От Lex.bg
Софийският апелативен съд (САС) прекрати делото за конфискация на имущество за близо 2 млн. лв. срещу Христо Бисеров и семейството му, след като прие, че гласуваните от парламента спешни законодателни промени, с които изрично се регламентира, че гражданската конфискация не е обвързана с наказателното дело, противоречат на правото на Европейския съюз (ЕС).
Председателят на САС Даниела Дончева е председател на състава и докладчик по делото срещу Бисеров, съпругата му Мария и доведения му син Ивайло Главинков (останалите членове на състава са съдиите Красимир Маринов и Капка Павлова). В определението си тя пише, че промяната в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) (според която дори подсъдимият да е оправдан за престъпление или делото срещу него да е прекратено, това не е пречка за производството по конфискация) от 3 януари 2019 г. ясно и недвусмислено противоречи на Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Затова съдът е решил да приложи директно директивата, която има преимущество пред националното право, а в нея се казва, че „конфискация означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление“. В случая с Бисеров пък престъпление няма, тъй като той беше оправдан за данъчни и валутни престъпления, а обвиненията в пране на пари отпаднаха още преди края на делото.
В определението на съда се казва, че приетата от депутатите разпоредба не транспонира правилно директивата, нито съответства на духа, принципите и минималните стандарти, заложени в нея.
Гражданската конфискация е тоталитарен способ, който противоречи на правото и европейските принципи!
До спешните промени в закона за конфискация се стигна след тълкувателно решение по дело №4/2016 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), с него върховните съдии най-общо приеха, че конфискацията е недопустима след прекратяване на наказателното производство. И в мнозинството си също се позоваха на Директива 2014/42/ЕС.
След тълкувателното решение на ВКС Софийският градски съд (СГС) се съобрази с него и прекрати делото за конфискация на имущество за близо 2 млн. лева срещу Бисерови. За да не бъдат прекратени още около 20 такива дела, депутатите спешно промениха закона, но според тълкуването на апелативния съд по делото на Бисеров това няма никакво значение.
От своя страна, в жалбата си от КПКОНПИ заявяват, че производството срещу Бисерови е по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2012 г., според който производството по конфискация е независимо от наказателното дело. От комисията подчертават, че щом според този закон (чл. 22, ал. 2) проверката за установяване на незаконно придобито имущество може да започне след прекратяване на наказателното дело, „то на още по-голямо основание (per argumentum a fortiori) следва да продължи и при прекратяване, защото деянието не е извършено или не съставлява престъпление“.
Друг аргумент на комисията е, че Бисеров е бил оправдан за данъчни престъпления, а проверката на имуществото му е започнала във връзка с обвинението за пране на пари. Това обвинение отпадна обаче, без да стигне до съд, защото прокуратурата прекрати разследването.
За да прекрати производството срещу Бисерови, апелативният съд цитира и чл. 4 от директивата, в който се казва, че държавите членки вземат мерки, за да могат да извършват конфискация на имущество, при условие че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление. Дори и в разпоредбите за „разширена конфискация“ в директивата се казва, че тя се прилага по отношение на имуществото на „осъденото лице“, като са изброени и престъпленията, за които трябва да е осъдено.
„Видно от понятията, използвани в директивата, както и от принципите и мотивите на същата е, че тя предвижда конфискация на облаги от престъпна дейност. Целта е да се предвидят механизми за ефективно предотвратяване и неутрализиране на тези облаги чрез конфискацията на всяко имущество, придобито от дейности от престъпен характер. Т.е. директивата предвижда конфискация на средства и облаги, но само при извършено престъпление, в която хипотеза очевидно не попада случаят, при който липсва влязъл в сила акт на съда, с който да бъде установено по категоричен и безспорен начин фактът на извършване на престъплението от конкретно лице“, мотивира се САС.
За да приложи директно директивата, апелативният съд припомня, че според практиката на Съда на Европейския съюз, не само че правото на ЕС се ползва с предимство, но и не би могла да му се противопостави в съдебно производство каквато и да е вътрешноправна разпоредба.
От това САС стига до извод, че негово задължение е да приложи общностното право в цялост, без да се съобразява с евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат и без да е необходимо да иска или да изчаква тяхната предварителна отмяна по какъвто и да е път.
„Съдът на ЕС последователно е приемал, че една разпоредба произвежда директен ефект, когато тя е ясна и безусловна и не зависи от усмотрението на евентуална мярка за нейното приложение. Въпреки че съдът невинаги е формулирал този тест по идентичен начин, той неизменно говори за разпоредба, която е достатъчно прецизна („яснота“) и не изисква по-нататъшна мярка за изпълнение от страна на институциите на Съюза или на властите на държавите членки, предполагаща известно „поле за усмотрение“, за да се постигне ефективно преследваната цел („безусловност“). Една разпоредба има директен ефект, когато един съд е в състояние, без да прибягва до други мерки на приложение, да достигне до тълкуване, което може да бъде приложено към подлежащия на разрешаване случай“, се казва още в определението на съда.
По-нататък съдия Дончева припомня, че в свои решения Съдът на ЕС изрично е посочвал, че засегнатите лица могат да се възползват от задълженията на директивата, когато държавите членки не са възприели определено поведение. „От това следва, че държава членка, която не е приложила (транспонирала) една директива в предписания срок или не е направила това правилно, не може да се позовава на собствения си пропуск“, пише в определението на САС. В него съдът обяснява още, че засегнатите страни могат да се позовават на разпоредби от директивата, които се ползват с директен ефект срещу държава членка, която е пропуснала да я транспонира или го е направила неправилно. В такъв случай националният съд трябва да откаже да приложи разпоредбата от националното право, която противоречи на правото на ЕС.
В конкретния случай с Бисеров апелативният съд казва, че „може да се направи единственият обоснован извод“, че националната правна норма противоречи на директивата.
КПКОНПИ е осъдена да плати 51 900 лева разноски на Бисерови
Друг спорен въпрос по делото е и дали антикорупционната комисия дължи разноски за адвокати на Бисерови, след като делото е прекратено, а процесуални действия от защитниците им не са били извършени.
На първа инстанция съдия Елена Маврова от СГС отхвърли искането на Бисерови, като в определението се позова и на процесуалното им поведение и подчерта, че дори не са били редовно призовани чрез адвокатите. Тогава представителят на КПКОНПИ посочи, че в хода на делото Бисерови твърдели, че са нередовно призовани и се налагало да ги издирват и призовават чрез ЧСИ.
Апелативният съд обаче е категоричен, че делото е инициирано от КПКОНПИ и Бисерови са направили разходи, за да осигурят защитата си, без да са наясно колко ще продължи и как ще приключи делото.
„Като е приел противното, СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Както бе посочено, фактическите действия са без значение, доколкото по делото се доказва, че действително са направени разноски за участието на страната в съдебното производство, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство“, мотивира се съдът.
Според представените доказателства Бисеров е платил за защита 9900 лева, съпругата му Мария – 25 000 лева, а Ивайло Главинков – 17 000 лева.
Относно възраженията, че хонорарите са прекомерни, САС казва, че не може да ги намали, защото по наредба това е минималният размер на адвокатските възнаграждения при искове за близо 2 млн. лв.
Определението на съда не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.
Софийският окръжен съд решава за конфискация на още 4 млн. лева от Бисерови
Срещу Мария Бисерова и Ивайло Главинков има още едно дело за конфискация, което е още в Софийския окръжен съд (СОС). Искът на КПКОНПИ по него е за над 4 млн. лева и той също е резултат от прекратеното вече обвинение в пране на пари срещу Бисеров и Главинков.
Преди 3 години СОС прекрати делото за конфискация срещу Главинков и майка му, а определението беше потвърдено от апелативния съд въпреки застъпената и тогава теза на комисията, че исковият процес за отнемане на имущество не е обвързан с престъпната дейност на ответника по него. След това КПКОНПИ обжалва определението и пред ВКС, който се произнесе през март, след като вече беше излязло и тълкувателното решение на съда, но и депутатите бяха приели новата разпоредба. Тогава върховните съдии записаха, че са принудени да възобновят делото. В определението им се казваше, че тълкувателните актове са задължителни, докато не бъдат отменени или изменени законите, които са тълкували, какъвто е случаят.
Вижте още в Lex.bg
