е с по-малко компромиси – кои бяха тежките компромиси миналия път? Провеждането на несъстоялата се съдебна реформа?
Така че – имаме стабилност. Тези сценарии вече са проигравани и знаем как вървят – говорене за ЕС единствено когато става дума колко пари ще вземем, флирт с Русия, липса на реформи и в единия случай строеж на магистрали, а в другия на руски газопроводи и електроцентрали.
Обвиненията за “разделение на дясното” вече дойдоха, но никой не пита какво щяха да направят “Да, България” и “Нова република”, ако бяха влезли в парламента. За останките на Реформаторския блок е ясно – те щяха да са безмълвен придадък на ГЕРБ и следва въпросът какво ще прави този придадък сега, когато е извън парламента?
Критиките, че нямаше обединение на “Да, България” и “Нова република”, изпускат един важен факт – дори наистина да можем математически да съберем техните резултати и да приемем, че те ще имат 20-ина депутата, то какво щяха да правят те? Да влязат в управление с патриотите? Да настояват за реформи? Това го играхме миналия парламент и завърши безрезултатно.
Пред тези формации на “разумните” стои въпросът как те да достигнат до нов електорат. Дали ще могат да убедят гласоподавателите на ГЕРБ, че Борисов не е носител на истински дясна политика или автентичните прогресивни млади леви, че БСП не е нищо повече от наследник на БКП и крепител на статуквото. Дали ще могат да убедят повече негласуващи, че са носители на истинска промяна и тя няма да бъде единствено обещавана, а и изпълнена.
Снимка: Novini.bg
