Десет години след присъединяването на България Европейският съюз (ЕС) e в режим на оцеляване. Британският референдум от юни т.г. е свидетелство, че сме изправени пред процес на постепенна фрагментация, като отговорите на тези процеси в Брюксел, но и в София, ще определят бъдещите отношения между ЕС и България. Целта на новия доклад на Институа за европейски политики е да анализира тези развития, да изведе основните рискове за България и да формулира препоръки за реакция.
ЕС след Брекзит: гъвкавост или интеграция?
Брекзит създава опасен прецедент, който може да отприщи центробежни сили, свързани с опозицията срещу елитите, имигрантите, Брюксел, Берлин и глобализацията. В същото време институциите на ЕС губят влияние за сметка на неформални групи от страни, които в името на вътрешната си политика използват референдумите като инструмент за вето.
Тези динамики поставят ЕС пред дилема. От една страна, за да реагира адекватно на кризата, създадена от Брекзит, е нужно да заложи на принципите на гъвкавост и диференциация. От друга обаче, “Европа по избор” води до фрагментация и създава стимул всички държави членки да търсят максимум ползи, без да допринасят в пълна степен за общия напредък.
Подобни развития поставят България пред изпитание. Нашето благосъстояние и политическа тежест са в пряка зависимост от капацитета на брюкселските институции да прокарват съвместни политики и да изравняват, доколкото могат, дисбаланса между малки и големи и бедни и богати в ЕС. Задълбочаването на интеграцията обаче също носи своите проблеми. Създаването на „ядро“ от страни около нови институции в еврозоната рискува да остави България в една по-хлабава „периферия“, с негативно отражение върху икономическите и политическите показатели у нас.
Европа на много скорости в еврозоната и външната политика
Новият доклад на Института за европейски политики разглежда три основни подтеми: преките последици от решението на Великобритания да излезе от Евросъюза; връзката с процеса на задълбочена интеграция в еврозоната; отражението върху външната политика на ЕС. Относно Брекзит за България стоят на дневен ред ключови въпроси като бъдещето на свободното движение на работна ръка, преразпределението на общия бюджет и участието на Великобритания в бъдещи общи политики.
В същото време се очаква допълнителна интеграция в рамките на еврозоната, която да довърши банковия съюз и да върви постепенно към фискален съюз с цел защита на общата валута. Това ще доведе до изграждане на нови институции за гарантиране на финансовата стабилност и поставя въпроса за баланса между страните „вътре“ и тези „вън“ от еврозоната. След Брекзит общият БВП на страните извън общата валута пада от 40% на само 16% от този на тези, които имат еврото за валута. Това създава опасност бъдещите институции да са от „затворен“ тип и само за страните от еврозоната за разлика от „отворения“ модел на някои от сега съществуващите такива, като например европейския банков съюз.
В сферата на външната политика фрагментацията е също явна, особено по теми като мерки за справяне с бежанската вълна и отношенията с Русия. Излизането на Великобритания означава и напускане на една от двете водещи военни сили в ЕС, която притежава и широка дипломатическа мрежа и „мека сила“. Това, от една страна, доведе до предложения за интеграция в рамките на общата политика за сигурност и отбрана от Германия и Франция, но е лош сигнал за процеса на разширяване на ЕС. Брекзит води и до изкушение за водене на двустранни инициативи от София с държави като Русия и Турция, но излизайки от рамките на ЕС, ние бихме изпитали сериозен дисбаланс на сили и ресурси спрямо тези страни.
Какво трябва да направи България?
На базата на този анализ докладът на Института за европейски политики прави следните ключови препоръки:
- За България е изключително важно най-много преговорни процеси, включително Брекзит, да протичат в рамките на европейските институции, а не извън или паралелно на тях. Именно Брюксел предоставя правила и процедури, засилващи ролята на малките и уязвими държави членки за сметка на по-големите и силните.
- България трябва да заеме ясна позиция, която да подкрепя баланса между страните във и извън еврозоната без разделение на “две или повече скорости”, като постави този въпрос като основен за българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. С цел да заяви своят интерес към „ядрото“ на бъдещата европейска интеграция България трябва да се присъедини към европейския банков съюз. Това едновременно ще подобри местния банков надзор и ще даде заявка и модел за “гъвкаво” участие в институции, свързани с еврозоната, преди присъединяване към единната валута.
- България трябва да способства за разработването на гъвкави форми на сътрудничество, които да позволят Великобритания да продължи да участва в общи политики в сфери като отбрана, вътрешна и външна сигурност, енергетика, вътрешни работи.
- България трябва да развива отношенията си с Турция и Русия не посредством преговори на двустранна основа, а през институциите на ЕС и инициативи на европейско ниво.
