Осем членове на Съвета за съдебна реформа поискаха извънредно заседание по повод новите промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които „представляват сериозна стъпка назад спрямо усилията за реформиране на съдебната система“, както пише в становището на Съюза на съдиите в България.
Искането е отправено от Съюза на юристите в България, Висшия адвокатски съвет, Съюза на съдиите в България, СНЦ „Сефита“, сдружението „Център за неправителствени организации в Разград“, Националната мрежа за децата, Програмата за развитие на съдебната система и Българския институт за правни инициативи до правосъдния министър Цецка Цачева, която председателства съвета.
Сред критиките на Съюза на съдиите към новите промени в ЗСВ са:
1. За пореден път сме свидетели на неоправдано скоростно придвижване на законодателни инициативи, засягащи важни обществени отношения.
2. Несъобразяване със загрижеността на авторитетни международни организации за това как предишните и настоящите промени влият на върховенството на правото в България.
3. Завръщане на порочната практика за заобикаляне на конкурсите за назначаване и повишаване посредством института на командироването.
4. Отпадането на ограничението за еднократност на командироването. По този начин на практика се връща възможността за „вечно“ командироване на магистрати.
5. Създаването на привилегии за определен кръг съдии.
Публикуваме цялото становище на Съюза на съдиите, акцентите са на редакцията.
СЪЮЗ НА СЪДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Член на Международната асоциация на съдиите
До Комисията по правни въпроси на 44-тото Народно събрание
Копие: Пленума на Висшия съдебен съвет
С Т А Н О В И Щ Е
на Съюза на съдиите в България относно внесения на 05.10.2017 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт
Уважаеми дами и господа народни представители,
Макар и след обсъждането във Вашата комисия на горепосочения проект преди първото му гласуване от Народното събрание, молим да вземете предвид становището на Съюза на съдиите в България, в качеството му на професионална организация на български магистрати, покрила, съобразно публикуваните към настоящия момент декларации по чл. 195а, ал. 1 ЗСВ, въведените с измененията в същия закон с ДВ, бр. 65/11.08.2017 г. изисквания за представителност на такива организации.
На първо място, намираме за необходимо да отбележим, че за пореден път сме свидетели на неоправдано скоростно придвижване на законодателни инициативи, засягащи важни обществени отношения, каквито се явяват устройството и функционирането на съдебната власт. Законопроектът е внесен в края на работния ден на 5.10.2017 г., на 11.10.2017 г. е обсъден и одобрен в Комисията по правни въпроси и съгласно утвърдената преди заседанието на същата комисия седмична програма за работата на Народното събрание е предвиден като т. 1 от насроченото за 12.10.2017 г. пленарно заседание за приемането му на първо гласуване.
Не е ясно как в така явяващия се едноседмичен срок от внасяне на законопроекта и предвиденото първо негово гласуване от НС биха могли да бъдат съобразени становищата на заинтересованите страни и най-вече на Пленума на ВСС, който съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 13 ЗСВ /в редакцията съгласно ДВ, бр. 28/2016 г./ следва да дава становища на Народното събрание по законопроекти, отнасящи се до съдебната власт. Подобен подход беше използван и при приемането на предходните изменения в ЗСВ, публикувани преди два месеца, като възприетите тогава законодателни разрешения вече са обект на загриженост от страна на авторитетни международни организации, като Венецианската комисия и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Както и част от направените само преди два месеца изменения в Закона за съдебната власт, сега предложените от група народни представители изменения в същия закон представляват сериозна стъпка назад спрямо усилията за реформиране на съдебната система, положени в края на 2015 г. и през 2016 г. с промените в Конституцията и ЗСВ.
С измененията на ЗСВ от лятото на 2016 г. бяха въведени нови принципи по отношение на института на командироване на магистрати с ясно мотивираната тогава от законодателя цел да се ограничи използването на този институт за кариерно развитие в отклонение от конкурсното начало и за осигуряване на приложението му само до случаите на необходимост от заместване на магистрат от съответния орган на съдебната власт, който временно е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от свой колега от същия орган.
Възприетите тогава основни принципи от законодателя бяха да не се допуска командироване на свободни длъжности и да бъде ограничено командироването с максимален срок. Тези принципи бяха въведени, доколкото нямаше спор, че конкурсното начало е една от най-съществените гаранции за функционирането на съдебната система и за осигуряване на компетентно и справедливо правосъдие. С предложените изменения на чл. 227 и др. от ЗСВ се създава нормативната възможност за завръщане на порочната практика за заобикаляне на конкурсите за назначаване и повишаване посредством института на командироването. Предложените промени са отстъпление от усилията командироването да бъде използвано само при необходимост – възпрепятственост на даден магистрат и невъзможност да бъде заместен от колега от същия съд.
Най-същественото изменение е отпадането на ограничението за еднократност на командироването. По този начин на практика се връща възможността за „вечно“ командироване на магистрати. Като работещи в съдилищата сме пряко и непосредствено запознати със съществуващите проблеми за нормално кадрово обезпечаване предвид непровеждането на конкурси по предвидения с измененията от 2016 г. на ЗСВ нов ред, както и със значителния брой командировани магистрати, някои от които и в продължение на години.
Решаването на този проблем обаче е поставено в зависимост от едно временно, преходно положение. Ясно е, че след като бъде създадена обективна възможност за приложението на правилата, предвидени с последното изменение на закона, практически няма да възникват проблемите, с които се сблъскваме понастоящем. Те оправдават, в известен смисъл, разрешението командироването да е допустимо и за свободни бройки, но по никой начин не обосновават рационална основа за връщане на старото положение.
Съдийската общност категорично не одобрява безкрайните командировки, често възлизащи на пет, шест, че и повече години. Другата част от предложените със законопроекта изменения на ЗСВ се изразяват в създаването на по своето същество привилегии по отношение на магистратите и съдебните служители, работещи в първоинстанционните и апелативни специализирани съдебни институции. Считаме, че, наред с последните изменения в НПК, ДВ, бр. 63/4.08.2017 г., сега предлаганите промени в ЗСВ превръщат специализирания наказателен съд и апелативния специализиран наказателен съд, респективно и съответните прокуратури, в извънредни съдебни институции, в нарушения на конституционната забрана за създаване на такива.
С проекта се предвиждат различни, важащи само за магистратите, работещи в тези органи на съдебната власт, правила за получаване на допълнително трудово възнаграждение, което ги прави съдии и прокурори с различен статут от всички останали магистрати. Този различен статут произтича както от създадените специални и важащи само за тях условия за получаване на допълнително трудово възнаграждение, така и с оглед значителния размер, с който това възнаграждение може да надвиши получаваното основно възнаграждение от останалите съдии и прокурори.
По този начин съдиите и прокурорите от специализираните институции получават „специален статут“, при който значителното завишаване на възнагражденията им спрямо останалите съдии може да бъде възприето като тяхно облагодетелстване от страна на държавата, а това е един от белезите за извънредност за разлика от съществуващото към настоящия момент правило, основано на получаване на по-високо възнаграждение, основано на всеобщо приложимото правило за следващо се допълнително възнаграждение съобразно по-висок ранг.
Не намираме за достатъчно обосновано позоваването в мотивите към законопроекта на очакваното повишаване на натовареността на специализираните първоинстанционни и апелативни съд и прокуратура след влизане в сила на измененията в НПК, с които се увеличават подсъдните им дела. Нито в мотивите към законопроекта, нито в съпътстващата го предварителна оценка за въздействие са направени конкретни предвиждания с какъв процент тази натовареност ще бъде увеличена. Данни, необходими и достатъчни за такъв анализ, могат да бъдат намерени, като се отчете броят на неприключили към сегашния момент досъдебни и съдебни производства с персонални и предметни критерии, които ще определят подсъдност на специализираните съд и прокуратура.
С предлаганите изменения, прокламирани със загрижеността на вносителите за справедливо компенсиране на очаквана висока натовареност на определен кръг магистрати, остава извън тази загриженост реално съществуващият проблем с големите разлики в натовареността между различни органи на съдебната власт. И по количествени показатели, и съобразно анализите от прилагането на нормата на натовареността съществуват съдилища и прокуратури, в които работещите там магистрати са свръхнатоварени. Това обаче нито по сега действащите разпоредби на ЗСВ, нито съобразно предлаганите със законопроекта изменения е основание за придобиване на различен статут по отношение на размера на получаваното трудово възнаграждение.
Такова основание не е било и разглеждането от страна на СГС досега на първоинстанционните дела срещу лица с имунитет или висши представители на изпълнителната власт.
В този смисъл и предлаганият специален ред за определяне на допълнително трудово възнаграждение за магистратите от специализираните съдебни институции има характеристиките на създавана привилегия за определен кръг съдии и прокурори, основана единствено на това, че те ще разглеждат представляващи по-голяма важност за властта дела, но с оглед на субекта. Основният критерий, по който тези дела ще бъдат разглеждани от специализираните съд и прокуратура, е качеството на лицата, срещу които се води съответното наказателно производство, което, само по себе си, не предпоставя по-висока фактическа или правна сложност спрямо друго наказателно производство за същото по вид престъпление, подсъдно на общите съдилища.
Поради изложените съображения оценяваме категорично негативно така предложените промени и призоваваме същите да не бъдат приемани от народните представители.
Гр. София, 12.10.2017 г. Атанас Атанасов
Председател на УС на ССБ
