От Defacto.bg
Лозан Панов загуби делото за наложената му глоба, задето през 2017 г. не е дублирал имотните си декларации. Административният съд София-град (АССГ) е потвърдил решението на Софийския районен съд. Решението е окончателно.
Административният съд е последната инстанция по спора между председателя на ВКС и антикорупционната комисия. Въпросът в него бе дали заради качествата си и на магистрати, и на членове на Висшия съдебен съвет „тримата големи“ в Темида е трябвало на два пъти да подават една и съща имотна декларация – и пред Инспектората на ВСС (като магистрати), и пред Сметната палата (като членове на ВСС).
Двойственият режим просъществува по-малко от година, но Сметната палата, а впоследствие КПКОНПИ, където се вля, упорстваха, че дублирането е било наложително. Въпреки че от самата Сметна палата преди това официално бяха признали обратното – деклариращите пред Инспектората не се отчитат имотно и пред тях.
Така през 2017 г. Лозан Панов бе глобен с 1000 лева, че не изпратил декларация и в Сметната палата, а Сотир Цацаров с 300 лева – че със закъснение подал своята и пред Инспектората. Панов обжалва, Цацаров – не.
Въпросът е принципен, бе позицията, отстоявана от председателя на ВКС и адвоката му Александър Кашъмов. А делото придоби особен оттенък, след като срещу Панов започна и проверка в КПКОНПИ заради ревизионен акт на НАП (за недекларирани от него, но декларирани и платени от негови близки налози), а по сигнал на ВСС Инспекторатът започна да проучва дали председателят на ВКС е накърнил независимостта на апелативния спецсъд, като разпоредил проверка по делата за арестите на Десислава Иванчева и Биляна Петрова.
По сегашния казус с глобата Ангел Павлов от Софийския районен съд обяви, че през 2017 г. Панов е бил длъжен да дублира имотните си декларации, а като не го е направил, „виновно е нарушил установения ред на държавно управление“.
В това си решение СРС призна, че законът е бил двойствен, призна и факта на съобщението на самата Сметна палата. Но го преодоля с обяснението, че институционалните съобщения били подвеждащи, а законът трябвало да се изпълнява.
Защо Панов да е нарушител? (Из решението на АССГ)
Тримата от АССГ не внасят нищо ново в аргументацията, не правят и гръмки изводи като районния съд. Но и не правят нито стъпка встрани от него. Мотивите им накратко се свеждат до следното – щом законът е бил такъв, това е положението. А Панов дори и да не е действал умишлено, е проявил небрежност. Нещо повече – административните съдии този път се позовават и на„положителния“ пример с главния прокурор Цацаров.
В решението се казва:
„Председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор са по право членове на ВСС. Следователно в качеството им на членове на ВСС посочените лица именно с оглед заеманите от тях публични длъжности е следвало да подадат декларации – както пред Сметната палата, така и пред Инспектората на ВСС. В случая не се касае за разширително тълкуване на законова норма, а за точното й прилагане в действащата редакция.
Основание да се изключат от приложното поле на т. 15 председателите на ВАС, ВКС и главният прокурор посредством отмяната на т. 5 и т. 6 не е налице. Нормата на т. 15 не е неясна, за да се налага волята на законодателя да бъде тълкувана…
Обстоятелството, че по действащия към момента закон председателите на ВАС, ВКС и главният прокурор подават декларации единствено пред Инспектората на ВСС, не води до отпадане с обратна сила на съществувалото по-рано задължение за деклариране на имущество през 2016 г. и пред Сметната палата. Последното съставлява позитивно право, т.е. съдържа правило за поведение, което е следвало да се спазва от всички правни субекти…
Тезата за липса на виновно поведение на жалбоподателя П., който (според оплакването в жалбата) е бил подведен от указанията за деклариране, публикувани на интернет сайтовете на Сметната палата и ИВСС, не държи сметка за основни принципи в наказателното и административнонаказателното право. Незнанието на закона не е извинително поведение…
Дори хипотетично да се приеме, че подобни указания са могли да изключат умисъла за правонарушението, субективно проявена е била другата допустима от чл. 7 ЗАНН форма на вина – непредпазливостта (под формата на небрежност), при която деецът е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с дължимите правни предписания…
Всички граждани са равни пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ) независимо от общественото им положение и санкционирането на техните противоправни прояви е дължимо поведение от страна на държавата, а не незаслужена репресия. Така например с аналогично административно наказание (за неподаване на декларация пред Инспектората на ВСС за 2016 г.) е бил санкциониран и главният прокурор на РБ, така че за настоящия съд не става ясно защо според жалбоподателя единствено проведеното спрямо него административнонаказателно производство се оценява като несправедливо и медийно“.
Срамно дело
Съществуването на подобно дело в правния мир само по себе си уронва престижа и авторитета на съдебната власт, категоричен е адвокатът на Панов Александър Кашъмов. И още: „Действителната цел на осъщественото административнонаказателно производство е да бъде атакувана една от личностите, която се застъпва за по-голяма независимост и авторитет на съдебната власт, които са неизменни ценности на всяко демократично общество и гаранция за спазването на правата на гражданите в него“.
Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“
