Заобиколени от вътрешни и външни кризи, лидерите на ЕС се събраха за последно заседание на Европейския съвет. Още преди съвета бе ясно, че ще има противоречия – за Русия, за Сирия, за Украйна, за бъдещето на еврозоната и за европейската отбрана.
Избистриха се решения по някои въпроси, по други не. Единственият консенсус е, че всички чакат да видят какво им готви 2017 г. – годината на Тръмп, на започването на преговорите за излизане на Великобритания и на изборите в Нидерландия, Франция и Германия.
Санкциите срещу Русия продължават, но Борисов чака Тръмп
Под егидата на Ангела Меркел и Франсоа Оланд лидерите на ЕС се съгласиха да удължат санкциите срещу Русия с още 6 месеца. На съвета са се чули призиви този път извънредно да бъде увеличен периодът на 12 месеца предвид вероятността следващият президент на САЩ скоро да свали санкционния режим към Москва. Сред тези държави е била и Полша, която е изразила притеснение, че ако Тръмп свали санкциите, много лидери ще се разколебаят от подкрепата си за тях в бъдеще, предава Ройтерс.
В характерен за него стил българският премиер в оставка Бойко Борисов зае позиция едва ли не, че ако САЩ свалят санкциите, то това трябва да направи и Европа с думите: “Настоях, ако може, предварително да се направи тази консултация, за да не остане само Европа с потвърдени санкции. Ако са заедно, според мен е по-добре или изобщо да няма санкции, но и САЩ, и ЕС да действат в синхрон„, научаваме от euinside.
Други, като премиера в оставка на Италия Матео Ренци, отидоха и по-далеч с конкретно настояване за отпадането на санкциите и задълбочаване на икономическите отношения с Русия.
Темите на Борисов – Турция и европейският мониторинг
На никого не му е до Турция освен на един премиер – нашия, който държи темата да присъства на съвета. В края на миналия месец Европейският парламент гласува за замразяване на преговорите за членство с Турция, това е също и желанието на Австрия.
Предвид всички вътрешни и външни кризи за съюза обаче желанието на лидерите на ЕС бе темата да остане за следващата година, като след март 2017 г. да има нарочна среща с Ердоган, за да бъдат обсъдени бъдещите отношения на съюза с Анкара. Дотогава ясно се декларира официалната позиция на ЕС, че преговорите с Турция продължават, но страната трябва да изпълни поставените критерии за отпадане на визите (за които Брюксел и Анкара се споразумяха в замяна на спиране на мигрантския поток към континента), както и критериите за отваряне на нови глави за присъединяване.
Като стане дума за Турция обаче, Борисов си има своя адженда: „Страната ни ще настоява и за потвърждаване на ангажимента за прилагане на договореностите с Турция”, заяви той в личния си профил във фейсбук.
Премиерът използва повода, че е в Брюксел, за да се срещне и с първия зам.-председател на комисията Франс Тимерманс. Двамата са обсъдили съдебната реформа и приетите от правителството мерки по темата. По думите на Борисов Тимерманс е изразил “увереност, че това е правилният начин да се стигне до отпадане още следващата година на мониторинговия механизъм”.
В официалното изявление на Тимерманс обаче нямаше подобни заявки. “Днес имах добра среща с премиера Борисов, за да обсъдим постигнатия напредък в изпълнението на задачите преди публикуването на доклада ни през януари. Похвалих премиера за усилията му да реформира българската съдебна система и за силния му ангажимент за ускоряването на борбата с корупцията в България. Поощрих го да продължи тази борба и да покаже резултати, като например повече дела на специализираната прокуратура. Премиерът Борисов ме информира за впечатляващите резултати, постигнати от правителството му в борбата с контрабандата в последните две години, което доведе до приблизително два милиарда евро допълнителни данъчни приходи“, предава изявлението му euinside.
Нерешителност за Сирия и още абсурди от Борисов
Отново на Европейския съвет се чуха силни гласове, сред които Британия и Франция, за налагане на икономически санкции на режима на Асад в Сирия и нови за Русия и Иран – този път в контекста на ролята им в задълбочаващия се конфликт. Усилията са били блокирани от проруския блок в лицето на Унгария, Гърция, Кипър и Италия, предава Ройтерс.
Борисов също се изказа по въпроса, като обяви, че “не само Русия е виновна за ставащото в Сирия, но и САЩ” и е цитирал твърдението на Доналд Тръмп, че САЩ са създали ДАЕШ, предава Аделина Марини за euinside. На въпрос на Марини дали Борисов вярва на казаното от Тръмп, премиерът в оставка е отговорил: „Не, аз казвам какво чух по телевизията. Така че, надявам се, там да не е като при нас – така се надявам – в предизборна кампания да можеш да лъжеш и да говориш каквото си искаш и впоследствие да не го правиш“. Това изявление ще оставим без коментар. Само ще припомним, че над 70% от изявленията на Тръмп в рамките на кампанията са лъжи според спечелилия „Пулицър“ измерител на истиността Politifact.
Меркел определи последните развития в Алепо като “срамни” и съжали за провала на Европа да заеме единна позиция по отношение на Асад и Кремъл. От своя страна Франсоа Оланд обяви, че Франция ще представи на Съвета за сигурност на ООН резолюция за оказване на хуманитарна помощ в Алепо. Европейските лидери също се споразумяха да изпратят храна и лекарства за опустошения град.
Няма да има “перфектен подарък за Путин” – отпадат визите за Украйна
Лидерите на ЕС постигнаха компромис с Нидерландия, която също бе завладяна от популизъм и на референдум отхвърли споразумението за асоцииране с Украйна. Нидерландският премиер Рюте увери колегите си, че не желае да блокира отпадането на украинските визи и свободната търговия с Киев, но сега решението му трябва да бъде прието от нидерландския парламент.
След срещата Рюте заяви, че е получил гаранции, че споразумението няма да доведе до членство на Украйна в ЕС (каквито не му трябваха, защото това никога не е било предвиждано). „Сега ще се боря да събера мнозинство в парламента“, каза той, като допълни: „Няма да е лесно. Ще се наложи доста да се потрудим”. Рюте уточни още, че ако не беше получил подкрепа от европейските лидери, това щеше да е „перфектен подарък за руския президент Владимир Путин”.
Банков съюз и европейска отбрана – Мисия: (почти)възможна
Опитите за задълбочаване на интеграцията в ЕС продължават след срещата на лидерите в Братислава на 16 септември. Имаше амбициозни идеи още на този съвет членовете на еврозоната да приемат Европейска схема за застраховане на депозитите, с която се предвижда от 2024 г. да бъде наложена пълна гаранция на влоговете в банките.
Критик на идеята е Германия, която се притеснява, че една обща схема без политическа отговорност ще доведе отново до безразсъдство и нестабилност в еврозоната. По идеята за финансов министър на ЕС обаче още не може да бъде постигнат консенсус.
В резултат на настоящия съвет не се взе решение как ще продължи задълбочаването на еврозоната.
По същия начин имаше големи надежди за приемането на плана за засилване на военния капацитет на националните правителства, който бе на стойност от 5,5 милиарда евро за година.
Той среща традиционната опозиция на Британия, Литва и Полша, които не искат да се дублират функциите на НАТО от ЕС. Ирландия също е скептична, тъй като по конституция е задължена да има военен неутралитет.
Така заради противоречията до решения по тези две ключови теми не се стигна. Може би това ще се случи окончателно в 2017 г.
Последният за 2016 г. Европейски съвет показа, че ЕС посреща глобалните предизвикателства и ги осмисля през призмата на общите ценности, които са основни за неговото функциониране. Някои намират това за най-голямата му слабост, но всъщност може би това е най-голямата му сила.
