Когато един не прекалено демократичен режим усеща, че губи подкрепа сред народа, той винаги се обляга на три подхода : атакува свободата на словото, пробутва „националното единство“ като заместител на политическия спор и опитва да променя изборните правила. Примери от Путин, през Ердоган и Орбан до Качински, дал Бог. Пример имаме и пред очите си: премиерът Борисов само в рамките на една седмица предприе всяка една от тези три стъпки. Първо една негова карикатура някак изчезна. Сетне, Борисов намекна, че не иска да се занимава с партийна кандидатура за президент и по този начин подготви почвата да абдикира от политическата борба тази есен и да се разбере с другите представители на управляващата коалиция – АБВ, ПФ, ДПС и БСП за „надпартиен кандидат“. Най-накрая ПП ГЕРБ подкрепи кошмарни промени в изборния закон, чиято едничка видима цел е да елиминират и последните парченца електорална свобода, на която все още се радва българският народ.
Миналата година българският избирател с огромно мнозинство заяви, че желае да се въведе електронно гласуване. Забележете, хората, които гласуваха на референдума гласуваха на хартия.В голямата си част, те няма да получат кой знае какви улеснения от електронното гласуване. Една голяма група български граждани каза, че иска да помогне на една друга голяма група български граждани (живущи в чужбина, трудно-подвижни и т.н.) да упражни правото си на глас. Прекрасна проява на демократичен рефлекс. Впрочем от същият този референдум отпадна въпрос за „задължителния вот“, явно защото на българският избирател не може да се има доверие да превърне едно право в задължение.
Какво прави ПП ГЕРБ (и сателитите й, в случая ПФ). Прави ли мащабно и публично проучване как да се въведе електронно гласуване? Доколкото знаем – не. Организира ли обществени дискусии със специалисти – програмисти, математици, криптографи на темата? Не. Обажда ли се в Естония да пита как са го направили там? Нямаме такава информация. За сметка на това, ПП ГЕРБ решава да въведе нещо, което съвсем неуместно нарича „задължително гласуване“.
Разбира се, компютрите са компоти, а филмът съвсем определено е съветски. Вместо да въведе глоба или да създаде някаква друга административна санкция за негласуващите, българският законодател решава да ги извади от избирателните списъци. Същите тези избирателни списъци, които от поне две десетилетия са пълни с имена на починали хора (които все пак в крайна сметка някак успяват да гласуват), ще бъдат прочиствани от живи хора. Така „задължителното гласуване“ се превръща в активна регистрация и директна мярка за елиминация на избиратели.
Веднъж отпаднал от списъка, гражданинът трябва да мине през доста трудоемка процедура, за да се запише отново. И трябва да го направи поне 30 дни преди изборите.
Така ПП ГЕРБ е на една съвсем мъничка стъпка от момента в който почти целият вот е контролиран. Първо, въвеждаме тази безумна форма на задължително гласуване. Второ, на следващите избори целият „контролиран“ контингент си гласува под строй. Активната средна класа в градовете гласува значително по-малко, главно защото отдавна е отвратена от така предлаганият политически продукт. Българите в чужбина не гласуват изобщо, защото електронното гласуване все още не е въведено. След това спокойно може да се уважи волята на народа и да се въведе електронно гласуване, което разбира се да стане напълно безполезно, защото голямата част от евентуалните му ползватели са вече de facto лишени от гражданското право на глас. Политическа Партия ГЕРБ и присъдружните й сателити управляват при условията на „национално единство“ happily ever after.
Разбира се, във всичко това се съдържат и добри новини. Първата е, че политическата мафия нямаше да прибегне до откровено анти-демократични мерки, ако знаеше, че има реална обществена подкрепа. Г-н Борисов и приятелите му са наясно, че скритата коалиция с ДПС, икономическата стагнация, увъртанията по въпроса за енергийната диверсификация, липсата на каквито и да са резултати от разследването за КТБ бавно, но с абсолютна сигурност унищожават ГЕРБ. Втората добра новина е, че България все още е демократична държава и съществуват механизми въпросният закон да бъде спрян – президентско вето, конституционен съд и т.н. Трета добра новина няма – борбата за демокрация тепърва започва, тя ще бъде дълга, тежка и много неприятна. И няма никаква алтернатива.
